Наскоро ми беше зададен този много добър въпрос, чийто отговор ще обвържа и с любовта, защото имат нещо общо. И то е, че и двете са приятни състояния сами по себе си! Това е много важно да се разбере, за да излезем от покваряващия мозъка постулат, че това са действия от един към друг човек!

Тоест, най-важното, което трябва да се разбере е, че изпитваме благодарност и любов не за и на някой друг, а осъществяваме тези лични преживявания, заради собствена наслада!

Това, което имат предвид Луиз Хей и други автори като препоръчват да се оглеждаме за нещата, които имаме е, за да стартираме по-лесно това състояние у себе си. Защото когато вече сме в това състояние, вибрацията ни ще привлече още от същото. А ако гледаме към все още неосъщественото или непостигнатото, състоянието ни е на недостиг, оскъдица и неудовлетворение… А в това състояние хем си потвърждаваме, че сме недостойни същества и затова логично сме в мизерията, хем си затваряме очите, ушите и интуицията за шансовете и възможностите за по-добри неща. Тук някой може да си въобрази, че мъдрите хора ни учат да се примиряваме с наличното и да не искаме това, което нямаме. Но идеята въобще не примирение, а съсредоточаване върху това, което имаме, за да си отклоним вниманието от онова, което още нямаме. И благодарение на това, да ни е много по-лесно да изпитаме благодарност и любов.

Знаем, че западната култура дресира хората да постигат всичко с мъка и борба и затова те са научени да се амбицират, да копнеят, да драскат с нокти и зъби и да изстрадват постигнатите резултати. Иначе никой не цени нито тях, нито постиженията им! Колко откачено! Това не е нито мъдрият и лек път, който е възможен.

Другият аспект на благодарността е, че така всеки може да изрази радостта си от прекрасното същество, което е, както и от прекрасния, уникалния живот, който има. Всъщност често радостта и благодарността се припокриват да степен да не можем да ги различим. Ние сме в СЪСТОЯНИЕ на благодарност, а не на ангажимент КЪМ някого ЗА нещо си!

Например, казваме си: “О, колко сме радостни (и благодарни), че с нас се е случил този феномен да сме живи и осъзнаващи хора! Колко интересно и възхитително е това!“

Време е да се разбере, че себецененето и себеобичането пораждат като следствие целия спектър от положителни емоции и преживявания. Добре е да се тръгне именно по тази причинно-следствена линия. Макар че е възможно и по обратния път – чувстваме се безпричинно радостни и благодарни и това ни припомня колко прекрасни същества сме и така се връщаме към щастието и любовта, които извират в нас.

И едно важно допълнение във връзка с благодарността:

Всеки, който ни упреква, че сме неблагодарни издава по този начин своята корист, с която ни е направил някаква услуга или някакво добро.

Ако е имало уговорка между нас той да направи нещо, за което ние да му се отблагодарим по съответния начин, това е друго. Но ако някой ни е направил добро, без да го питаме и без да го искаме и след това ни търси сметка защо не сме му благодарни, означава само едно – че с предишното си “добро“ действие се е опитвал да ни манипулира, за да направим след това нещо за него, независимо дали искаме и можем!

Когато някой ни търси сметка за благодарността, която не сме проявили заради негови “добри“ действия означава, че доброто, което е извършвал не му е доставило удоволствие само по себе си, а е имал задната мисъл с него да ни предразположи и дори – задължи, да извършим после нещо в негов интерес. Това е коварен психологически трик и затова някои хора отказват непоискано добро, тъй като са се напатили от действията на подобни манипулатори.

Темата за благодарността, както и за прошката и любовта са карикатурно изкривени в кривото огледало на юдео-християнското отражение на действителността.

Share →