Понякога срещам странни възражения относно истината и възможността тя да бъде дефинирана. Странно е, защото цялата Вселена е изградена от истини, а някои от тях даже са абсолютни!
Несигурността по отношение на истината говори за няколко неща
- Неразбиране, че именно истината ни прави свободни и работи изцяло за нас, а не лъжата и измислиците.
- Страх от истината по лични причини. (“Истината е горчива за всеки, който дълго време е бил на диета от сладки лъжи“)
- Подсъзнателно желание темата с истината да остане неизяснена, нерегламентирана, неуточнена, за да може човекът да нагажда нещата така, че да оправдава всяко свое действие, независимо дали то е минало, настоящо или бъдещо.
- А хората, които съзнателно бягат от регламентирането на истина и правила знаят, че така е много по-лесно да се изкарат прави във всяка ситуация, всеки диспут, спор или обсъждане на нещо. Защото за тях е важно да бъдат прави.
- Но е възможно хората просто да са объркани по този въпрос, заради двоякостта на истината, която опознаваме в нашия вътрешен свят, субективно и онази истина, която е достъпна, установима, опознаваема за всички и която наричаме обективна. Някой съмнява ли се, че тази Вселена е изградена от истини, а не от фантазиите и приумиците на някой или нещо? Някой съмнява ли се, че има закони и даже установени константи, благодарение на които светът съществува и животът функционира? Не е ли съвсем ясно, че истината е част от информацията, защото много информации са просто лъжи, фантазии и свободни съчинения? Тоест и истината може да се разпространява като информацията и тя също представлява вид информация, но има някакви характерни особености, които я различават от другите видове информации – лъжите, фантазиите, илюзиите, заблудите и т.н. (Или това, което наричаме Втори вид невежество – образувано от ПИС – погрешни информационни схеми).
Следователно би трябвало да има някакви критерии, които отличават лъжата от истината.
Освен това, за да се прозре истината е необходимо и правилно мислене, основната черта на което е логиката. И ние трябва да признаем, че мисленето ни далеч не винаги е правилно, а трябва да се учим да мислим, което пък е процес, (който изисква време) и имаме нужда от създаване на навици, от способност да задаваме въпроси, от следване на установени правила и последователност на определени умствени операции.
Друг проблем възниква и от факта, че всеки човек си има действително свой вътрешен информационен свят, който включва неговите безспорни субективни преживявания, но също така и неговите вярвания, убеждения, знания, представи, фантазии…
Затова е необходимо да въведем още някои понятия, които ще ни помогнат да разберем по-добре природата на истината.
- “Екзистенциални отговори“ или това е информация, която се получава само и единствено чрез преживяване. И те определено са различни от интелектуалните и не могат да бъдат обяснени по интелектуален начин.
- “Субективна реалност“ – тя е изградена от именно тези, “затворени“ в съзнанието на човека лични преживявания, но и от лично неговите представи, убеждения, парадигми..за света.
- “Действителност“ или РОП – “Реалност за Общо Ползване“. Това е изтъканото от истини Битие, в което се намираме всички ние.
И така имаме Множество Субективни Реалности и една Действителност. И ние се срещаме именно там – в обективната действителност, в която внасяме и нашите субективни представи.
(Затова определям Майсторите на живеенето, просветлените и някои добри психотерапевти като Пътешественици в Многореалността, защото те са в състояние да разбират различните реалности, (в които хората пребивават!), дори да се вмъкват в тях или ако се наложи могат да създават нови или да променят някои, но нито една от тези реалности не може да ги задържи, така че да останат в нея, защото могат винаги са се върнат в действителността. Те са в състояние да извеждат други хора от драматичните реалности, в които се намират, да ги върнат към действителността или поне да им помогнат да се преместят в по-малко болезнена реалност.)
И така, екзистенциалните отговори ВИНАГИ са субективни. Субективната реалност може да бъде лично преживяема, като някое екстатично състояние – наслада, екстаз, оргазъм, но в субективната реалност се намират и нашите чувства, като страхове, тревожност и т.н. (Тук е важно да кажем, че под всяко чувство има някаква информационна схема, която го определя като такова.)
Но в Субективната ни реалност може да има (да са внесени в нея отвън!) и различни представи, които може да са погрешни, (заради ВСЯКАКВОСТТА на информацията!) и да представляват някакви фантазии, мнения, убеждения, илюзии, заблуди…Именно те създават освен някои временно утешителни илюзии и така наречените отрицателни чувства, които превръщат човека в страдалец.
Много добър подход би било да осъзнаем, че нашите вътрешни, субективни представи и разбирания са изцяло и само за наше лично ползване. Те не се отнасят до другите хора. Ако ни изпълват с наслада, мир, спокойствие, любов – това е прекрасно, но не ни прави длъжни да караме другите хора да следват нашите възгледи, дори и за тяхно добро!
Не е необходимо и понякога даже е вредно да налагаме собствените си убеждения и интерпретации на действителността на другите. Може само да се поинтересуваме за тяхното вътрешно състояние и толкоз.
Тук, в СР, влизат и всички ВЪРХОВИ състояния, които ние, като интелигентни човешки същества имаме потенциала и възможността да преживяваме. За тях можем само да информираме останалите, защото те няма как да знаят какво се случва във вътрешния ни свят, без да ги задължаваме да го приемат за факт. За нас обаче е безспорен факт и докато и те не преживеят същото, то представлява просто някакво словесно сведение от наша страна.
Тук възниква следното привидно противоречие – ние знаем, че е факт, защото преживяваме нещо по пряк и категоричен начин, но в същото време то не е истина за никой друг. Затова е добре да го наречем факт от субективната ни реалност. Например, човек, който по време на алкохолен делириум усеща, че го лазят хлебарки или мишки, това очевидно е проекция на неговия мозък, но не е валидно за нито един човек от околните. Те може да му вярват или да не му вярват, но само той знае какво преживява! И тялото му ще реагира на тази негова вътрешна представа.
Точно тук възниква един сериозен проблем. Когато ни се случи дадено преживяване, което може да е и върхово, умът ни започва да търси обяснение и понякога човекът много бързо създава своя интерпретация – тоест, негово лично, собствено, субективно ОБЯСНЕНИЕ на вътрешното му преживяване. А тази интерпретация зависи от набора предварителни представи, които човекът има както за обективната действителност, така и за самия себе си. И ако, например, човекът е с комплекс за малоценност, но има представата, че ако служи на някое велико, безсмъртно и всесилно божество ще се почувства по-добре, защото вече ще има върховна протекция, то ще изтълкува своето състояние именно като божествено благоволение, ИЗВЪРШЕНО САМО ЗА него. И в този момент ще компенсира болезнената си представа за своето нищожество, която го изпълва със страх и ужас с успокоението и величието на това да е божествено закрилян. И често се случва така, че представата за такава върховна закрила създава силен и необорим патос у човека и той може да живее спокоен и щастлив, но ако спре дотук. Обаче сериозният проблем възниква, когато след създаването на своята утешаваща и вдъхновяваща го делюзия, той влиза във взаимоотношения с нея, които разбира се стават само в неговото въображение или субективна реалност и вследствие на това той се почувства длъжен да убеди и другите, да им наложи да приемат неговата представа за божеството, като обективен факт. Тогава той влиза в ролята на “лоялен поданик и слуга“ на своята делюзия за бог и повежда “кръстоносен поход“, за да го защитава от подигравките и нападките на неверниците. За него те вече не са просто хора, които не приемат неговата версия, а еретици или богохулници. Така той лесно ще определи за врагове и лоши хора, всички онези, които отхвърлят неговия бог, който му е направил толкова добрини и като цяло го покровителства, защото по неговата логика само лоши хора могат да отхвърлят толкова добър бог. И в своето объркано психо-емоционално състояние и потисната интелигентност не осъзнава, че неговото велико и всесилно божество не би следвало да има никакъв проблем с всички онези, които не го признават, не му се кланят и не вярват в него. И така те започват да се изживяват като адвокати на своята делюзия и съдии над всички, които не я приемат за истина! Което вече води до сериозни личностни и социални беди.
Вярно е, че понякога вътрешните представи на човека може да съвпадат с външната, обективната действителност, но в такъв случай те лесно могат да бъдат проверени, именно благодарение на нея. Без тази проверка няма как да се разбере дали съвпадат или не. И точно тук, някои арогантни хора, които не са в състояние да обосноват и обективно да докажат своите субективни представи, започват да настояват да се вярва на думите им. “Повярвай и ще го видиш!“ Да, ако човекът е омаян от даден авторитет и безпрекословно повярва на думите му, той може да си въобрази същите неща. Освен това съществуват и феномени наречени внушение и хипноза. И те по категоричен начин доказват, че мозъкът може да бъде заблуден! А след като се съберат повече хора, повярвали в едно и също, те вече може да оказват и по-голям социален натиск върху всеки, който се съмнява, задава въпроси или настоява за обективни доказателства.
И така всички тези вътрешни състояния, може да ги определим като субективна действителност или субективни реалности, които може да се различават от обективната външна действителност или да съвпадат с нея. Или въобще да не може да бъдат открити в нея, защото се случват само и единствено с нас или “вътре“ в нашето съзнание. И сега, ако ние преживяваме наслада или екстаз, няма какво повече да умуваме, нито да доказваме на когото и да било, че сме в екстаза или в любовта. Те са си достатъчно легитимни и приятни сами по себе си, за да се налага да правим с тях каквото и да било друго. И ще си останат такива, независимо дали са доказани или не на други хора. Те са си валидни и възприемаеми от субекта и това е напълно достатъчно за него. Не остава и капка съмнение. Няма и нужда да бъдат доказани, за да бъдат преживени.
Но въпреки това, дори и тези неописуеми и невидими за другите състояния имат външни измерения и проявления – чрез думите, езика на тялото, поведението ни. Например, ако ние имаме вътрешно спокойствие, което ни е изпълнило изцяло, то във външен план би следвало да се държим по съответния начин. Не е възможно да крещим, да тропаме с крак или юмрук, очите да ни святкат от ярост и да докажем на себе си или на когото и да е, че сме завладени от пълно спокойствие.
Тези върхови преживявания са неописуеми, необясними, но налични и няма сила на земята, която да ни убеди, че силната любов например, с която сме изпълнени, не е реална! И въпреки, че е недоказана и необяснена, тя се проявява по определен начин в поведението ни.
От друга страна имаме подобни екзистенциални състояния, които ни карат да страдаме и които наричаме отрицателни емоции. Всички те обаче имат своето обяснение, защото под тях винаги се намират някакви предразсъдъци, ограничаващи убеждения, заблуди, лъжи…които ги предопределят. Енергията, която се проявява под формата на тези нежелани емоции е впрегната и оформена от съответните информации. Лъжата винаги води до страдание. Истината ни освобождава от страданието. И забележете – всички силни, екзистенциални състояния на любов, щастие, блаженство,…не подлежат на интелектуално обяснение, а и нямаме нужда от такова. Кой щастлив човек ще се откаже от актуалното преживяване, за да започне да го анализира? Докато всички отрицателни състояния ИМАТ рационално обяснение за своя произход, тъй като веднага щом открием погрешната интелектуална концепция и се освободим от нея, като я заменим с истина, те веднага изчезват като явление. Например, когато човекът силно се е уплашил виждайки змия, навита на спирала в сумрака на стаята си, веднага щом стане светло и види, че това е намотано въже, се освобождава на мига от страха си. Знанието, истината, винаги водят до спокойствие и силни положителни преживявания! А истината не е субективна концепция, а директно възприета от мозъка действителност такава каквато тя е, без посредничеството на интерпретации и обяснения.
И сега опираме до следното – ако вътрешното ни състояние е добро за нас, то е някакво наше, лично преживяване, ние можем само да свидетелстваме за него, ако искаме хората да знаят как се чувстваме. Но ако имаме някакво вътрешно убеждение, някаква своя фантазия, някакво свое вярване, което много ни се иска да е и обективна истина и ние настояваме и другите да го приемат за факт, важащ и за тях, то тогава сме длъжни да използваме научния подход. Защото субективните факти (екзистенциалните преживявания) не подлежат на доказване като общовалидна истина, а общовалидната истина именно затова е такава, защото подлежи на общовалидна за всеки проверка и има несубективна характеристика. Така че ако аз, в субективната си реалност имам някакво свое убеждение, вярване, представа, която никой друг няма и искам то да стане достояние на другите трябва да направя така, че те да го разберат със собствените си умове. И тогава ще използвам интелектуалния подход.
Но ако искам да им покажа как се чувствам когато плувам, ще трябва да ги науча да плуват, за да преживеят и те същото необяснимо с думи усещане, което съм имал. Тогава те ще получат същата вътрешна опитност, каквато съм имал и аз преди това. Обаче може да възникне проблем, когато някой заинтересоват човек натиска хората да повярват (на авторитет или на уеднаквените твърдения на мнозинство хора), лишавайки ги от каквото и да е валидизиране на своите твърдения и след това чрез различни техники ги докара до екстатично или върхово преживяване. Тогава той го обвързва с изначалната си интелектуална концепция и така оплита хората за дълъг период от време.
Например:
- Някой твърди, че е представител на еди кое си божество и да речем разгръща цяла концепция или привидно достоверна философия.
- “Свидетелства“, че това божество му е осигурило неописуеми екстатични преживявания. (Или че то прави чудеса!)
- Слушателите проявяват интерес към тези преживявания и/или са впечатлени от авторитета и твърденията му.
- Той им казва, че за това има методика (система от ритуали!) която ще ги доведе до същите преживявания на божественото присъствие, ако го последват.
- Те приемат да изпълнят ритуалите – например, палене на свещи или огън, вдишване на тамян или други ароматни смоли, слушане на определена музика или напеви, специално дишане, дружно подскачане половин час….и т.н.
- Хората преживяват нещо хубаво или имат необикновено и неслучвало им се досега екстатично (екзистенциално) преживяване и остават благодарни и очаровани. (Това спечелва и тяхната бъдеща лоялност към съответния култ.)
- Представителят на култа обвързва тяхното върхово преживяване с действителното съществуване на божеството, което така се било проявило, защото са го последвали и повярвали в него.
- Представителят на култа отговаря на всички неотработени страхове на последователите с красиво звучащи обещания – верните на божеството ще бъдат възнаградени от него с вечен живот!
- Край, работата е свършена и оттам нататък само трябва да се поддържа набраната инерция и достатъчен брой хора, които да претопяват с натиск, дискриминация и понякога с насилие, малцинството на несъгласните или оспорващите истинността на цялата тази история.
Затова, когато срещаме такива хора, ставаме свидетели на яростна съпротива срещу задаване на въпроси, скепсис, съмнения, критично мислене, настояване за доказателства…Така действа всеки, който иска да наложи своята субективна визия като обективна действителност, с което подменя истината в главите на много хора, вредните следствия са закрепване на йерархичната власт и осигуряване на подчинение.
Докато истината не се страхува нито от проверки, нито от въпроси! Истината не настоява за вяра в нея и работи за този, който я знае, без изобщо да е необходимо той да убеждава останалите в нея. Истината си е валидна и приложима и за един човек, независимо от това колко други хора я поддържат. Истината се обосновава, доказва, става очевидна, а не се натрапва на другите с огън и меч.
И интересното е, че никога няма да срещнете човек, който е преживял върхови и истински неща като любов, щастие и просветление, който да ви насилва по какъвто и да било начин да се съгласявате с него или да го последвате. Обикновено всеки такъв човек е притегателен център, вие сте изкушени, съблазнени, привлечени към него и словото му. Той не заплашва и не гони несъгласните с него, не се нуждае от последователи, не натрапва възгледите си. Дори и сам, той пак си е удовлетворен и щастлив, защото истината му е другар, който никога няма да го предаде.
Няколко думи за Закона на Информационната Достатъчност (ЗИД)
Следния виц много добре илюстрира смисъла и значението на ЗИД
“Гошо бил на врачка. Тя му предсказала, че 2 години няма да има никакъв секс. Той веднага я опровергал. Два пъти.“ Ясно се вижда, че ако разполагаме с достоверна информация (под формата на предсказание), тя веднага може да се превърне в допълнителен фактор, който да промени първоначалните условия. Ако врачката не беше казала на Гошо какво ще се случи, може би то щеше да се случи. Например, ако беше записала на лист конкретното си предсказание, беше го заключила в сейф и след като събитието се случи, сейфът се отваря пред свидетели и написаното се сверява със случилото се. Само тогава няма да е задействан ЗИД. Но пък възниква въпросът кому е нужно това предсказание? И за какво говори то – че има причинно-следствена връзка между нещата в този свят? Ами очевидно е, че има!
Пример за изкривена логика:
Някакъв човек много се страхувал от крокодили. И разбрал, че те пък се плашели от пляскане с ръце. Започнал да пляска с ръце. Друг го попитал защо.
- Плаша крокодилите!
- Но тук няма крокодили!
- Ами как ще има, нали ги плаша!
Всички разбираме, че това е сбъркана логика, нали? Но трябва да обясним защо, нали?
Така стигаме до неизбежната необходимост от ясни критерии за разграничаване на истината от лъжата и неверните, подвеждащи и дори – опасни информации.
Този инструмент е Таблицата с 4-те опори на истината. Оказва се, че истина е всяка информация, която удовлетворява 4 критерия:
- Логична и разумна е
- Не смущава вътрешното ни (интуитивно) усещане за нещата и явленията
- Включва или прави връзка с вече установени и проверени принципи, факти и закони, тоест не им противоречи.
- Има установима проява на практика (в обективната действителност)
Тези 4 критерия правят 16 комбинации, които представят различните аспекти на информацията в широкия диапазон от абсолютната лъжа до абсолютната истина.
Благодарение на тези 4 критерия всеки от нас може напълно самостоятелно да установява истината, да вижда в каква посока да я търси, да разпознава навреме заблудите, както и да подобрява непрекъснато своето мислене. (Виж схемата по-долу)
| Субективна Реалност | Обективна Действителност | ||
| Лични (екзистенциални) преживявания | Интелектуални концепции | Обективно установими и наблюдаеми проявления, независими от субективните представи, истини. | |
Субективни истини
| Наслада Радост Щастие Любов Просветление Смисъл Спокойствие ( + ) |
Страхове Тревожност Депресия Гняв Паника Параноя Ревност ( – ) |
Интерпретации Обяснения Представи Убеждения Мнения Парадигми Вярвания Фантазии ЗНАНИЯ |
Данни Факти Закономерности Закони Принципи Логически и причинно-следствени връзки |
| Подадена Информация |  |
Логика и разум Интуиция Закони и факти Практика | |
ИСТИНА |