Ерих Фром ни поставя една фалшива дилема с книгата си “Да имаш или да бъдеш?“ Леко подвежда, защото общото между абсолютно всички хора не е притежаването, а ПРЕЖИВЯВАНЕТО!
Завоевателите се преживяват като такива.
Изследователите преживяват разбирането и задоволяване на любопитството си.
Енциклопедистите преживяват боравенето с най-различни факти.
Откривателите преживяват откривателството.
Скъперниците преживяват какво е да притежаваш и пазиш разни неща.
Всеки човек, по един или друг начин, получава някакво преживяване! Без значение дали съзнателно го е искал или е направил някакви усилия за това.
Това е следващият основополагащ факт в Храма на практичната мъдрост! И въобще няма значение за какво говорим – за бедни, богати, болни, щастливи, влюбени или просветлени – никой не може да избяга от преживяването! И дори нищо да не правим, факторът ВЕ (Великата експанзионистичност) се грижи все пак да имаме някакви преживявания, като ни тласка нанякъде.
И понеже имаме способността да отчитаме разликите, стигаме до следващия важен въпрос: искаме ли преживяванията, които имаме? Или: как да си осигурим преживявания, които бихме искали да имаме?
Желанията ни са пряко свързани с преживяванията ни. Ние искаме основно следните няколко вида преживявания:
- да не ни си случват някои вече преживени неприятни неща
- да ни се случат мечтани неща
- да ни се случат отново неща, които са ни харесали.
- любопитство да видим какво ще ни се случи.
И във връзка с това, правилният въпрос е: можем ли да се научим сами да определяме своите преживявания? Можем ли да управляваме този процес?
Защото така или иначе ще имаме преживявания и доста голяма част от тях ще са предопределени от независещи от нас фактори! И мъдростта се състои в това – да увеличим факторите, които зависят от нас, за да си осигуряваме преживяванията, желани от нас. А когато имаме някакви непредвидени и неочаквани преживявания, може да ги наблюдаваме с разбирането, че те са следствие на някакви причини, а не са се взели от нищото. И в зависимост от това дали ни харесва даденото преживяване, може да се асоциираме с него или да се дисоциираме от него.