Има ли абсолютно зло?

Очевидно не, защото ако имаше то щеше да унищожи самото себе си – нали е абсолютно? Значи е зло към всичко, без изключение.

Следователно злото може да бъде само относително, в определен контекст.

Сега да видим дали би могло да има абсолютно добро. Да, защото то е добро и към самото себе си и може да се поддържа и самовъзражда! И това е съзидателността, която се манифестира от цялата Вселена!

Следователно ако подходим съзидателно към злото може да изменим контекста и така да го неутрализираме или дори да го превърнем в добро. Например, когато радиоактивен уран се постави в оловна кутия, се неутрализира вредното му излъчване и престава да бъде зло за живите организми.

Крайно време е да излезем от рамките на черно-бялото мислене,

капанът на контраста и заблудата за борбата на противоположностите. Защото ако на черното, противоположното е бялото, то на зеленото, червеното, синьото и пъстрото кое е противоположното? Съществуват хиляди нюанси на цветовете и техни комбинации или съчетания, а не борба и отхвърляне.

Някои повърхностно мислещи хора разпространяват клишето, че без злото не може да се види и почувства доброто. Това е една опасна полу-истина, която може да ви заблуди, че е цяла истина. Ето защо:

Ако потопите ръката си в ледена вода и после я поставите в хладка, по силата на контраста ще я усетите като гореща. Но това е измама на сетивата, заради тяхната адаптация, която изисква време. Същото се получава и в полето на чувствата – ако сте малтретирани, пренебрегвани и пребивани, всяка ситуация в която някой ви погледне усмихнато и/или посегне да ви погали вместо да ви удари, пак по силата на контраста, ще се заблудите, че това е проява на любов, а то просто е било израз на възпитание или любезност. На тази психологическа основа е разработена техниката за изтръгване на признания, наречена “доброто и лошото ченте“.

Ако се удряте с чук по пръстите, ще изпитате върховно облекчение, когато не се уцелите. Но липсата на студ, пренебрежение или чуков удар са най-обикновено облекчение, което именно контрастът ви лъже, че е щастие или екстаз. Липсата на зло, все още не е добро! Доброто си има свой, независим статут и той не се определя и предхожда от злото или от страданието!

За да се насладите на прекрасно музикално произведение или картина, няма да ви се налага преди това да слушате чалга или да съзерцавате кич. Доброто и красивото имат независимо присъствие в нашия живот – те имат собствена хармония, а ако са картини се подчиняват на златното сечение и привлекателността им е установима бързо, директно и лесно, без никаква предварителна подготовка.

А фактът, че като човешки същества сме подвластни на илюзията на контраста, не трябва да ни води към погрешното обобщение, че без него няма да сме в състояние да усещаме, разбираме, преживяваме доброто, красивото, съзидателното!

Другата щета от заблудата, че злото и доброто вървят ръка за ръка е очакването ни след радостта да дойде тъгата. Това е същата “контрастна“ логика, която ни кара да мислим и обобщаваме, че щом в миналото след лошото е дошло доброто, а след него пак се е случило нещо неприятно, то това е световна закономерност без изключение. Признавам, че поради невежество и неспособност да се борави творчески с информацията, болшинството хора вършат някакви неща без да имат представа за техните последствия в по-далечен план, поради което често се случва “доброто“ днес да се превърне в “зло“ утре или след известно време.

Поговорката “Всяко зло за добро“ ни казва част от истината, защото ние, като разумни човешки същества можем да извлечем добри поуки от грешките и страданията. Но ни трябва и втората част от истината – че всяко добро води до още повече добро, а не до зло! И това добро наричаме абсолютно или съзидателност!

Share →