Наскоро осъзнах един основен и вероятно често срещан проблем, с който сигурно и вие сте запознати. Харесват се двама души, установяват огромно количество общи интереси, имат сходен начин на мислене, разбират се чудесно, могат да разговарят на различни теми, харесват взаимно телата си и имат чувствено привличане един към друг. На всичкото отгоре се обичат и искат да са заедно. И те, както и всички наблюдаващи със завист отстрани смятат, че сякаш тази двойка е обречена на дълъг и щастлив съвместен живот! Началото е повече от добро, на хоризонта не се виждат никакви облаци и всеки нов ден им носи нови радости и скрепващи отношенията им преживявания. Да, наистина сякаш не съществуват никакви пречки пред безметежното им щастие…
Обаче, след известно време, започва да се усеща някакво напрежение, някакви недоизказани неща се трупат и тихо завихрят недоволство…На единия или на двамата едновременно започват да им правят впечатление не толкова хубавите качества и жестове на другия, колкото някакви дразнещи дреболии, незначителни гафове или обратими грешки. Дали причината не е в това, което някои учени са установили: “Хората много бързо свикват с щастието!“ И ако тези хора не са осъзнати за този подмолен процес, той със сигурност ще набере сила и съвсем скоро ще помете връзката им като тайфун сламена колибка. И тогава може да изпаднат в шок, да правят нескопосани опити да си обясняват случилото се с „превратностите на съдбата“ или на „слабостите на човешката природа“ или дори с „влиянието на звездите“ или „кармата“, но тези абстрактни и фалшиви изрази и думи въобще не хвърлят светлина върху истинските проблеми. А ето откъде всъщност може да се появят те:
- Ако си въобразяват, че любовта им е стихийно явление, което незнайно как се появява и изчезва.
(Огромната заблуда произлиза оттам, че вярват, че чувствата им не се влияят от техните мисли, представи и асоциации със стари травматични преживявания! Техниката тук е да поддържат вниманието си върху разбирането за ценността на другия и на връзката като цяло. Защото ако положителната ментална представа за другия е стабилна, чувствата ще я последват и ще й съответстват.)
- Ако без да си дават сметка прилагат неправилно „Метода на лупата“.
Метафорично наричам така способността ни да преувеличаваме това, върху което съсредоточаваме вниманието си в момента. Например, ако единият партньор се съсредоточи върху някой недостатък или случайно подмятане на другия, то може да нарасне до грамадни размери и всичко хубаво, което се е случило преди това ще избледнее и изчезне от умствения му хоризонт. Следователно печелившият метод е друг: правим си списък с всички хубави характеристики на нашия партньор, както и на всички хубави съвместни преживявания и се съсредоточаваме върху него. Тогава дори да се получат някакви епизодични гафчета от негова страна, те ще избледняват до незначителността, каквато всъщност представляват.)
- Ако всеки позволи да се натрупва негативизъм към партньора докато се превърне в досада, раздразнение, гняв и омраза.
(Профилактиката на това е един чудесен съвет от тантра: периодично си правете срещи-разговори наречени „Споделяне“. По време на тези срещи този, който има да сподели нещо, спокойно го прави, без да бъде прекъсван и коментиран. Другият също така спокойно го изслушва и накрая само казва „Благодаря!“ без повече да се връщат към тази тема през същия ден. И не се очаква другият да направи нещо поради това споделяне. Упражнението е проверено и много ценно защото навреме освобождава от натрупал се негативизъм и едновременно с това дава обратна връзка за случващото се в душата на партньора.)
- Ако единият от партньорите вече е решил да се оттегли, пропускайки възможността да обсъди задаващата се криза в отношенията навреме с другия.
(Е, тогава нито един успешен метод няма да заработи и връзката е обречена. Следователно все пак е необходима известна будност и осъзнатост, за да се изпревари прага на необратимост, до който леко, неусетно и невидимо връзката може да стигне.)
Ако от самото начало двамата са се разбрали, че заедно ще посрещат трудности и радости, като съюзници и партньори, то те ще съумеят наистина да го направят. Проблемът е, че малките „камъчета“ трудно се забелязват или се подценяват, докато се натрупат и освен че предизвикват неудобство в обувката, може и да обърнат каруцата. Затова каруцата трябва да е стабилна, да се потяга от време на време, за да не се разпада от неравностите по пътя.
Димитър Кръстев