В първата си книга „Дуоника – печелившата стратема за живеене“, която излезе от печат през далечната 1996 г. в главата “Щети на Масовата култура“ разгледах сравнително подробно 33 умствени заблуди, които се оказа, че доста хора изповядват като истини. Не живея с илюзията, че много хора са прочели тази глава, но поради фундаменталното й значение за успешното ни вървене по пътя на мъдростта, ще я кача и в нашия Храм, с лека редакция.
И така, доста хора имат в „наследството“ си и заблудата, че е добре да се ръководят от авторитет вместо от собствения си разум и логично тълкуване на фактите. Някога мъдър човек направил следното заключение: „Хората се покоряват с три неща – чудо, тайна и авторитет.“ Достатъчно е да погледнем историята, за да видим жреците и магьосниците как са владеели масите чрез тайна или монопол над знанията. Имало е период, в който е било забранено да се чете и самата Библия, освен от оторизираните за целта хора. Различни религиозни доктрини започват или се поддържат чрез „чудеса“. А съвременните и образовани хора, които уж все по-малко вярват в тайни и чудеса, все пак се подчиняват на авторитети без да осъзнават вредата от това. Вероятно тази заблуда се е заковала в мозъците на древните хора поради тяхното невежество и чувство за малоценност. Неувереният човек се е прехласвал и свеждал глава пред уверения, невежия пред полу-образования. Така вероятно е възникнала традицията да се обръща повече внимание на това кой говори вместо на това какво казва. Тоест личността се поставя на първо място и следователно на по-задно място отиват смисълът, истината, разумността. Та тези хора, когато чуят няколко истини от устата на човек, който им е станал симпатичен, могат да създадат култ към неговата личност, като с това отношенията минават от разумен в емоционален план. Така постепенно се превръщат във вярващи, а не в знаещи, тъй като по-важни стават лидерът, неговото мъченичество, неговата личност, а не изречените от него слова. Точката на вниманието е преместена. Така стигаме до наши дни и виждаме, че когато някой иска да омаловажи или обори истините, казани от негов съперник, не атакува пряко тях с логични контрааргументи, а личността му. И хората, свикнали да вярват, а не да знаят, си казват: „Не му вярвам аз на този!“, и отминават, отказвайки дори да се заслушат в неговите думи. Всички знаем от опит, че в училище присъствахме с удоволствие в часовете на симпатичните учители, например тези, които играеха футбол с нас през междучасието. Не ни е интересувала информацията, която ще ни бъде полезна в бъдеще, а личността на учителя. Според мен известната поговорка трябва да се преработи и да добие следния, по-близък до истината вид: „По дрехите посрещат, по симпатичността изпращат.“
Психолозите отдавна са установили, че когато слушаме човек, който е авторитет за нас, така нареченият филтър на доверието се отваря в най-голяма степен и ние поемаме информацията, която идва от него, по-безкритично. Тази особеност на човешката психика се използва тотално от всякакви лидери, авторитети и водачи, които копнеят да властват над себеподобните си. Както и от съставителите на рекламите – обличат артист в бяла лекарска престилка и той започва да ви препоръчва паста за зъби или някакво лекарство. И вие ВЯРВАТЕ, та нали е лекар и би трябвало да знае по-добре от мен!
И днес още се спори възкръснал ли е Христос, или не. А защо? Ами защото ако е възкръснал, значи владее свръх естествени сили и това автоматично го прави Бог и следователно – абсолютен авторитет, и още веднъж – следователно – всичко, което е казал и направил, е самата свята истина! А всички съмнения, които имаме е по-добре да загърбим.
Още от онова време се набляга на авторитета и до ден-днешен тази заблуда се набива в главите ни като един тъп клин с един тежък чук. Вместо да се търсят логиката и практичното приложение, се търси кой е казал дадено твърдение. То може да не ни е напълно ясно, но щом се твърди, че го е казал самият Господ, няма какво повече да умуваме – слушаме и изпълняваме! Ето това са последиците на неравнопоставеното положение, което сме заемали сред природните сили, и е резултат на чувството ни за малоценност, което вторично поражда йерархичното мислене, а то от своя страна предопределя съществуването на авторитети.
Затова книгата ми е пълна с цитати на хора, които дори и да са напълно непознати, поне впечатляват с факта, че имената им са останали в историята. Е, на мен може да ми се иска да седна и да проведа с някой човек един нормален, спокоен и разумен разговор, без да се налага да домъквам велики личности от минали векове за повече тежест, но трябва да се съобразявам с днешните дадености на човешката психика и начин на мислене. Може да притежавам цял списък, съставен от имената на велики самоуци, но съм безпомощен пред човек, който ехидно пита: „Като си толкова умен и знаещ, защо не си завършил досега някое висше?“ Всеки познава хора, които са образовани, но не са интелигентни, всеки е срещал свестни и надарени хора без висше образование и въпреки това в обявите за запознанство висшистът търси висшист.
Струва си да се замислим върху всичко това, защото тази заблуда, внедрявана от Масовата култура в нашите съзнания, ни причинява сериозни щети. Те се изразяват в намаляване качеството на живеене, ограничаване на контактите ни, предразположение към заблуди и служене на чужда воля.
Дори от опит вече знаем, че далеч не винаги авторитетът носи истина, а също, че обикновен човек, без какъвто и да бил авторитет, може да знае и казва истината. Това правилно разбиране на нещата е накарало Томас Фулър да заяви: „Ако съветът е добър, не е важно кой го е дал!“, а някакъв източен мъдрец пак по този повод е посъветвал: „Когато ти соча Луната, гледай нея, а не пръста, който я сочи!“
По този свят бродят много учители, които могат да ни дадат ценно знание, но те самите не се ползват от него. Те не могат или не искат да изпълняват препоръките, които дават на другите. Но това никак не пречи информацията да е ценна, нали? Ние обаче си мислим, че има нещо гнило, щом човекът, който ни съветва да направим нещо, не следва собствените си съвети. Затова личният пример е по-заразителен. Но това е по-скоро проблем на педагозите. А ние, от другата страна, ако сме по-мъдри, няма да се интересуваме дали е занимателно или не, а ще черпим полезната информация от всичко. Защото лекар, който пуши, може да ни посъветва много професионално как да откажем цигарите и ние ще загубим ценно време, ако го чакаме най-напред той да ги откаже, а след това да му повярваме и най-накрая да последваме съвета му. Очевидно много по-лесно е да станеш притежател на някаква информация, отколкото активно да я използваш и да я превърнеш във фактор, който може да промени живота ти. Трудно, но не и невъзможно! Мъдри хора, които са се освободили от заблудата да следват авторитети вместо истината, са всички онези, които са надминали своите учители.
И така стигаме до критериите. След като никоя авторитетна личност не е достатъчно условие, то как да се ориентираме кое е истината? Най-напред би трябвало да приемем тезата, че сме в състояние и сами да стигаме до нея, без асистенцията на авторитет. Вървейки по този път формулирах четири критерия за истинност, които се подредиха в таблица с 16 възможни комбинации. Когато зададем следните четири въпроса към получената информация и си отговорим на тях, ще се доближим максимално до истината:
- Логична и разумна ли е?
- Какво казва Интуицията ни за нея?
- С кои фактите и доказани принципи и закони се съгласува и с кои не и защо?
- Каква е нейната целесъобразност и възможностите за приложение на практика?
Когато получим положителни отговори и на четирите въпроса (критерия), имаме абсолютна истина в дадения контекст. Не ме интересува дали човекът е тибетски лама или индийски гуру, кой е, какви титли има, колко книги е написал и колко последователи му се кланят, а дали са логични думите му, дали сам не си противоречи, как и дали подкрепя изказването си с ясни факти, принципи и закони и какво би се случило на практика, ако решим да се ръководим от неговите напътствия.
Повечето от нас вече са се убедили, че глупости може да се говорят и от утвърдени учени с безспорен принос в науката, както и че „велики“ истини можем да чуем дори от устата на дете! Природните закони са край нас, те непрестанно се реализират и могат да бъдат установени от всеки, който наблюдава непредубедено и посмява да разсъждава и да задава въпроси.
Щетата, която получаваме, когато вярваме на някой авторитет, е, че няма никаква гаранция, че покрай някои истини не вкарва в главите ни и рой заблуди, а щетата, която получаваме, когато пренебрегваме някого, който не е достатъчен авторитет, е, че не позволяваме на ценна информация да стигне до нас.
Всички ние в една или в друга степен сме жертви на заблудата „Авторитет вместо истина“, затова е добре да знаем това, да си изградим самостоятелен подход за установяване и проверка на информациите и да подхождаме спокойно, с разум и разбиране към фактите, а не с емоции и по симпатичност.
За финал един анекдот, който показва докъде може да стигне вярата в авторитети:
По време на погребение изведнъж се чува тропане от ковчега и викове:
- Мими, Мими, отвори, аз още съм жив!
- Петьо, млъкни, докторите знаят по-добре!