(По-долу е описан Експериментът на Милграм и опасностите от подчинението)
Този експеримент е едно от многобройните потвърждения на тезата ми за йерархичното мислене, което е в основата на признаването и подчиняването на авторитет. В първата ми книга “Дуоника – печелившата стратема за живеене“, описах една от 33-те заблуди като “Авторитет вместо истина“, където разглеждах “по-меката“ форма на подчинението на авторитет – а именно в безкритичното приемане на всякакви врели-некипели, но казани от човек, който е авторитет за слушателя (или последователя). Дори хора с известни морални устои или критично мислене се поддават на влиянието на авторитета, а какво остава за нискообразовани, ниско интелигентни, с престъпни наклонности или садисти. Те даже ще се зарадват на “висшата протекция“, която им развързва ръцете за безчинства. (Забележете как религиозниците се радват, че неверниците ще бъдат наказани и изпържени в ада. Ако имаха власт и пряка протекция щяха лично да се погрижат за страданието на техните опоненти!)
Развих доста по-подробно същата теза в следващата си книга “Режисьорът на човешката драма“, където доказвам пряката връзка между комплекса за малоценност, патологичната му компенсация високомерието и прякото следствие – йерархичното мислене, което предпоставя изграждането на йерархични социални структури, такива като империи, монархии, диктатури, религии, мафии…
На базата на тези експерименти беше направен и един чудесен филм с Ив Монтан в главната роля “И, като Икар“, където прокурорът разкри по тази логика, че поръчителят на убийството на кандидат президент е “нещо с по-голям авторитет“ от президетнската институция и се оказа, че това са тайните служби, които бяха убедили убиеца (младо и неопитно момче), че действа в полза на родината!
Всека йерархична организация, начело с религиозните, прави точно това – буквално привлича и възпитава хората в йерархично мислене, с което консолидира външната структура. Затова няма разлика например между религиозните организации и социалистическите диктатури, въпреки привидните противопоставяния – и двете форми на социално управление са йерархични.
Имайки пред вид всичко това виждаме перфектната логика на йерархичното мислене – неизбежно се стига до “заключението“, че върхът на пирамидата може да бъде зает само от най-върховното, най-могъщото, най-ненадминатото същество. И кой друг може да е това освен бог? Подет от порива на това разсъждение един римски император не издържал на изкушението и действително се обявил за бог!
Така че вярата в бог е ясен симптом на йерархично мислене, което пък е продукт на комплекс за малоценност патологично компенсиран от високомерие. Комплексът за малоценност е изкуствено създаден поради лъжливото внушение, че човекът е непълноценно същество. Това е коренът на злото и всяка една религия, която натяква за някаква вина и някакво грехопадение, налива възможно най-силната отрова в човешкия мозък. Незнаещи как да избягат от тази изкуствено създадена болка, поради загнездената лъжа за непълноценност, повечето хора отскачат във високомерието. Тоест обкръжават се с примери (често измислени от тях самите!) на по-малоценни от тях хора или същества. Така те временно облекчават болката си от фалшивата представа за своята непълноценност. Но цената за това е доста висока – така развиват йерархичното мислене, което пък ги вкарва в йерархичните социални структури, където те се разпределят в три типа – господар, жертва и спасител и където стартират абсолютно всички латино драми. Тогава започват жестоките игри “Кой е по-по-най-?“ и “Кой – кого!“ Тогава се развихря и така наречената несправедливост, която нито един “добър цар“ не може да предотврати!
Изходът е само един и до него се стига на три етапа:
- „Припомняне (медитиране, размишляване) на факта за своята уникалност. Което означава единственост и неповторимост. (Това е така защото “всичко тече, всичко се променя“ и защото Вселената не повтаря себе си в нито една секунда.)
- Осъзнаване на първия извод от горния факт – ти си ценен сам по себе си, без никаква необходимост от други (външни) доказателства.
- Стартиране на един естествен процес на себеценене и себеобичане. Третата стъпка е невъзможно без първите две. А още по-трудна за осъществяване е, ако у човека е загнездена изначално лъжата за неговата непълноценност, за което се грижи религията и оплетената с нея голяма част от Масовата култура.
Само когато на човекът се отворят очите за личната му ценност, ще провиди и ценността на другите и тогава ще може да се влиза в равнопоставени или мрежовидни отношения. Което с други думи означава мир, радост, щастие, любов. Докато това не се случи може само да стискаме палци еволюцията на мозъка и сърцето да изпревари инерцията от йерархичното мислене, която тласка човечеството към пропастта на самоунищожението.
Прочетете повече за Екпрериментът на Милграм и опасностите от подчинението.