Нека разгледаме какво точно се е случило.
За щастие ние имаме опит от радостта – поне веднъж сме я преживели. Очевидно ни е харесало и сме си казали, че никак няма да е лошо да преживеем радостта отново. Дните са минавали и полека-лека сме се отдалечили от радостта. (Изследванията показват, че когато човек се сдобие с нова кола, къща и каквато и да е друга желана материална придобивка, първоначалната му радост само в рамките на 3 месеца се стопява и той се връща в изходна позиция.)
Всеки ден, за чието преживяване е била нужна цялата ни сериозност и строгост, на която сме способни, ни е отдалечавал от Радостта. И една сутрин сме осъзнали, че сме се отдалечили твърде много. Дори не помним кога за последно сме се смели от сърце. Сепваме се и решаваме, че трябва пак да изпитаме тази радост.
След още един ден, когато това не се случва, започваме да се притесняваме дали още сме способни на такава радост и може би се упрекваме как така позволихме да се отдалечим толкова много, че да започне ужасно да ни липсва. Но потокът на дните отново ни засмуква и след още известно време отново се сещаме за тази липса, но вече с растящо униние се чудим дали все още сме способни на това преживяване и дали въобще ще имаме късмета да ни се случи.
Ето едно кратко описание на причините за изчезването на радостта от живота ни:
- Свикнали сме да мислим, че хубавите преживявания идват задължително отвън. Затова стоим и чакаме някой да ни “направи“ радостни, влюбени, щастливи…
- Отлагаме хубавите преживявания, сякаш нещастието, споровете, караниците… са по-спешни и ние веднага се втурваме да осъществим тях, вместо да ги отложим, а да изживяваме радост при всяка първа възможност.
- Внушението, че трябва да си заслужим всички хубави моменти, които можем да преживеем. Тоест радостта ни винаги е условна и ние някак се чувстваме неудобно да изпитваме радост без всякаква логична причина.
- Забравили сме, че винаги можем да избираме как да се чувстваме.
Всички ние сме потопени в потока на живота, но сме се оградили и дори барикадирали срещу свежестта му, с разни натрапени ни модели и фактически не сме в него, не течем с него, че дори понякога вървим и в обратната посока и се намираме в някаква своя драматична реалност, която няма много общо с действителността.
Затова е добре най-напред да разкъсаме мрежите на моделите, в които сме уловени и досега цял живот сме се оплитали. Тези модели, втъкани в мозъците ни, пречат да се разгърне нашата истинска същност, което би било и израз на чиста радост!
Най-бързият принципен съвет би бил: заобичай това, което правиш или прави това, което обичаш.
И така, какво конкретно може да направим, за да си върнем радостта?
Това, което може да направим веднага е всяка сутрин да започнем да се усмихваме на образа си в огледалото. И въобще всеки път, когато минаваме покрай него. И дори да го правим насила, ако не ни идва отвътре.
Съществува една система, наречена “йога на смеха“. Един сеанс винаги ще е повече от нищо и ще пресече вечното отлагане!
Това са малки стъпки, но са във вярната посока.
Ще попитате дали човек може да се смее насила. Може, разбира се, както е възможно насила да се въздържаме от радостта и да я отлагаме за неопределено време.
Ето какви съвети ни дава Печелившата Стратема за Живеене (ПСЖ):
- Да си направим Списък с нещата, които ни радват.
- Да концентрираме вниманието си предимно и само върху тях.
- Да потъваме в мига и да поемаме целия му сок и аромат като се съсредоточаваме върху дребните неща, които вършим и ни се случват.
- Да осъзнаваме неповторимостта на всеки ден и миг, без да го сравняваме с нищо преди или след това.
- Да гледаме пародии и комедии при всеки удобен случай.
Може да използваме и матрицата М И Е С
- На ниво тяло (М- материя) – танцуване, масажи, галене, прегръдки, игри, секс,
- На ниво интелект – (И – информация) – нови мисловни модели, нови гледни точки, хумор…
- На ниво емоции (Е – енергия) – умишлени радостни действия, слушане на любими мелодии, Тао лечебно докосване и пак секс.
- На ниво духовност (С – съзидателност) – извършване на някакви градивни действия, най-добре с още някой. (Тантра йога с партньор, Дуоника, Чаткалина…)
- Радостта е приятна сама по себе си и най-хубавото е, че можем сами да си я доставяме, само ако се освободим от предразсъдъка, че ни трябва някой друг за тази цел. И като осъзнаем факта, че никой няма да ни върне цялото пропуснато досега време, за да го изживеем отново, но с повече радост.