Наскоро осъзнах един основен и вероятно често срещан проблем, с който сигурно и вие сте запознати. Харесват се двама души, установяват огромно количество общи интереси, имат сходен начин на мислене, разбират се чудесно, могат да разговарят на различни теми, харесват взаимно телата си и имат чувствено привличане един към друг. На всичкото отгоре се обичат и искат да са заедно. И те, както и всички наблюдаващи със завист отстрани смятат, че сякаш тази двойка е обречена на дълъг и щастлив съвместен живот! Началото е повече от добро, на хоризонта не се виждат никакви облаци и всеки нов ден им носи нови радости и скрепващи отношенията им преживявания. Да, наистина сякаш не съществуват никакви пречки пред безметежното им щастие…

Обаче, след известно време, започва да се усеща някакво напрежение, някакви недоизказани неща се трупат и тихо завихрят недоволство…На единия или на двамата едновременно започват да им правят впечатление не толкова хубавите качества и жестове на другия, колкото някакви дразнещи дреболии, незначителни гафове или обратими грешки. Дали причината не е в това, което някои учени са установили: “Хората много бързо свикват с щастието!“ И ако тези хора не са осъзнати за този подмолен процес, той със сигурност ще набере сила и съвсем скоро ще помете връзката им като тайфун сламена колибка. И тогава може да изпаднат в шок, да правят нескопосани опити да си обясняват случилото се с „превратностите на съдбата“ или на „слабостите на човешката природа“ или дори с „влиянието на звездите“ или „кармата“, но тези абстрактни и фалшиви изрази и думи въобще не хвърлят светлина върху истинските проблеми. А ето откъде всъщност може да се появят те:

  1. Ако си въобразяват, че любовта им е стихийно явление, което незнайно как се появява и изчезва.

(Огромната заблуда произлиза оттам, че вярват, че чувствата им не се влияят от техните мисли, представи и асоциации със стари травматични преживявания! Техниката тук е да поддържат вниманието си върху разбирането за ценността на другия и на връзката като цяло. Защото ако положителната ментална представа за другия е стабилна, чувствата ще я последват и ще й съответстват.)

  1. Ако без да си дават сметка прилагат неправилно „Метода на лупата“.

Метафорично наричам така способността ни да преувеличаваме това, върху което съсредоточаваме вниманието си в момента. Например, ако единият партньор се съсредоточи върху някой недостатък или случайно подмятане на другия, то може да нарасне до грамадни размери и всичко хубаво, което се е случило преди това ще избледнее и изчезне от умствения му хоризонт. Следователно печелившият метод е друг: правим си списък с всички хубави характеристики на нашия партньор, както и на всички хубави съвместни преживявания и се съсредоточаваме върху него. Тогава дори да се получат някакви епизодични гафчета от негова страна, те ще избледняват до незначителността, каквато всъщност представляват.)

  1. Ако всеки позволи да се натрупва негативизъм към партньора докато се превърне в досада, раздразнение, гняв и омраза.

(Профилактиката на това е един чудесен съвет от тантра: периодично си правете срещи-разговори наречени „Споделяне“. По време на тези срещи този, който има да сподели нещо, спокойно го прави, без да бъде прекъсван и коментиран. Другият също така спокойно го изслушва и накрая само казва „Благодаря!“ без повече да се връщат към тази тема през същия ден. И не се очаква другият да направи нещо поради това споделяне. Упражнението е проверено и много ценно защото навреме освобождава от натрупал се негативизъм и едновременно с това дава обратна връзка за случващото се в душата на партньора.)

  1. Ако единият от партньорите вече е решил да се оттегли, пропускайки възможността да обсъди задаващата се криза в отношенията навреме с другия.

(Е, тогава нито един успешен метод няма да заработи и връзката е обречена. Следователно все пак е необходима известна будност и осъзнатост, за да се изпревари прага на необратимост, до който леко, неусетно и невидимо връзката може да стигне.)

Ако от самото начало двамата са се разбрали, че заедно ще посрещат трудности и радости, като съюзници и партньори, то те ще съумеят наистина да го направят. Проблемът е, че малките „камъчета“ трудно се забелязват или се подценяват, докато се натрупат и освен че предизвикват неудобство в обувката, може и да обърнат каруцата. Затова каруцата трябва да е стабилна, да се потяга от време на време, за да не се разпада от неравностите по пътя.

Димитър Кръстев
Share →