Милиарди хора по света са поразени от тези три отравящи психиката и живота им отрови!

Отговорност за поразяването на човешките мозъци имат организираните религиозни системи, които всъщност представляват политически организации, жадуващи абсолютна власт! Вменяването у човека на представата, че е непълноценно същество, е възможно най-голямото и масово престъпление извършвано някога!

Нека си спомним колко отдалеч още подхващат нещата. В уж свещената библия, уж писана под прякото въздействие на някакъв бог се описва една абсурдна басня, в която се твърди, че първите хора, Адам и Ева, след като нарушили изричната божия забрана, откъснали и изяли ябълката и по документи вече трябвало да правят разлика между добро и зло! Но те вместо да осъзнаят, че „злото“ е, че са послушали някаква говореща змия, вместо да се подчинят, взели че се ЗАСРАМИЛИ от голотата си, по-точно от половите си органи! Тук всеки разумен човек би се запитал защо голотата да е нещо лошо и то в Рая, където по условие климатът позволява да се ходи без дрехи? Нима същият този бог, който ги е създал по този начин и до този момент е приемал да се разхождат чисто голи, се е смущавал от това? Или някое възмутено херувимче е имало проблем с голотата на първите хора и е подало оплакване? Съвсем не!

Тогава?

Всичко изведнъж ще ни се изясни, когато разберем целта и ходовете на хитрите религиозни активисти. Те навреме са схванали, че ако хората страдат е много по-вероятно да се молят на бога за милост или спасение, отколкото ако вече са на „седмото небе“ поради удоволствието и насладата, които преживяват. Затова упорито и целенасочено започнали да внушават чувство за греховност, вина и срам от онези части на телата, които поради своето биологично и функционално състояние са били източник на удоволствие. Започнали и да преследват и потискат всичко онова, което можело пряко или косвено да води до удоволствие! Систематично низвергвали насладата, която хората можели да си доставят и възхвалявали страданието, мъката и болката! Така стигнали дори до култ към мъченичеството!

Една от жертвите на религиозното скудоумие през вековете е бил естествено и масажът! Това толкова хуманно, доставящо удоволствие и лекуващо изкуство е било забранено в Европа през цялото Средновековие, та чак до 1885 г. когато е било открито първото училище по класически масаж в Швеция! Поразително, но факт!

Сега нека се опитаме да поразсъждаваме трезво и така да се приближим до истината, която ни прави свободни и щастливи!

С какво точно се различават, да речем, рамото на жената и нейната гърда? И двете са закръглени и двете са част от нейното единно тяло…Не би трябвало да има някаква съществена разлика между тях, която да им придава различен статут, нали? Обаче на практика рамото се показва без проблеми пред чуждите очи, а женската гърда се крие под дрехи и показването й е свързано в най-добрия случай с напрежение и условности. Защо? Каква е онази разлика, която предопределя рамото да бъде разкривано пред чужди погледи или да не представлява проблем ако случайно се разголи, а гръдта или зърното да бъде прикривано сякаш е нещо грозно, срамно, неподходящо за гледане? Защо дори показването на женските гърди е двусмислен и далеч не винаги добре приет публичен акт?

Установен биологичен факт е, че гърдите просто имат повече сетивни нерви от рамото, което ги прави по-чувствителни и затова те реагират със сексуална възбуда и удоволствие при нежно докосване! А ние вече знаем защо удоволствието смущава някои жадни за власт лицемери! Затова те са се погрижили чрез сипването в ушите на хората на отровите вина и срам, да ги ограничат и дори спрат по пътя им към удоволствието и насладата!

Забележете абсурда, в който сте вкарани:

ако ви болеше рамото, гърдата или вагината, ще ги покажете и ще позволите да бъдат опипани, за да се направи диагностика и схема за излизане от болката. Но когато докосването на същите тези части, доставя удоволствие, изведнъж то става недопустимо и неприемливо! Що за логика?

Защо е разпространен изразът „мъката облагородява”, но никога не съм чул да се твърди, че удоволствието облагородява, възвисява и прави човека обичащ и по-добър, което е самата истина?

Защо се канонизира за светец човек, който се е ограничавал, постил, страдал, дори често малтретирал тялото си и позволявал да става жертва на други хора? И никога не е даван за пример човек, който е бил безкрайно щастлив и се е наслаждавал пълноценно на живота си!

Защо живеем в условията на култура, която поощрява и толерира жертвите, култура, която ударно изгражда и внедрява в съзнанието манталитета на жертвата?

Нека си представим един класически сексуален акт и да го сравним с ръкуването, масажа, танцуването с партньор. Какво го отличава от другите публични действия? Единствено степента на удоволствието – точно както при галенето на рамото и гърдата!

Защо има чудодейни изцеления, а няма чудодейно излекуване на импотентност и фригидност чрез фантастичен мултиоргазъм. Защо хората не се молят да получат мултиоргазъм? Е, ясно е защо – без удоволствие може да живеят дълги години и дори да не им направи впечатление тихото им вегетиране. Но когато човек е болен очевидно страда, ограничен е в действията си и има пряк подтик да намери решение. По отношение на удоволствието, докато не знае какво губи, какво представлява оргазмът, той не е и мотивиран да се стреми към него.

А когато не знае какво губи, как пък да съжалява за изгубеното? Не е възможно!

Няма как да не се запитаме защо удоволствието е толкова демонизирано! Отговорът на този въпрос няма да се хареса на много хора и затова има негласен обществен договор той да не се търси!

Достатъчно е да направим само още едно сравнение,

за да лъсне абсурда и дори бих казал – патологията, в човешкото мислене: ако един човек прониква с нож или каквото и да било острие в нежната плът на друг човек, вследствие на което се лее кръв, изпитва се болка, страх, ужас и настъпва смърт, е напълно приемливо да се показва във филмите по всяко време на денонощието. Но ако един мъж проникне с пениса си във вагината на една жена, вследствие на което се отдели сперма и двамата изпитат неописуемо удоволствие и наслада и това се показва в същата степен и часове, както филмите с насилие, ще настъпи невъобразим обществен скандал. СЕМ ще санкционира грубо съответната телевизия, църквата ще анатемоса проявата, а на съответните хора, участници в сценката, сигурно ще им бъде потърсена и наказателна отговорност, забележете – с вероятния мотив „развращаване на малолетни”. А филмите с насилие никак не развращават, те са невинни….само защото са общоприети, така ли? Можете ли в момента да се сетите за по-абсурдни критерии, но приети за нормални само защото са масово подкрепени?

Болката и страданието са в преки роднински връзки с чувства като страх, гняв, омраза, отмъстителност и т.н. Докато удоволствието и насладата предизвикват симпатия, благодарност, обич, любов…и в крайна сметка възпитават в щедрост и хуманизъм.

Е, с поощряването на насилието, болката и страданието, очевидно се „узаконява” и целия спектър на отрицателните емоции. Те от своя страна обуславят разрушителни и насилнически действия. Е, още ли се чудим защо светът е в това положение на прекомерен стрес, дебнене, алчност, неравномерно разпределение на благата и т.н.?

Очевидно е, че чуденето ни е резултат на отказа от замисляне и разбиране на истината за дълбоките причини – отхвърляне, потискане, пренебрегване, заклеймяване на удоволствието и методичното изграждане на култ към страданието, болката и мъченичеството.

Обаче има и по-дълбоки причини, довели до това абсурдно положение, което все още се приема за нормално!

И това е перманентната омаловажителна представа за човешкото същество, която систематично се насажда в главите на хората и неизбежно води до израстването на един трудно изкореним комплекс за малоценност! И порочният кръг зловещо се затваря с чувствата за вина, срам и грях!

Само от тази гледна точка може да обясним вярно и точно защо страданието и мъченичеството се приемат за нормални и често пъти – дори за заслужени, а удоволствието и насладата се гледат с подозрение!

Но как при това положение да искаме общество от здрави, щастливи и наслаждаващи се на общуването помежду си хора? Невъзможно!

Затова тао лечебно докосване се явява онзи посредник, който постепенно може да ви освободи завинаги от отровите на вината, срама и нелепото чувство за греховност! Позволете му да влезе в живота ви, да интегрира отново телата ви, да възвърне усещането ви за нормални, пълноценни човешки същества, които напълно заслужават ласки, галене, масажиране, обичане…

Благодарение на удоволствието, което ще изпитате, вие ще навлезете изцяло в спектъра на положителните чувства, като благодарност, радост, прощаване (на себе си), приемане, обичане, жизнерадост, състрадание, жизнелюбие, възторг, щастие, любов…

Крайно време е да осъзнаем щетите, които са ни нанесении от разни псевдодуховни доктрини, да си спомним своята уникалност, която ни прави изначално ценни и да започнем да се отнасяме с необходимото уважение, почитание и любов към себе си.

Тао лечебно докосване е онази могъща психотерапия, която ще отвори очите ви за собствената ви ценност като човешки същества, след което вие с лекота ще забелязвате и ценността на хората около вас. И само тогава може да се случат партньорските, равнопоставени отношения, извън всякакви йерархии и модели на манипулиране!

И така, овладейте тао лечебното докосване, проумейте своята уникалност и ценност, събудете любовта в сърцата си и помогнете на хората около вас да преживеят същото. Само така може да бъдем сигурни, че децата ни ще наследят един много по-мирен, хуманен и красив свят!

Цитат от “Полет на кукувиче гнездо“:

“Колкото до мене? Вина. Страх. Срам. Чувство за малоценност. Още в ранната си възраст открих, че съм – меко казано, различен. Тази дума е по-правилна, по-обща от другата. Аз си позволявах някои деяния, които нашето общество счита за срамни. И се разболях. Но не заради деянията си, о не, а заради усещането, че огромният безпощаден показалец на обществото е насочен към мен и милионите скандират гръмогласно: „Срамота! Срамота! Срамота” Ето така действа обществото спрямо онзи, който е различен. А щом си изгубиш смеха, значи си изгубил опорната си точка.“

Share →