Каква е презумпцiята на молитвата? Откъде се родила тази идея?

Очевидно идва от древни времена, още когато хората са се подредили в йерархично структурирано общество и се е налагало измолването на благоразположението на някого от по-висшите етажи на властта. Другият план, в който се е развивало човешкото мислене е бил по посока на невидимите външни сили и явления, на които също са придавани разумни качества и характеристики и следователно умисъл и цел. Молитвата е била насочвана към разрушителните природни стихии, отново за да бъдат трогнати и омилостивени. Жалката идея е идвала от представата, че когато човекът се представя за смирена жертва, това може да трогне и най-жестокото сърце и то да се смили. Това показва очевиден манталитет на невежа жертва – било то на други хора, било то на външни обстоятелства.

Молитвата като външна активност представлява съвсем логичното продължение на йерархичното мислене, което пък се поражда от комплекс за малоценност, патологично компенсиран от високомерие.

Молитвата е ярък симптом на манталитета на жертвата и като цяло на човека с изявено йерархично мислене. Вярването, че има хора, които са “по-висши и по-низши от нас“ неизбежно води и до безумната вяра в някакъв бог, който е над всички и следователно властта му е безпределна!

За такъв човек е съвсем логично, някъде нагоре по вертикалната ос на Йерархията, да съществува някой най-най- и това, естествено може да е само бог, като най-съвършеното нещо, несътворено и вечно. Тази логика е неизбежна и се случва само при хора с йерархично мислене, които отдавна са дресирани в него и усилено са го практикували дълги години.

И този бог, по същата древна схема, трябва да бъде омилостивен и предразположен със смирение, лоялност, несъмнена вяра в него и готовност за сляпо изпълнение на нарежданията му.

Молитвата е грозен симптом на комплекс за малоценност и манталитет на жертвa!

Молитвата е и ярка демонстрация и на плацебо ефекта.

Всички молещи се имат склонност да помнят САМО сбъдналите им се молитви и да ги сочат като “доказателство“, че някой е чул, трогнал се е от мизерната им съдба и жалко хленчене и с височайше благоволение е изпълнил молбата. Без въобще да допускат версията, че те самите са постигнали това, което са искали, защото по условие смятат себе си за неспособни нищожества, оставени на произвола на съдбата. А всяка жертва търси и намира своя господар или палач, дори и ако се налага да си го измисли!

Никой не е правил изследване колко молитви не са се сбъднали. А и религиозниците вече си имат изработени реакции към тях – или избирателно помнят само “сбъднатите“ молитви и услужливо забравят много по-големия брой несбъднати или се сещат, че бог имал план и според този план сигурно ги чака нещо по-хубаво от това, за което се молят, но интересното е, че пак не виждат противоречието – ако бог има чудесен план за тях, неговите лоялни и верни поданици, защо изобщо се молят, с което де факто показват тотално недоверие в неговата осведоменост и загриженост за тяхната съдба! Но така е – дупките в мисленото са си дупки и в тях пропада и логиката и здравият разум!

Плацебо ефекта е едно от най-ярките доказателства,

че човек притежава огромни способности да се предпазва, оцелява, адаптира и самолекува, но поради също толкова огромното невежество и активно съмнение и неверие в собствените възможности, се нуждае от външен източник на сила. С негова помощ той заобикаля собствената си представа за своята непълноценност, некадърие и безпомощност и си въобразява, че помощта е дошла отвън – от чудодейното лекарство, от великия лекар, от милостивия бог.

Фактически с молитвата, хората искат да кажат на божеството си от какво се нуждаят. Те “му“ говорят, без до осъзнават противоречието, в което изпадат и неверието което демонстрират с този акт. Защото да подсещаш божеството си за своите нужди и желания означава само едно – че не вярваш, че то знае за тях, не вярваш, че го е грижа за теб, не вярваш, че планът му е по-добър от мизерните ти и ограничени желанийца в момента. И както се съмняваш в себе си, по същия начин се съмняваш и в загрижеността на собствения ти бог към теб!

Докато по време на медитация, човек не говори на своето божество, а потъва в тишина и очаква да чуе какво ще му каже Вселената или по-точно – собствената му изначална и дълбока мъдрост на съзидателното същество, което е!

Тези, които се молят на своя бог, всъщност искат, претендират, мрънкат точно както едни инфантилни подрастващи се държат със своите родители. A тези, които мислят, че са нищожества съвсем логично вярват повече на външни авторитети, отколкото на собствената си мъдрост.

Следователно хората, които практикуват молитви, са тежко увредени поради систематичното им отдалечаване от собствения им център. Там където се намира личната им мъдрост, тяхната истинска опора и пътеводна светлина!

За това престъпно отклоняване на вниманието тежка вина носят всички организирани религии, които възпитават и поддържат инфантилността, безотговорността и манталитета на жертвата у своите неориентирани последователи. Те почти директно им внушават: “Ти не си никой, ти си нищожество, което трябва да се смири и наведе глава, ти си грешно и непълноценно същество, което дори с подарената му свободна воля не е знаело какво да прави, поради което е загубило Рая! Затова сега се подчини и слушай тези, които са над теб в Йерархията, а най-добре онзи, който е на нейния връх – самият, единствен, всемогъщ и прочие бла-бла бог!“ И хората, които систематично са натиквани в миша дупка, губят всякакъв шанс да осъзнаят своето величие и изначална ценност и започват да се молят на Нищото като едни бедни и робски душици, в каквито постепенно се превръщат. И така страданието и глупостта продължават да се възпроизвеждат и шестват по света.

Молитвата е логичният ритуал, който затваря отровния порочен кръг – подчинение – жертва – господар – подчинение.

Ти си уникално, неповторимо и единствено в тази Вселена, в този момент, същество! Само поради този факт, ти си ценно само по себе си, без никаква необходимост от други доказателства! Твоята ценност се корени в твоята уникалност и е породена от факта, че Вселената в своя вечен поток, не повтаря себе си в нито един миг. Твоята ценност е зададена по условие. Една съзидателност, чрез велика и безкрайна поредица от причинно-следствени връзки и превъплъщения е реализирала част от многоликия живот през теб! Казала е ДА на твоето съществуване без никакви условности, изисквания и предварителни съгласия! Вселената е била крайно и категорично благосклонна към твоето появяване на бял свят, така че кой идиот може да твърди, че си грешно и непълноценно същество?

Очевидно само този, който държи да му се поклониш и да му се молиш, за да може да стъпи върху главата ти и оттам да те гледа с очите на лукав и зъл господар! Той евентуално би могъл да е и благосклонен, в зависимост от интензивността на твоите молитви!

Дали вече осъзнаваш в какво те превръща молитвата?

Дали вече не е по-добре вместо да говориш и панически да се молиш на Нищото, да поседиш мирно и тихо и да се свържеш със сърцето си, където цялата възможна любов и мъдрост са ти на разположение? Дали отдавна не е време да спреш да бръщолевиш заучени молитви към измислен бог в една жестока йерархична система на власт и подчинение? Дали вече не е дошъл моментът да се вслушаш в тихия и нежен глас на собствената си интуиция? Дали точно сега не е моментът, в който трябва да си спомниш колко уникално и ценно същество си ти, което няма никаква нужда от висше благоволение, за да е здраво, богато и щастливо?

Ти нямаш никаква нужда от молитви и благодеяния! Имаш нужда единствено от любов към ценното същество, което си! Само тази любов може да ти отвори очите за твоя истински път, дарове, богатства и щастливи преживявания!

Share →