Тук съм поместил отговорите на най-често задаваните ми въпроси, по време на различни мои телевизионни и радиоучастия и интервюта, във връзка със създадените от мен системи Дуоника и Чаткалина и печелившата стратема за живеене.

1. Афоризмите на Дуоника – Печелившата стратема на живеене (ПСЖ)
2. Какво означава стратема?
3. Защо си нарекъл системата си “Печеливша стратема за живеене”?
4. Заради нашата печалба няма ли някой друг да загуби?
5. Какво наричаш повишено качество на живеенето?
6. Каква е основната концепция на твоята система?
7. Нима си открил принципите на щастливия живот?
8. Какво представлява Дуоника?
9. Защо я определяш като цялостна?
10. Защо я определяш като съвременна?
11. Защо я определяш като уникална?
12. Наричаш я истинска, защо?
13. Наричаш я българска система, но дали е такава?
14. Защо правите упражнения по двойки?
15. Какво гласи Закона на Съзидателното Мислене и Действие? Би ли резюмирал накратко?
16. Друг основен закон е този на Разбирането. Разкажи за него
17. Закона на положителното или възможностното мислене?
18. Законът на Копринената нишка?
19. Какво гласи Закона на Двойната Печалба?
20. А този странен Закон на Информационната Достатъчност?
21. А какво ще рече Закон на Дискомфорта?
22. Законите в тази система не са ли прекалено тоталитарни?
23. Винаги са съществували разни школи, които са претендирали, че дават най-добрите принципи. С какво твоята система е по-добра?
24. Не са ли трудни за разбиране и прилагане в живота тези принципи?
25. Защо и как така реши, че тези принципи са истина, че работят, че има съзидателна сила и тя може да ни помогне?
26. Какви са методите на Дуоника ПСЖ за повишаване качеството на живеенето?
27. Посочваш 33 умствени заблуди, които сериозно влошават качеството на живеенето ни. Според какви критерии се определят общоприети истини за заблуди?
28. А каква е връзката между законите в твоята система и упражненията с партньор?
29. Какво представлява Дуоника като гимнастика? Защо упражненията се изпълняват от двама души?
30. Гимнастиката не е ли нещо като разновидност на каланетиката или аеробиката?
31. Спорт ли е Дуоника?
32. Не е ли малко странна тази твоя система и тези упражнения по двойки?
33. Може ли човек, който не е чел книгата да изпълнява упражненията и обратно – може ли да използва законите без да играе упражненията?
34. Ако сега човек прочете книгата кога ще дойдат първите резултати?
35. От какво трябва да се ограничава човек, за да се занимава с Дуоника?
36. Само в двойка ли може да се прилагат законите и означава ли това, че тя е неприложима, когато от другата страна има група хора или няма никой?
37. Как ще обясниш ефекта на твоята система и на заниманията с Дуоника върху психиката и/или духовния живот на хората?
38. Какви са физиологичните аспекти на упражненията?
39. Как с твоята система човек може да подобри здравето си?
40. Как хората се разпределят по двойки? Ами ако енергиите им се “бият”?
41. Как заниманията с Дуоника конкретно допринасят за благосъстоянието на човека?
42. Законите описани в тази система, достатъчни ли са, за да живее човек добре?
43. Какво казва Дуоника и ПСЖ за енергията?
44. Какви цели и задачи има ПСЖ и как ги постига?
45. Какво правите на семинарите (курсовете) по Дуоника – ПСЖ?
46. Какви са образователните цели на тези семинари?
47. С какви методи постигаш тези образователни цели?
48. Какво ще спечелят хората от семинарите по Дуоника?
49. Може ли чрез Дуоника човек да си създаде нова карма?
50. А какви хора могат да идват на твоите занимания по ПСЖ и Дуоника?
51. Как ти дойде идеята за Дуоника и ПСЖ?
52. Какви са предимствата на Дуоника?
53. Кое е най-голямото предимство на Дуоника?
54. Защо според теб Дуоника е психо-физическата система на 21-ви век?
55. Твърдиш, че принципите на системата могат да решават както лични човешки проблеми, така и глобални световни проблеми?
56. Казват, че не можем да се доверим на система, която не е древна. Дуоника е съвсем нова система. Така ли е всъщност?
57. Системата ти не е ли просто една умела компилация между източни учения, системата на Петър Дънов и западни философи?
58. Защо да не оставим еволюцията да свърши каквото трябва? Защо да правим усилия да променяме нещата?
59. Всички упражнения ли ти си измислил? И колко са на брой?
60. При Дуоника има ли упражнения, които представляват противопоставяне на партньорите?
61. Упражненията, при които има стягане на мускулите няма ли да доблокират хора с комплекси?
62. Не е ли еротична тази гимнастика по двойки?
63. Дълги години си работил като говорител в радиото, дублирал си над 1000 филма, много реклами…Не е ли необичайно един говорител да прави такова откритие и да се занимава с дейности от този род?
64. От колко време разработваш идеята за Дуоника и ПСЖ?
65. Как мислиш да привлечеш хора за твоята система?
66. На какво все пак разчиташ, за да привлечеш хора? Ще направиш ли силна рекламна кампания, за да добие популярност твоята система?
67. Как би поканил с няколко изречения хората да посетят твоите занимания?
68. Към какви хора, на каква възраст, е ориентирана Дуоника?
69. За кого все пак е Дуоника?
70. Как точно се провеждат заниманията по Дуоника и ПСЖ?
71. Гимнастиката по двойки не крие ли рискове от травми?
72. Не е ли прекалено оптимистично да се твърди, че Дуоника ще спаси света?
73. Какви са проблемите пред Дуоника?
74. Какви са недостатъците на Дуоника?
75. Как се отнасяш към тези, които не харесват Дуоника?
76. Не се ли опасяваш от изопачаване на тази чудесна идея, от подигравките и осмиването на някой недобронамерен критикар?
77. Какво ще кажеш на т. нар. трудни слушатели, готови само да прекъсват и спорят?
78. Не може ли да се злоупотреби с тази система?
79. Какъв беше твоят личен мотив да се занимаваш с Дуоника?
80. А не правиш ли всичко това само, за да спечелиш пари?
81. Не е ли скъп твоя семинар, пък и книгата?
82. Названията на упражненията в Дуоника от китайското бойно изкуство У ШУ ли са взети?
83. Има ли връзка между Дуоника и хомосексуализма?
84. Защо наричаш Дуоника нежна фея?
85. Какво се иска от човека, за да се запознае и усвои Дуоника и нейните принципи, за да ги прилага в живота си?
86. Какво биха загубили хората, ако не се запознаят с Дуоника?
87. Каква диагноза поставя Дуоника на човечеството и естествено, как можем да излезем от положението?
88. Какво ще кажеш на хората, които не могат да отидат да играят Дуоника, защото вярват на хороскопите си?
89. Търсейки взаимност между хората Дуоника се обръща и към музиката, така ли е?
90. Дуоника не е ли за избраници и за хора, които ще има повече в бъдеще време?
91. Как се съчетават положителното мислене с “отрицателното материално битие”. Мисълта не може да замести хляба. Та кои думи са положителни, а има ли и отрицателни?
92. Защо изключваш запознанствата с цел брак, секс, религия и политика?
93. Какво конкретно имаш пред вид под работа във вътрешен план?
94. Но някои хора твърдят, че страданието облагородява…Ти не си ли на същото мнение?
95. Все пак в живота има и много неблагополучия и болка.
96. Как твоята система разглежда въпроса за смъртта?
97. Добре, как се постига целта да бъдем щастливи тук и сега?
98. Но как да разберем, че сме осъзнали своята уникалност?
99. Всичко е ясно и разбираемо, но защо, според теб, хората не изпълняват тези лесни и мъдри препоръки?
100. Какво ще препоръчаш на хората, които не могат или не искат да приложат на практика тези работещи принципи?
101. Но ако и това, което ти съветваш не помогне на хората, тогава какво остава?
102. Как могат хората да ти помогнат в твоята мисия?
103. Защо си толкова сигурен, че тази система ще се разпространи по целия свят?
104. Но как да научим хората да обичат себе си?
105. А какво да правим, когато все пак допускаме грешки?
106. Каква е връзката между Дуоника и Тай Чи Чуан?
107. Каква е връзката между Дуоника и йога или паневритмия?
108. А какво казва твоята система за парите? Наистина ли те са причина за човешките проблеми?
109. Добре, това е чудесно, което казваш, но как конкретно да привлечем богатството?
110. Защо си кръстил танцовата технология “Чаткалина”?
111. Защо “танцова технология” и какво точно представлява?
112. Каква е основната идея?
113. Значи ти използваш танцуването като метод?
114. Плочките, с които изпълнявате Чаткалина напомнят на кастанети. Има ли някаква връзка тази танцова технология със степа или с фламенкото?
115. Ако има връзка със състезателните танци каква е тя?
116. А каква е разликата с танците?
117. Има ли връзка между Дуоника и Чаткалина?
118. С какво ще бъде полезна тази нова танцова технология?
119. Има ли нещо общо между Чаткалина и медитацията?
120. Как те осени идеята за Чаткалина?
121. Как, всъщност, стигна до идеята за Чаткалина?
122. За колко време и как я доведе до завършен вид?
123. Какво си използвал от бойните изкуства?
124. Може ли Чаткалина да се разглежда и като бойно изкуство?
125. Да предпочетем ли Чаткалина и Дуоника пред бойните изкуства?
126. Но все пак бойните изкуства не ни ли помагат да се предпазваме от хора, които искат да ни нападнат и навредят?
127. Няма ли и при Чаткалина противопоставяне?
128. Тогава каква точно е разликата с бойните изкуства?
129. Не се ли опитваш да създадеш нова религия или секта?
130. Тези танци само с длани ли се играят и защо точно с длани?
131. Защо, след като говориш за философия, наблягаш на заниманията с тялото?
132. Какво точно разбираш под “съзидателна сила”?
133. След като научим основните позиции, какво да правим?
134. Какво е бъдещето на Чаткалина?
135. Защо мислиш, че Чаткалина ще донесе голяма полза за България?
136. Какво би било бъдещето на България с Дуоника и Чаткалина?
137. А тези, които не обичат да танцуват или се срамуват?
138. Защо обичате да играете Чаткалина?
139. Кои са предимствата на Дуоника и Чаткалина?
140. Кои са специфичните предимства на Дуоника?
141. Какви са предимствата на Чаткалина в сравнение с Дуоника?
142. С какво конкретно Чаткалина може да помогне на човека да живее по-добре?
143. Какво всъщност е Чаткалина – гимнастика, наречена танц, ритуал, технология, философия, социално движение?
144. Да обобщим – с какво Дуоника и Чаткалина ще са полезни за хората?
145. Един последен въпрос и тест за пригодност: какво би станало ако всички започнат да се занимават с Дуоника и Чаткалина и да следват описаните от теб принципи за успешно живеене?
146. Няколко прекрасни и вдъхновяващи цитата.

Афоризмите на Дуоника – Печелившата стратема на живеене (ПСЖ)

За да не повтарям основните обяснителни текстове, отнасящи се до принципите и философската концепция на системата, описани подробно в „Дуоника – печелившата стратема за живеене“, ще изредя по-важните моменти накратко като афоризми и поучения:

• Да се сърдиш на другите, означава да не виждаш своите грешки и възможности за правилни действия.
• Да се сърдиш на света, означава да си затваряш очите за твърде ценна информация. Един умен човек не би допуснал това!
• Всичко, което се случва, освен че предизвиква някакви емоции в теб, винаги ти носи и някаква информация.
• Не съществуват лоши случки, провали и неуспехи! Съществуват само информационни моменти!
• Правилно използваната информация се превръща в допълнителен и решаващ фактор, променящ и подобряващ твоя живот.
• Когато чувстваш си в емоционален режим на оценка на ситуацията, когато разбираш си в разумен режим. Изборът винаги е твой.
• Прави от наличното възможното и за друго не се безпокой.
• При дискомфорт работи навътре с разбиране, прошка и обич. В състояние на комфорт работи навън с дух на сътрудничество.
• Заложи подходящите причини и ще получиш желаните следствия.
• Ако искаш да видиш своето бъдеще разгледай мечтите си.
• Всичко, което вече се е случило е било неизбежно и единствено възможното да се случи.
• Миналото е прекрасната почва, върху която ще разцъфти омайното цвете на твоето бъдеще, което можеш да посадиш днес.
• Всичко, което вече се е случило носи информация за своите причини и за механизма, по който се е случило.
• Не си в състояние да обичаш и състрадаваш, ако си неспособен да разбираш.
• Всичко може да се постигне, ако приложиш търпеливата последователност от правилни действия.
• Всеки дискомфорт се захранва от една или няколко от следните посоки: комплекс за малоценност, високомерие, алчност, неадекватни желания и невежество,.
• Невежеството е най-малко четири вида:

1. Липса на информация

2. Наличие на погрешна информация.

3. Неспособност за прилагане на наличната информация.

4. Отказ от информация. (“Аз съм прав”)

• Алчността може да се получи от комплекса за малоценност или от високомерието.
• Неадекватните желания могат да бъдат резултат от всички посочени причини за дискомфорта.
• Информационния хибрид, съчетан с Комплекса за малоценност и неговите производни създава Режисьора на Драмата в нас.
• Ние често се пристрастяваме към драмата, така както и към всичко останало – цигари, алкохол, сладкиши, телевизия и т.н.
• Можеш да чуеш гласа на Интуицията си, само ако си уволнил Режисьора на драмата.
• В един свят, чиято главна характеристика е променливостта, най-ценното качество за човека е гъвкавостта!
• Можеш да действаш разрушително или съзидателно. Разрушително действаш под влияние на мисловни схеми и обременявания от миналото. Съзидателно действаш под влияние на Вселенската целесъобразност.
• Съзидателната сила се изразява чрез поведението на човека в активния си аспект като сътрудничество, творчество и любов, а в пасивния – като спокойствие, съзерцание и разбиране.
• Каквото и да се случва ти винаги можеш да бъдеш Наблюдател или Съзерцател и да се оттеглиш от драмата в своя истински център.
• От всяка ситуация, умение, дейност, можеш да извлечеш минимум двойна печалба.
• Положително мислене означава най-вече това да допускаш, че всичко което работи за теб е възможно.
• Мисли положително, но не отивай в гората за гъби, без съответното знание.
• Искаш ли да има повече свестни хора в този свят започни от себе си. Искаш ли да има повече щастливи хора – стани щастлив и после научи другите. Искаш ли да има благоденствие и изобилие и броят на бедните да намалее поне с един – ти стани богат и създай изобилие на блага!
• Преди да работиш в света свърши работата в “собствения си двор”!
• Когато си спомниш, че си Любимо дете на Вселената всичко автоматично ще се подреди както трябва в твоя живот. Дори и да изглежда, че нищо не е наред – ти пак си оставаш Любимо дете на Вселената.
• Ако поемеш 100% отговорността за своя живот оттук нататък, получаваш и 100 % съзидателна сила и творчески възможности! Цената е сбогуване с всички досегашни удобни оправдания с детерминиращи и независещи от теб фактори.
• Двете магически фрази за получаване на неограничена сила са: “Аз искам да правя това, което правя!” и “Аз правя този избор!”
• Съзидателната сила може да срещне съпротива от налични информационни схеми (догми, предразсъдъци, заблуди) и тогава няма как да се реализира.
• Престъпникът не се нуждае от наказание, а от лечение.
• Човекът притежава жизнена енергия, която намира израз според информационните схеми в главата му – ако те са разрушителни, то поведението му ще бъде разрушително, ако са градивни – ще бъде градивно.
• Трансформацията оправя нещата, а не разрушението.
• Научи се да не се интересуваш по какъв път вървиш, а върви с радост по всеки път! Или се научи да създаваш или откриваш онзи път, по който винаги би вървял с радост!
• За разликата между доброто и злото

Злото е относително, Доброто – абсолютно

Злото е агресивно, Доброто е меко и ненасилствено

Злото има начало и край, Доброто няма начало и край.

Злото може да се превърне в добро, в определен контекст,

Доброто осигурява този контекст.

Злото има слаби страни, Доброто няма слаби страни

Злото има врагове, Злото има приятели

Злото руши, Доброто съгражда

При злото има борба и противопоставяне, при Доброто – танц и сътрудничество.

Злото работи срещу теб, Доброто работи за теб!

Злото идва непоканено, Доброто е тук и чака да протегнеш ръка към него.

Злото трябва да го спираш, Доброто трябва да го пуснеш.

В: Какво означава стратема?

Тъй като основният закон в системата засяга сътрудничеството, а не борбата, а думата стратегия носи все пак дори и в преносното си значение намек за военни действия, побеждаване на противник и т. н., то реших, че ще бъде уместно да въведа ново съответстващо понятие.

Стратема означава изкуство и наука, съвкупност от възгледи и принципи за успешно живеене, способност за осъществяване на съзидателни действия, с цел повишаване качеството на живеене.

Напълно възможно е самото наше живеене да се превърне във вид изкуство, защото е налице един творчески акт. Ние сме в състояние да творим и пресъздаваме своя собствен живот. А творческият акт сам по себе си носи наслада и удовлетворение.

И така Дуоника – печелившата стратема за живеене добива следния подреден вид:

• Теория: концепция и осем основни закона • Практика: гимнастика с партньор и/или прилагане на законите • Събуждане и развиване духа на сътрудничеството • Гарантирани успехи и печалби във: – самопознанието, самоусъвършенстването и духовното развитие – възстановяване и запазване на тялото – всяка желана професия, творчеството, изкарването на пари – отношенията с хората, любовта.

В резултат: богат и щастлив живот тук и сега!

В: – Защо си нарекъл системата си “Печеливша стратема за живеене”?

О: – Защото съм формулирал и събрал няколко принципа и специфична информация в единна система, която ако се знае и използва ще осигури печалба и успех на всеки човек, както в конкретен и личен, така и в общ, социален план. А това ще доведе до подобряване качеството на живота на всички хора в страната и по света!

В: – Заради нашата печалба няма ли някой друг да загуби?

О: – Въпросът издава познаването единствено на схемата “печеля-губиш”, но това не е единствената схема. Съществува както вече знаем и такава – “печеля – печелиш”! Да си представяме, че печалба е възможна само ако някой друг загуби, това означава да виждаме света в който живеем твърде ограничен, а себе си – като нетворчески личности. А истината е, че ние живеем в един изобилен свят. Дуоника застъпва истината, че нагласата за сътрудничество е печелившата нагласа за всички участващи страни.

В: – Какво наричаш повишено качество на живеенето?

О: – Това е такъв начин на живот, при който човекът има избор да излезе от драмата или да остане в нея и при който човекът разполага със знания и способности да намалява страданието и дискомфорта и да увеличава радостта и удовлетворението. Живот, в който преобладават любовта, сътрудничеството, творчеството, радостта, танца, хармонията, спокойствието, разбирането и съзерцанието е качествен живот! Това е живот в истината!

В: – Каква е основната концепция на твоята система?

О: – Чел съм до насита различни книги и съм преживял достатъчно събития, за да осъзная в крайна сметка, че Съзидателната сила е това, което твори. Именно тя е невидимата сплав, която задържа атомите в молекули, клетките в органи, органите в организъм, хората в общество…. Тя извършва неизброимите комбинации между трите същности, изпълващи вселената – енергия, материя и информация. А на ниво хора, съзидателната сила се проявява и като сътрудничество. Затова определям Дуоника като символ на сътрудничеството и като ритуал за неговото осъзнаване и преживяване.

Казано накратко: в един динамичен и непредвидим свят, най-печелившата нагласа е тази на сътрудничеството. Но освен това откроих и описах онези универсални принципи, чието спазване гарантирано повишава качеството на живеене на човека.

В: – Нима си открил принципите на щастливия живот?

О: – Нека кажем така: тези принципи или закони, ми вършат чудесна работа, когато ги прилагам, дават ми възможност да опознавам себе си и другите все по-добре, а също и да постъпвам все по-целесъобразно. Определено мога да кажа, че се чувствам изключително добре, благодарение на тях. Следователно те биха били полезни на всеки, който се научи да ги прилага в своя живот. Но освен чрез собствения си опит, аз мога и чисто логически да обоснова силата на тези принципи. Системата ми се самодоказва. Достатъчно е да направим умствен експеримент с всеки един от тях и ще стане ясна тяхната изключителна мощ и приложимост.

Затова смело мога да кажа, че съм открил принципите на качествения живот, а той включва и щастието.

В: – Какво представлява Дуоника?

О: – Това е една цялостна съвременна, уникална, българска система за развитие и успех.

В: – Защо я определяш като цялостна?

О: – Защото има теория и практика – закони, обосновка, концепция и упражнения в здрава логическа връзка с теорията.

• Въздейства едновременно върху интелекта, тялото, чувствата и духа,
• Подпомага разбирането като изкарва от подсъзнанието, под прожектора на съзнанието, информационните структури, които скрито управляват човека,
• Ревизира някои “истини”, констатира съществуващи заблуди и предразсъдъци и така пресушава източниците на човешката драма и страдание,
• Установява ясни критерии за целесъобразно поведение,
• Благодарение на универсалните си принципи решава широк кръг проблеми, трайно и цялостно.

В: – Защо я определяш като съвременна?

О: – Защото тръгва от интелекта и разумно преценява най-печелившия път,

• не изисква вяра като предварително условие,
• не е обременена от тежки и неразбираеми философии,
• изключително практично насочена,
• включва здравословно движение на тялото,
• води хората към сближаване и сътрудничество за всеобща полза и радост, по най-краткия път ,
• удовлетворява духовните търсения на съвременния човек, без да нарушава реалистичната му връзка с действителността,
• помага на човека да се превърне в съветник и психотерапевт на самия себе си.

В: – Защо я определяш като уникална?

О: – Защото въвежда нестандартни основни методи – взаимодействие и сътрудничество с партньор, рисково навлизане в личното пространство на човека с цел събуждане духа на сътрудничеството, познавателен дисонанс,

• дава технология за разгръщане на съзидателната сила, която решава проблеми, твори, поддържа здравето и живота, прави ни щастливи и обичащи,
• не съществува друга като нея, притежава своя красота, логика, сила и широка приложимост.

В: – Наричаш я истинска, защо?

О: – Защото ни помага да станем по-разбиращи, по-човечни, по-зрели и отговорни за постъпките и съдбата си,

n подкрепя ни в откриването и разгръщането на нашите таланти и в успешното сътрудничество с другите хора и света,

n самодоказва се в практиката,

В: – Наричаш я българска система, но дали е такава?

O: – Въпросът е интересен. Системата е създадена тук, в България, от българин, предназначена е за българите, но и за всички хора по света. Сега е налице възможността всички българи, които ще я възприемат и подкрепят да споделят славата на създатели. В този случай, след време хората по света ще я наричат „българската система“. В условията на глобализация и стремеж за съхраняване на националната идентичност другите страни изнасят усилено свои културни продукти и така казват с гордост на света: “Вижте какво сме създали и с какво обогатяваме световната културна съкровищница!” Примерите са много:

Индия – системата йога, различни видове медитация и др.

Корея – таекуондо

Япония – чайната церемония, икебана, айкидо, различни бойни изкуства, и др.

От САЩ пристигнаха аеробиката, каланетиката и мн. др.

Китай – китайската кухня, акупресура, масажи, тай чи чуан и бойни изкуства.

България стана известна с киселото мляко, “Българските гласове” и успехите на гимнастичките и някои други спортисти, но това не е достатъчно, защото не са неща, които могат да се научат и прилагат от всички.

Точно сега имаме възможност да предложим нещо цялостно и красиво. Дуоника е уникална система за постигане на приятелство и партньорство, физическо здраве и интелектуален растеж, разгръщане на талантите и творческите способности, благоденствие, духовно развитие и успех. Тоест съдържа всичко необходимо, за да се превърне и в достойно за световния културен пазар произведение!

Дуоника определено може да направи този свят по-добро място за живеене.

Но вие сте прав – все още не се е превърнала наистина в българска. За да се случи това, една критична маса българи трябва да започнат да я прилагат.

В: – Защо правите упражнения по двойки?

О: – Най-добре го е казал известният даоист и учител Мантак Чия: „…Съвместното усъвършенстване е най-сигурния път, тъй като чрез него се опитват всички възможни средства. До тебе има някой, който те придружава в това дълго пътешествие през живота и това го прави по-радостно, защото ако се радваш на своя път, стоиш върху него по-уверено, отколкото ако принуждаваш себе си да следваш някаква аскетична програма на самоотричане. Тази обратна връзка от твоя партньор е твърде ценна и е една от причините даосите често да работят по двойки, при това не само като любовници. Във всяко отношение между двама човека съществува ценна подкрепа и обратна връзка.“

А допълнителната цел, която постигаме чрез упражненията по двойки е да събудим духа си на сътрудничество, като поставяме двама души в реална ситуация на сътрудничество.

В: – Какво гласи Закона на Съзидателното Мислене и Действие? Би ли резюмирал накратко?

О: – Това е основният закон. По-конкретно той ни насочва към търсенето, откриването (създаването) и оставането в Зоните на сътрудничество. В отношенията ни с другите хора съществуват области, в които общуването протича гладко и оставя чувство на удовлетворение и радост и у двамата (печеля – печелиш). Тези области аз наричам Зони на сътрудничество. Такива зони може да бъдат например приятен разговор, разходка в парка, игра на шах или някаква друга съвместна и взаимноизгодна дейност. Принципът е да се търсят и развиват само зоните на сътрудничество и на друго да не се обръща внимание, освен като на информационен момент. Човек лесно може да се научи да ги разпознава и остава в тях, отначало, чрез наблюдение, анализ и размисъл, а след това благодарение на творческата сила, която ще събуди и развие в себе си. Само в зоните на сътрудничество може да се постигне съграждане, хармония, щастие, любов…

В: – Друг основен закон е този на Разбирането. Разкажи за него.

О: – Означава спокойно, без негативни емоции и оценки виждане и проследяване на причините и следствията, довели до дадено събитие или поведение на човек. Когато се проявява разбиране, максимално вярно се схващат причините за събитията и за поведението на хората около нас и спокойно се възприемат даденостите на живота, което пък помага да се ориентираме все по-добре в него. Освен това според мен най-краткия път към обичта и любовта минава през Разбирането. Преди да се поиска от един човек да обича трябва да му се помогне да разбира. Така той съвсем естествено ще достигне едно състояние на спокойна доброжелателност и обич. Силата на разбирането се състои в това, че когато го проявяваш, автоматично се освобождаваш от всякакви деструктивни емоции като гняв, раздразнителност, злоба и т.н., а това постепенно или изведнъж отваря пътя на любовта.

Картината ти за света става много по-ясна, не когато реагираш, а когато разбираш!

В: – Закона на положителното или възможностното мислене?

О: – Този закон – Може да се определи още и като принцип на позитивно отношение към живота. Това ще рече оптимизъм в действие, визуализиране на желаните цели и мечти, търсене само на начините за тяхното осъществяване, допускането че всичко което работи за теб е възможно и събуждане на очакване на хубавия и желан завършек.

В: – Законът на Копринената нишка?

О: – Този закон в по-разширен превод означава търпелива последователност от правилни действия, чрез които може да се постигне всяка цел или мечта. Просто трябва да се подредят нашите възможни стъпки в правилната последователност и да се действа.

В: – Какво гласи Закона на Двойната Печалба?

О: – Гласи, че ние винаги, от всяко положение, можем да реализираме най-малко двойна печалба. Едната е, че решаваме собствения си проблем, а другата – че можем да дадем в бъдеще това решение на някой друг и в замяна да получим друга информация или дори пари. Изглежда, че по подобен повод Бърнард Шоу е казал: “Ако ти имаш една ябълка и аз имам една ябълка и ти ми дадеш твоята ябълка, а аз ти дам моята ябълка, всеки пак би имал по една ябълка. Но ако аз имам една идея и ти имаш една идея и аз ти дам моята идея, а ти ми дадеш твоята идея, всеки вече би имал две идеи.” Ето това е силата на идеите – могат да се ползват от всички, без да ощетяват когото и да било!

В: – А този странен Закон на Информационната Достатъчност?

О: – Той ни помага да превръщаме всяко полезно знание в допълнителен и решаващ фактор, причинно-следствено определящ нашето бъдеще. Това е законът, който решава привидното противоречие между свободната воля и предопределението. Всяка информация, която достигне определено ниво на достатъчност, се превръща в допълнителен или решаващ фактор в нашия живот.

В: – А какво ще рече Закон на Дискомфорта?

Този закон гласи, че винаги когато сме в някакво състояние на неудовлетворение или дискомфорт причините за това са пет: комплекс за малоценност и неговия сиамски близнак – високомерието, алчност, неадекватни желания и невежество. Невежеството е три вида – липса на информация, наличие на погрешни информационни схеми (догми, заблуди, предразсъдъци) и липса на разбиране. А най-важното е, че отстраняването и на петте причини е в наша власт, тъй като и петте причини са у нас.

В: – Законите в тази система не са ли прекалено тоталитарни?

О: – Ако разглеждаме т. нар. закони като полезни и ръководни информации, не остава и следа от тоталитарност! Законът за гравитацията тоталитарен ли е? Ако човек не го познава или не му се подчинява това ще е свързано за него със страдание и нещастие. Така е и със законите, описани в Дуоника – ПСЖ. Ако се познават и спазват, всичко ще е наред. При тях няма изключения – и аз ако не ги спазвам и за мен ще бъде неприятно. Това са обективно съществуващи закони и те нямат никакво емоционално или враждебно отношение към нас. Това са правила. Нали когато искаме да направим нещо, ние се ръководим от някакви правила. Иначе то не би се получило. Така че ние трябва да сме благодарни на тези правила, а не да им се сърдим.

В: – Винаги са съществували разни школи, които са претендирали, че дават най-добрите принципи. С какво твоята система е по-добра?

О: – Казано накратко философската база на моята Стратема е изводът, че светът представлява единство и сътрудничество на различности, а не борба на противоположности. Не от борбата, а от сътрудничеството на различните неща или танц, както поетично го сравняват индийците, се раждат “десетте хиляди неща”, красотата, хармонията и всичко съществуващо. От тази гледна точка лесно се стига до едно цялостно, по-положително отношение към хората и към живота. Човекът възприел тази философска концепция е по-толерантен, по-разбиращ и съобразяващ се с динамичността на самия живот. Той активно търси само зоните на сътрудничество с всичко, което го заобикаля и това му помага да изживее живота си като поредица от уникални танци, а не като борба!

И след като говоря за сътрудничество, това означава че аз не се стремя да отхвърлям, а да преценявам кое ми върши работа. Чудесно е че съществуват и много други системи. Всяка от тях съдържа нещо интересно и полезно. Моята система е добра с това, че не отхвърля нищо, а възприема всичко, което ни помага да повишаваме качеството на своето живеене.

В: – Не са ли трудни за разбиране и прилагане в живота тези принципи?

О: – Само ми кажете кое е по-лесно от това и в същото време постига същите резултати и веднага се захващаме с него! Сега ще ви отговоря с въпрос: в сравнение с коя друга съвременна или древна система за постигане на същите или подобни резултати, моята е по-сложна и по-трудна за възприемане и прилагане? Най-лесният път е този, който ни води към повишаване качеството на нашето живеене. А и аз съм се погрижил това да става и по възможно най-приятния начин – съвместно с партньор.

В момента ние, по силата на навика, може би вървим по някакъв много лесен път, но накъде ни води той?

И ако ни е трудно да следваме правилата на щастливия живот, то коя е алтернативата – да се откажем от тях и да прекараме живота си мъчително, в страдания и борби? Това ли е по-лесното?

В: – Защо и как така реши, че тези принципи са истина, че работят, че има съзидателна сила и тя може да ни помогне?

О: – В момента, в който пред очите ми се махна пердето, образувано от разни фалшиви информационни схеми, аз видях как стоят нещата и стана пределно ясно и напълно очевидно кое как е и защо е така. Понякога получавах отговорите, а след това обяснението, понякога – първо обясненията, а след това окончателната формулировка. Накрая правех умствени експерименти, започващи с въпросите:

„Ако приемем, че това е така, то какво следва?“ и

„Какво би станало, ако това е така?“

Движейки се по линията, която е максимално близко до фактите, аз стигнах до тези изводи и заключения. Много лесно може да се провери истинността на всяко мое твърдение без никакъв риск. Системата се самодоказва! Тя отговаря на всичките критерии за истинност – разумна е, частите й са логически свързани, няма вътрешни противоречия, интуицията я потвърждава, съгласува се с вече открити и доказани принципи и закони, има голям ефект, когато се приложи на практика.

В: – Какви са методите на Дуоника ПСЖ за повишаване качеството на живеенето?

О: – Методите са многобройни и приятни: наблюдение на фактите от живота, правилно тълкуване, разбиране, ревизиране на някои твърдения, които са ни внушени като истини, освобождаване от заблудите, догмите, предразсъдъците, суеверията, лъжите…, осъзнаване, познавателен дисонанс, припомняне на факта, че всеки е Любимо дете на Вселената, поемане на отговорност за своите мисли, чувства, думи, избори и действия, отваряне на очите за истинската и уникална същност на хората, прошка, благодарност, приемане с радост на различията, възможностно мислене, смяна на гледните точки, творчество, съзерцание, упражнения по двойки, сътрудничество, хумор, любов.

В: – Посочваш 33 умствени заблуди, които сериозно влошават качеството на живеенето ни. Според какви критерии се определят общоприети истини за заблуди?

О: – Според това доколко дадено твърдение ограничава, потиска човека или го изпълва със страх.

Според това доколко го кара да мрази и подценява или надценява другите. Според това доколко го прави алчен, гневлив или ограничава възприемането му на нова информация и спъва процеса на ученето и израстването му. Ако твърдението е такова, ПСЖ го приема за лъжливо, невярно и вредно. Истинни са онези твърдения, които правят човека успяващ, щастлив, разгръщащ талантите си, творящ и обичащ. В книгата подробно са разгледани тези 33 заблуди, но държа да ви кажа, че всъщност те са повече от 100. Останалите ще бъдат описани в “Дуоника – печелившата стратема за живеене 2”

В: – А каква е връзката между законите в твоята система и упражненията с партньор?

О: – За да се улесни разбирането, възприемането и прилагането на законите аз съм разработил няколко красиви комплекса от подходящо подбрани упражнения, които се изпълняват от двама души, на фона на бавна инструментална музика. Гимнастиката също се нарича Дуоника и представлява съгласувани движения, които се правят от двама души, което нагледно показва колко приятно и полезно е сътрудничеството.

Моята система може да се сравни структурно с йога и с бойните изкуства. Общото с тях е, че притежава стабилна философска концепция и разнообразни физически упражнения, чрез които постепенно и по един приятен начин се усвояват и демонстрират заложените принципи. А различното е, че моята теория е по-кратка и ясна и всичко е по-лесно и по-бързо усвояемо, което е съобразено с динамичния живот на съвременния човек. Дуоника съчетава в себе си прелестта на танца, спокойствието на йога, чудесното взаимодействие между двама души, познато от масажните практики, координацията на движенията и специфичното чувство за дистанция, характерни за бойните изкуства и танца, извайването на мускулите на културизма, огъвкавяването на тялото, което срещаме при стречинга…Практикуването на Дуоника със сигурност ще обогати предпочитаните от всеки занимания и красиво ще дооцвети живота му. Благодарение на Дуоника всеки може да се насочи след това и към което и да е друго занимание, без да му пречи контакта му с нея, а дори напротив – да му помага!

Съвсем очевидно е, че в днешно време хората имат нужда от нещо, което ги събира, защото прекалено много са нещата, които ги разделят. Те се нуждаят от приятелско докосване, от нежност, от един по-цялостен контакт с друго човешко същество. Дуоника подарява всичко това!

В: – Какво представлява Дуоника като гимнастика? Защо упражненията се изпълняват от двама души?

О: – Системата от упражнения първоначално беше замислена по-скоро като един ритуал, а не като гимнастика. Но после се оказа, че дава на хората като допълнителни подаръци здравословно раздвижване на мускулите, гъвкавост, подобряване на равновесието и координацията на движенията, по-добро чувство за собственото тяло в пространството, усет за партньора и т.н. Наричам я ритуал, защото в нея виждам средството, което може да събуди духа на сътрудничеството у всеки, който я опита. Защото поставя хората в реална ситуация на сътрудничество. А човек със събуден дух на сътрудничество е способен да общува пълноценно с всичко, което го заобикаля и да извлича подаръци от всяка ситуация. Това е най-удачното състояние в един динамичен и непредвидим свят и задължителен елемент от изкуството на живеенето. Затова упражненията се изпълняват от двама души, без значение дали са от един и същи пол или не. В съвместната работа винаги се проявява сътрудничество. При Дуоника нито едно упражнение не е възможно без реалното сътрудничество на двамата партньори. Има дълбок смисъл в това всяко упражнение да се изпълнява от двамата. Всеки се чувства съпричастен и в същото време всеки получава за себе си, без да ощетява другия, а напротив – като го подпомага. Това е една уникална гимнастика, която е съобразена изцяло и с потребностите на съвременния човек.

В: – Гимнастиката не е ли нещо като разновидност на каланетиката или аеробиката?

О: – Не. Каланетиката и аеробиката се играят в група, но от сам човек. Дуоника освен че се играе задължително от двама души не е гимнастика, а по-скоро ритуал, който помага на занимаващите се с него да събудят своя дух и нагласа за сътрудничество – най-печелившето състояние на човека в този свят. Главното предназначение на тези упражнения по двойки е чрез физическите движения и общуване да се създаде нагласата за сътрудничество. Това засега е най-достъпния за повечето хора начин. След това те лесно ще преминат и към други нива на сътрудничество – интелектуално, емоционално, духовно. Но отнякъде трябва да се започне, за да се усети и преживее прекрасния феномен на сътрудничеството.

В: – Спорт ли е Дуоника?

О: – Не. Дуоника е ритуал, уникален инструмент за постигане на чудесна цел – привличане на съзидателната сила, която твори света в нашия живот тук и сега. Това има нещо общо само с творчеството и любовта! Но като допълнителни подаръци занимаващите се могат да получат възстановяване и поддържане на физическата си форма. Поради това има нещо общо със спорта, но не е спорт. Тя съдържа в себе си ползите, които носи и спортът, но е по-скоро за забавление, а не за гонене на спортни резултати.

В: – Не е ли малко странна тази твоя система и тези упражнения по двойки?

О: – В съвременната психотерапия съществуват много методи за самовъздействие и усъвършенстване, които за непосветените са меко казано странни. Представете си как някой незапознат ви види случайно как вие кротичко си записвате лошите мисли на хартия и без да ги четете след това ритуално ги изгаряте, вперили поглед в пламъците. Съвсем основателно той би си помислил нещо не твърде ласкаво за вас. Но тези методи, колкото и странно да изглеждат дават добри резултати. (Специално този метод е описан подробно в книгата “Лошите мисли са лукс, който не можем да си позволим”).

Упражненията по двойки в Дуоника съвсем не са странни, но и да ви се видят такива спомнете си, че по-важното е методът да дава добри резултати, а не какъв е като външна постановка. Когато човек види за първи път бавните движения от китайското бойно изкуство тай чи чуан той е почти втрещен от необичайността им, което предизвиква в него нервен смях. Но усвояването и напредъкът в това изкуство са невъзможни без тези бавни движения. Не намирам, че упражненията по двойки са странни. Може би са малко необичайни в едно общество на грубост и противопоставяне, но определено са красиви, полезни и естествени!

В: – Може ли човек, който не е чел книгата да изпълнява упражненията и обратно – може ли да използва законите без да играе упражненията?

О: – Да, възможни са и двата варианта. Упражненията обаче си имат свое собствено очарование и могат да се правят както като продължение на теорията, така и отделно от нея. С помощта на упражненията може да се поддържа подвижността на тялото и дори да се работи по проблемни зони. С упражненията по двойки, аз само увеличих броя на възможните зони на сътрудничество, но те разбира се, не са задължителни.

Законите са приложими при всяко положение, на всяко ниво на живеенето ни, тъй като са универсални! Достатъчно е да се разберат и приложат на практика.

В: – Ако сега човек прочете книгата кога ще дойдат първите резултати?

О: – Резултатите могат да се появят незабавно. Достатъчно е да се приложат принципите, но преди това трябва да е възприета системата в цялата й мозаечна структура. Но за всеки човек след различно по продължителност време, в зависимост от това колко е интелигентен, доколко е вникнал в информацията, доколко е постоянен и мотивиран да излезе от драмата си, доколко е готов да поеме отговорност за действията и състоянията си, доколко вярно, точно и последователно прилага принципите в живота си. Наследството от погрешни информационни схеми и емоционални травми се топи с различна скорост, при различните хора.

В: – От какво трябва да се ограничава човек, за да се занимава с Дуоника?

О: – За да се занимава с Дуоника като предварително условие не се изисква от човека да се ограничава от каквото и да било. И въобще цялата система ни учи не да се ограничаваме, а да си разширяваме кръгозора и да се освобождаваме от излишния товар, който носим тайно и злобно със себе си от години. Следователно човек не само че не трябва да се ограничава, а започва да се освобождава от ограниченията, които е имал преди да се захване с Дуоника. А удоволствието от умственото и физическото разкрепостяване е голямо!

В: – Само в двойка ли може да се прилагат законите и означава ли това, че тя е неприложима, когато от другата страна има група хора или няма никой?

О: – Един от методите за усвояване на законите на Дуоника е чрез работа по двойки. Но ние винаги сме във взаимодействие като двойка: аз и света, аз и другите, но и насаме: аз и проблема, аз и болката. Когато събудим духа на сътрудничеството вече няма двоичност, а единство: получава се така: аз в света, аз всред другите, вместо аз срещу проблема се получава аз с решението на проблема. Всяко едно въздействие върху нас ние превръщаме в танц.

В: – Как ще обясниш ефекта на твоята система и на заниманията с Дуоника върху психиката и/или духовния живот на хората?

О: – Представете си, че двама души редовно практикуват Дуоника. Съвсем скоро ще разберат и почувстват, че те всъщност успешно, взаимноизгодно и приятно си сътрудничат. Например за поддържане на спортната форма или за достигане на такава. В този момент те ще се окажат съвсем близо и до въпроса дали не биха могли да си сътрудничат по същия ползотворен начин и в други области, например като учат заедно чужд език или дори да приготвят обяда си. Така постепенно пред тях ще се разкрият необозримите хоризонти на сътрудничеството и то не само помежду им, а и с другите хора. Защото това действие на сътрудничество е съпътствано и от редица положителни емоции.

Последната фаза е, когато видят неизчерпаемите комбинации и полета за ползотворни взаимодействия с целия заобикалящ ги свят. За да подпомогна този процес аз съм предвидил за двойките, които посещават нашите занимания, така наречените “премии”. Това също са упражнения по двойки, които могат да се изпълняват навсякъде и целят развиване на въображението, наблюдателността, паметта, творческото мислене и т.н.

Когато човек събуди в себе си духа на сътрудничеството, неговият живот като цяло се променя към по-добро. Защото както казах, една съзидателна сила твори този свят. Именно тя комбинира наличното и създава възможното и цялото това велико многообразие, което ни заобикаля и целия този чуден свят. Така че който събуди и усети в себе си духа на сътрудничеството, ще получи в добавка силата на Съзиданието! А с тази сила може спокойно да сътвори най-смелите и най-красивите си мечти.

В: – Какви са физиологичните аспекти на упражненията?

О: – Веднага след като сме се родили, първото ни усещане е било това от докосването на друг човек. Дълго време са ни прегръщали, люлеели, масажирали и галили. Нашето тяло помни, че тогава се е чувствало добре, че му е било приятно. Колкото повече расте обаче детето, толкова повече намаляват тези стимулации, но жаждата по тях остава – жаждата да се докоснеш спокойно и добронамерено до друго топло човешко същество. Дуоника удовлетворява и тази силна, но неосъзната жажда.

По време на упражненията става и неизбежна размяна на енергия, която освежава двамата партньори. Тъй като те се хармонизират.

Досега не са правени наблюдения и клинични изследвания как биха се отразили на човешкото тяло и психика едни такива упражнения и за да сме съвсем точни сега не можем да твърдим какви са всички благотворни здравословни ефекти. Но това е една добра идея и аз съм готов да съдействам на всеки, който реши да направи подобно изследване.

Сега можем да съдим за ползотворните ефекти само по свидетелствата на упражнявалите се и по логически път. Движенията раздвижват всички стави и мускули, въздействат върху мозъка чрез упражненията за равновесие и координация. Моето твърдо убеждение е, че положителните ефекти от тези упражнения и занимания са многобройни и комплексни! Въпрос на време е това да се докаже и според строго научните критерии.

В: – Как с твоята система човек може да подобри здравето си?

О: – Според теорията съществуват четири нива в човека материално (тялото), информационно (умът и паметта), енергийно (психиката и емоциите), съзидателно или духовно. Дуоника въздейства на всички нива на човека, така че здравословното състояние се подобрява бързо и трайно. На умствено ниво: разкрива и премахва заблуди и твърдения, които доста често са в основата или подпомагат разболяването и хроничното боледуване. Дава средства за овладяване на дистреса и създаване на постоянна позитивна нагласа към случващото се около нас. На ниво тяло: осигурява здравословно раздвижване на всички мускули, стави и сухожилия и накрая дава възможност за така необходимата на всички релаксация.

На психическо и емоционално ниво: доставя удоволствие и учи човека на любов и грижа към тялото и здравето си, балансира енергията. На духовно ниво: осъществява контакт със съзидателната сила, която твори света и която е сътворила и нас, хората. Тази сила много по-лесно може да поддържа вече създаденото от нея, ако се влезе в осъзнат контакт с нейните вибрации. А това е възможно чрез творчество, сътрудничество и любов! Все неща, които са в наша власт! Докато си сътрудничите, извършвайки упражненията с вашия партньор, вие фактически генерирате или приличате съзидателната сила в живота си. И всичко това има очевиден здравословен ефект!

В: – Как хората се разпределят по двойки? Ами ако енергиите им се “бият”?

О: – Ами когато се качваш в препълнения автобус и си обграден отвсякъде с напълно непознати хора и техните енергии? Ами когато си принуден да седиш до някого, когото не понасяш? Тук става дума за нещо съвсем различно.Фактът, че двамата партньори са в режим на сътрудничество е напълно достатъчен, за да се получи най-доброто хармонизиране на техните енергии. Достатъчно е да не ти е неприятно да се ръкуваш с някого, за да можеш да играеш и Дуоника с него. Разбира се комплектоването по двойки не се прави насила. Но ако всичко останало е наред, да си представяш, че енергиите ви може да се “бият” е несериозно и нереално.

В: – Как заниманията с Дуоника конкретно допринасят за благосъстоянието на човека?

О: – Най-напред дават на човека така необходимото му в днешно време здравословно раздвижване на мускулите и на цялото тяло с всички известни ни вече положителни ефекти. След това води до емоционално освежаване, тъй като се изпълняват на фона на приятни мелодии и в подкрепяща, приятелска среда – тази на партньора и на групата. По време на упражненията се изгражда и доверие между двамата, което прави човека по-отворен към нещата, които могат да му бъдат полезни в този свят. Не на последно място като принос трябва да споменем и удоволствието. Допирът до друго топло човешко същество е един здравословен, полезен и приятен допир! Още когато сме били бебета ние сме научили, заобичали и запомнили този допир, но след това растейки и откъсвайки се от родителите ни, сме ставали все по-неудовлетворени, заради растящите обществени условности и ограничения. Дуоника директно решава и този проблем.

И накрая човек разбира колко успешен и щастлив би бил животът му, ако се отдаде и се обърне към света със съзидателна умствена нагласа, а не с разрушителна. Умът се успокоява, изчезват следите от всякакъв дистрес. Ако започнете упражненията превъзбудени, ще завършите успокоени, умиротворени. Ако ли пък в началото сте били вяли и отпуснати, то ще завършите ведри и изпълнени с енергия. А като цяло заниманията с Дуоника ще ви дадат една цялостна позитивна нагласа към себе си, към собствения ви живот и към този свят, което представлява основата на всеки възможен успех! Дуоника дава на всеки ключа за припомнянето на забравената истина, че е Любимо Дете на Вселената, на което благосъстоянието и щастието се полагат по закон!

Заниманията с Дуоника помагат да промениш гледната си точка. А когато погледнеш на предишния проблем от нова гледна точка, ще видиш решението, начина, шанса…

В: – Законите описани в тази система, достатъчни ли са, за да живее човек добре?

О: – Естествено, че тук не са събрани абсолютно всички полезни информации, които ни помагат да направим живота си прекрасен. Но ПСЖ дава основните, базовите информации, чрез които лесно можем да се ориентираме, да достигнем и правилно да използваме всяка друга информация. Без законите на ПСЖ не може да се мине! Именно чрез тях след това може да се поеме във всяка вярна и желана посока. Критериите за верността на информацията са пределно ясни – да върши работа, да помага на човека да расте, да разгръща талантите си, да се чувства щастлив, обичащ, творящ.

В: – Какво казва Дуоника и ПСЖ за енергията?

О: – Енергията е една от трите същности, които творят този свят.

В книгата “Масаж” на издателска къща “Кибеа” има следното твърдение: “Когато енергията протича безпрепятствено, ние сме здрави, но когато енергийният поток е блокиран, вследствие на напрежение или запушване на пътищата му, човек се разболява.” Същото, което важи за енергията важи и за съзидателната сила. С единствената разлика, че тя е по-нежна сила от всички видове енергии.

Когато тя протича свободно през човека веднага се проявява като съзерцание, спокойствие, разбиране, сътрудничество, творчество и любов в неговото поведение. Съзидателната сила може да срещне съпротива от налични информационни схеми и тогава няма как да се реализира. Съзидателната сила е най-нежната организираща сила във Вселената и точно поради това, тя не е в състояние да променя активно нещата.

В: – Какви цели и задачи има ПСЖ и как ги постига?

О: – Засилване на контакта (осъзнаването) със съзидателната сила, чрез съзерцание, спокойствие, разбиране, сътрудничество, творчество и любов, от една страна и освобождаване от вредните информационни схеми – от друга. За постигането на тази цел ни помагат законите на ПСЖ и всекидневното решаване на проблеми по творчески начини. Всеки ден можем да правим следното:

1. Съзерцание или медитиране

2. Коремно дишане и спокойствие

3. Ревизиране на някоя внедрена в съзнанието ни “истина”, осъзнаване на посочените в книгата заблуди и възприемане на истината, която се разкрива зад заблудата.

4. Разбиране на случващото се, вместо реагиране.

5. Творчество – смяна на гледната точка, комбиниране на знанията, решаване на различни проблеми по нов начин.

6. Сътрудничество – търсене, откриване, създаване и оставане в ЗС.

7. Припомняне на факта, че си Любимо Дете на Вселената.

8. Любуване – постигане на такова състояние – най-напред към себе си, а като следствие и към другите, към всички живи същества, към природата, към живота.

В: – Какво правите на семинарите (курсовете) по Дуоника – ПСЖ?

О: – Отначало ревизираме някои вярвания, представи за света и отношенията с хората, установяваме около 30 заблуди, които пречат на човешкото мислене да преценява вярно действителността и да изработва правилни решения, освобождаваме се от погрешни информационни схеми, които блокират и ограничават нашия кръгозор, разкъртваме някои мозъчни блокове и парадигми, които пречат на съзидателния поток да се лее и изразява свободно през нас под формата на сътрудничество, творчество и любов.

Овладяваме една разумна технология от проверени и работещи принципи за успешно и щастливо живеене още тук и сега!

Релаксираме и визуализираме.

Използваме като методи лекция, беседа, дискусия, въпроси и отговори, познавателния дисонанс, практически упражнения, хумор.

Учим се да излизаме от Драмата, когато поискаме и да творим нови, желани и красиви реалности.

Посяваме семената на едно по-добро бъдеще, докато се стремим да си живеем прекрасно и в настоящето.

Учим се да ускоряваме процеса на извличането на информация от заобикалящия ни свят , осъзнаването и внедряването й в практиката.

Правим разнообразни упражнения с партньор.

В резултат на всичко това настъпват естествени и градивни промени в поведението и жизнерадостно и творческо възприемане на света и хората.

В: – Какви са образователните цели на тези семинари?

О: – Образователните цели са:

• • Подобряване качеството на мисленето.
• • Създаване на градивна връзка между интелекта и чувствата.
• • Придобиване на точни критерии и инструменти за самопознание и самоусъвършенстване.
• • Посочване на пряк път за духовно развитие.
• • Усвояване на осем универсални закона, водещи до успех на всяко ниво.
• • Подобряване на отношенията с хората.
• • Създаване на умствена и физическа гъвкавост
• • Създаване на съзидателна мисловна нагласа
• • Повишаване качеството на живеене.

Човек се научава да открива всички възможни зони на сътрудничество с променящия се околен свят и всичко в него. Вместо да недоволства и да се противопоставя той започва да осъзнава, че всичко работи за него и се научава все по-бързо и качествено да реализира всяка възможност за успех, развитие и усъвършенстване. По този начин постига постоянно повишаване качеството на своето живеене.

В: – С какви методи постигаш тези образователни цели?

О: – За да се получи предвидения съзидателен ефект е необходимо по-подробно запознаване на хората със системата, кратко, но целенасочено обучение. То се извършва по два начина:

1. Чрез семинари, където методично се усвоява теорията и прилагането й на практика.

2. Чрез занимания в спортна зала и/или танцов салон, където се овладяват упражненията от Дуоника и основните позиции и движения на танцовата технология Чаткалина.

По време на семинарите основният метод е познавателния дисонанс. Използват се още ролеви игри, хумор, въпроси и отговори, различни физически и умствени упражнения.

По време на упражненията, които се правят с партньор, основният метод е рисковото навлизане в личното пространство на човека в съчетание с непрекъснато състояние на доверие и сътрудничество.

n Работи се едновременно във вътрешен и външен план, но с акцент върху вътрешния.

n Опознаване и осъзнаване на режисьора на драмата (егото) и рисковете от пристрастяване към драматичен начин на живот.

n Осъзнаване на собствената уникалност и факта, че всеки човек е Любимо Дете на Вселената.

n Усвояване на различни гледни точки и творчески начин на мислене за превръщане на средата, в която се намираме, в подкрепяща, вместо във вредяща ни.

n Водене на нещата в правилна причинно-следствена последователност, например: поставяне на съдържанието преди формата.

n Развитието и успехът на дадена група се обезпечава от интереса, развитието и успеха на отделните й членове, като предварително се поставят ясни критерии за това, независимо от техния избор за действия и приобщаване към дадена група.

n Пълна свобода на избора на хората – всеки, по всяко време има несанкционираната възможност да се оттегли. Включването му става доброволно, мотивирано и според принципите на равнопоставеното сътрудничество.

В: – Какво ще спечелят хората от семинарите по Дуоника?

О: – Една чудесна съвременна методика за решаване на всякакви проблеми – при общуването с хората около тях, в професията (продажбите), с правенето на пари и постигането на успехи, със самия себе си (откриване на талантите и силните страни на индивида) отговори на “вечните” въпроси на битието.

• Безплатно включване в Клуба по сътрудничество, където всеки може да открие сродна душа или човек, който му трябва.
• Ще бъдат своевременно информирани за всеки следващ тематичен курс, който ще може да изкарат с намаление.
• Стават членове на клуб „Дуоника“ с право да ползват намаление за услугите в заведенията, с които имаме договори за партньорство и сътрудничество.
• От изкаралите основния семинар ще се подбират хора за курса за инструктори по Дуоника ( за преподаване на упражненията в зала), както и за водещи на бъдещите семинари.
• Ще направят една несравнима с нищо, отлична инвестиция в себе си – ще разгърнат своите способности, таланти и творческо мислене – все неща, които винаги ще бъдат с тях и ще им помагат да направят по-богат и щастлив живота си.
• От хората, завършили основния семинар по Дуоника – ПСЖ ще се сформират групи за създаване на Мозъчен тръст и Банка за идеи
• Печелят една практична стратема, която винаги ще ви помага от наличното да правят възможното и да се чувстват комфортно навсякъде по света!

В: – Може ли чрез Дуоника човек да си създаде нова карма?

О: – Това е напълно възможно, тъй като Дуоника разкрепостява ума, разобличава досегашните заблуди и отваря съзнанието. В този смисъл тя променя човека и той вече не прилича на онзи, който е извършил някакви наказуеми деяния в миналото. Затова моята теза е, да не се отговаря на престъплението с наказание, а с разбиране и лечение. Само невеж човек и такъв с нарушена хармония може да върши вредни за себе си или за другите действия и да си създава така наречената лоша карма. Когато човек осъзнае своята уникалност, величието на собствената си душа, той става просветлен и поставя началото на друга линия на живота си и в този смисъл на нова карма. Не изкуплението, а осъзнаването и освобождаването от погрешните информационни схеми променя кармата. Дуоника води точно по този път! Стъпи ли на него, в същия този момент миналото на такъв човек се превръща в стара дреха, която той захвърля, облича нова, тоест вътрешно пременен и усмихнат продължава напред. С други думи, той престава да бъде обусловен от своето минало и дава на Глобалния Причинно-Следствен Закон съвсем ново направление.

В: – А какви хора могат да идват на твоите занимания по ПСЖ и Дуоника?

О: – Заниманията са достъпни за всички, за млади и възрастни, без оглед на пол, семейно положение, професия или житейски възгледи. Дуоника е подходяща както за семейни двойки, така и за майка и дъщеря, баща и син, двама братя, две приятелки или двама приятели, за спортисти и за мързеливци. Дозирането на натоварването е в много широк диапазон. Дуоника е уникално българско произведение, съчетаващо източни и западни знания, с универсално приложение и употреба, за всички хора по света.

В: – Как ти дойде идеята за Дуоника и ПСЖ?

О: – Това е система, която се подреди с течение на времето. Оказа се че съм вървял към нейното синтезиране от няколко посоки едновременно, които в един момент се пресякоха.

Едната посока се оформи от заниманията ми с психология и философия. Търсех отговорите на стотици въпроси свързани с човека и смисъла на живота, на така наречените вечни въпроси и не се отказах докато не ги намерих. Търсих отговора на въпроса как може да се живее по-добре в един променлив, динамичен и непредсказуем свят. Търсих отговорите във всички посоки и благодарение на това се гмурнах и в себе си. Тогава установих наличието на цял куп заблуди, предразсъдъци, схеми, традиции и най-общо казано – щети на Масовата култура. Започнах да ги изследвам. Забелязах, че се проявяват и у други хора. Правех умствени експерименти. Отговорите, до които стигах постепенно започваха да тъкат системата. Докато не се подреди цялата мозайка, даваща прости, ясни и приложими начини.

Практикуването на различни спортове и бойни изкуства през годините – спортна гимнастика, плуване, водна топка, малко джудо, самбо, айкидо, тай чи чуан…също допринесоха немалко. Както и заниманията ми с пантомима, състезателни танци и различни видове масажи.

Трета посока: през лятото на 1993 г. бях в Китай, където изкарах курс по специален източен масаж Иумейхо и лечебната гимнастика към него “Богинята Бикс”, създадени от моя приятел и есперантист, японецът Масаиуки Сайонджи.

Четвърта посока: изкарах курс по трансцендентална медитация, получих лична мантра и се запознах с някои теоретични разработки на Махариши Махеш Йоги. После присъствах на курс по радиестезия и понаучих някои неща за Махалото като средство за обективизация на интуитивните ни прозрения. Започнах да медитирам.

Пета посока: завърших основен и следващи нива курсове по Метода Силва и задълбочено проучих неговите принципи.

Няколко години изучавах международния език Есперанто. Запознах се и с представители на Бахайската религия, които любезно ми обясниха някои основни положения на тази най-нова религия.

Шеста посока: над 10 години се занимавах с китайската система за здраве и добро състояние Тай Чи Чуан и изучавах теоретичните й основи. Запознат съм донякъде и със системата йога. От всичко това, а сигурно и от още някои неспоменати неща, в мен се синтезира теорията и практиката на Печелившата Стратема за Живеене и Дуоника. Общото между изброените по-горе системи е, че всички до една проповядват спокойствие, мир, разбиране, любов, хармония и забележете – сътрудничество. При йога например се говори за “сливане”, а в смисъла на ПСЖ, сливането се явява последната висша форма на сътрудничество. При трансценденталната медитация мантрата води ума и той се слива със същността на Битието. Отново сливане. При метода “Силва”, чрез достигането до алфа ниво хората се научават да си сътрудничат най-напред със собствения си ум, да установяват контакт с така нареченото глобално информационно поле, да работят с и за хората, а не срещу тях. Виждаме че всъщност става дума пак за сътрудничество.

Есперантистите пък мечтаят за свят, в който всички хора ще използват освен родните си езици и Есперанто, за да могат свободно да общуват помежду си и да се разбират, независимо в коя част на света са родени, а това означава и да имат възможност свободно да си сътрудничат.

Бахайската религия се стреми, ако мога така да се изразя, да сдобри всички религии, да накара хората да осъзнаят родството си и да се радват на него. И резултатът и средството е сътрудничеството!

Тай Чи Чуан, наречен още “Юмрукът на великия предел” е и древно бойно изкуство. При него е необходим синхрон, а аз го наричам сътрудничество, между дишането, движението на тялото, ума и вътрешната енергия, за да се постигнат удивителни резултати. След това се усвоява умението да се общува с хората и заобикалящия ни свят така, че това най-малко да бъде безвредно за практикуващия.

Великата лечебна система Аюрведа може да се разглежда като своеобразно изкуство на сътрудничество между нас, като някакви типични дадености и променящите се природни сили с цел постигане на динамично равновесие, което дава като резултат здраве и дълголетие.

Накратко: очите ми се отвориха за истината, че всичко красиво и добро в този свят се случва, благодарение на съчетаването, групирането, взаимодействието и сътрудничеството! А не на борбата!

В: – Какви са предимствата на Дуоника?

О: – Предимствата са доста, но едни от първите, за които се сещам е, че решава проблема с мотивацията. Повечето хора много трудно се активизират сами да отидат да тренират нещо. Даже и на кино човек предпочита да отиде с приятел. Една поговорка гласи: “Сам и в Рая не е хубаво!” Дуоника удовлетворява вечната и дълбока човешка жажда от споделяне. Така погледнато става ясно, че идеята за Дуоника е трептяла във въздуха. И ако принципите ги съставях и откривах в продължение на повече от 10 години, то комплексите с упражнения ги съставих за около година и половина. Като междувременно натрупах над 500 упражнения по двойки.

При някои спортове упражненията по двойки сами по себе си не са нещо повече от едно емоционално разнообразие на тренировъчния процес. В Дуоника те се явяват задължителен и тежащ на мястото си елемент в контекста на цялата система. Част от тях от една страна онагледяват принципите на ПСЖ, от друга – правят тялото здраво, силно и гъвкаво, от трета – доставят удоволствие и от четвърта – събуждат духа на сътрудничеството. И това е едно от големите й предимства! Без сътрудничество тя просто е неизпълнима.

В: – Кое е най-голямото предимство на Дуоника?

О: – Трудно е да се подбере от толкова много ценни страни само една и да се постави на първо място, още повече че те се взаимодопълват.

Дуоника е едно чудесно комплексно средство за постигане на чудесни резултати. Ако аз сега ви кажа да си вдигнете ръката, вие съвсем лесно ще го направите, но ако ви кажа да спрете да се ядосвате или да проявите разбиране към постъпката на някой, който ви е обидил или нагрубил, едва ли ще можете да го направите. Следователно трябва да започнем с нещо, което лесно можем да направим, а това са физическите движения. Така чрез Дуоника, спазвайки закона на търпеливата последователност от правилни действия, при това забавлявайки се и в добро настроение, ние овладяваме такива способности и начин на мислене, благодарение на които започваме да усещаме по-широко, по-дълбоко и по-вярно нещата от живота.

Концепцията на Дуоника съдържа нещо твърде важно, което не съм забелязал при другите системи. Тук ние разкриваме собствения ни режисьор на драмата, вътрешния ни саботьор, който може да ни провали, контузи или да ни създаде проблеми, дори да се занимаваме с йога, тай чи, Паневритмия и др. полезни системи. Докато не се осъзнае този информационен хибрид, образувал се с години полека и невидимо в нас, ние винаги ще представляваме нещо като бомба със закъснител, която може да гръмне точно в средата на Рая! Освен че разкрива това Дуоника дава и лечението, ключа, изхода от драмата…

Освен това с помощта на Дуоника хората се научават бързо и лесно да откриват все повече зони на сътрудничество (тя самата е една такава допълнителна зона!), отначало със своите приятели, а по-късно и с останалите хора. Междувременно занимаващите се развиват ценни физически качества, наслаждават се на допира и на прекрасната музика и неусетно се освобождават от целия излишен стрес. Въздействието е комплексно и мощно. Това е една съвременна могъща система за трансформация! Единствените прецеденти подобни на нея са йога и бойните изкуства, възникнали преди 5 000 години. Ето че дойде времето и за Дуоника – изкуството на сътрудничеството. Едно достойно за овладяване изкуство!

В: – Защо според теб Дуоника е психо-физическата система на 21-ви век?

О: – Причините тя да е психо-физическата система на 21-ви век са доста. Съобразена е с интелектуалната природа на съвременния човек, който иска да разбира, а не да вярва.

Решава проблема и с прогресиращото му обездвижване – системата включва приятни и полезни упражнения за тялото.

Запълва дефицита от положителни емоции.

Решава и проблема с отчуждаването.

Събужда духа на сътрудничеството и учи хората на партньорство и приятелство.

Установих, че епохите в човешката история са четири: материална, информационна, енергийна и съзидателна или духовна. Днес ние сме във вихъра на информационната епоха, много бързо ще преминем през енергийната и ако сега не разберем някои основни неща за сътрудничеството, може и да не стигнем до четвъртата епоха. В този смисъл Дуоника е системата, която щастливо може да преведе човечеството през Енергийната към Съзидателната епоха.

Появата на Дуоника е предсказана от Бъртранд Ръсел, който някъде е заявил: “Единственото нещо, което ще спаси човечеството е сътрудничеството!” Дуоника е ритуалът, чрез който се събужда духа на сътрудничеството. Следователно благодарение на Дуоника ние можем да навлезем в 21-ви век и да го извървим без да се самоизтребим, защото ни предстои да овладеем могъщи енергии!

Може да се каже, че и Достоевски е предрекъл появата на Дуоника с думите: “Красотата ще спаси света”. Сигурен съм, че ако тези титани на човешката мисъл бяха живи днес, щяха безкрайно да се възрадват на явлението Дуоника!

В: – Твърдиш, че принципите на системата могат да решават както лични човешки проблеми, така и глобални световни проблеми?

О: – Определено! Дуоника се опира на 8 универсални закона, които могат да се прилагат за решаването на проблеми на всички нива. Който ги разучи и приложи на практика веднага разбира това! Много доказали се системи използват само един или няколко от принципите описани тук и постигат огромни резултати. Например системите йога и тай чи използват Закона на Копринената Нишка и Закона на Информационната Достатъчност. Наскоро обособената психологическа система по НЛП също използва ЗКН, Закона на Разбирането, ЗИД и Глобалния Причинно-Следствен Закон. Много психотерапевтични системи използват ЗР и ЗКН. Сега си представете какво ще стане ако се владеят и систематично се прилагат всичките 8 закона! Чудеса!

В: – Казват, че не можем да се доверим на система, която не е древна. Дуоника е съвсем нова система. Така ли е всъщност?

О: – Това го твърдят предимно разпространителите на древните системи. Тук се сблъскваме с едно неправомерно митологизиране на древността. Или робуване на заблудата “Авторитет вместо истина”. Всичко древно все пак има някакъв авторитет пред нас, нали, само защото се е случило някога, някъде и защото информацията за него е стигнала до нас. Но да твърдим, че една система е добра и незаменима само защото е древна, не е много разумно. Има много древни начини на смятане – с пръстите на ръцете, със сметало, но заради тях не се отказваме от съвременните, нали? Същата грешка ще направим и ако твърдим, че една система не е добра само защото е съвременна.

Гръцката митология е древна, но за правилното обяснение на света и взаимоотношенията в него, това далеч не е достатъчно. В последните години психологията и методите на психотерапия направиха бум на добри постижения: гещалт, инсайт, метод “Силва”, НЛП и т.н. Защо беше необходимо да се създават нови и нови методи, които да помагат на хората, след като вече съществуват такива мощни и доказали се през вековете системи като таоизъм, будизъм, тантризъм, йогизъм и др.? Това че една система е древна не доказва нищо, защото при превода се губят и изопачават много неща. Трето, самите интерпретатори също правят свои собствени интерпретации и всички те са различни.

Трето всяка една истинска система се развива и обогатява, но основните й принципи са неизменни. Много системи стъпват на едни и същи принципи, но се развиват в различни посоки. Прекрасен пример за това са стотиците системи по бойни изкуства.

Представете си, че покажете на някого компютър и той откаже да го ползва само защото цял живот е писал на ръка или защото е верен на древното книгопечатане.

Представете си, че някъде е заровено съкровище. То стои там от хилядолетия и един ден някой го открива и показва пред хората. Досега никой не го е виждал и ето от няколко дни всеки може да се докосне до него. То фактически съществува от древността, но е само на няколко дни.

Такава е и Дуоника – съвременна система, но законите описани в нея са закони съществували откак свят светува. Едва сега, с появата на човека тези закони могат да бъдат осмислени, разбрани и приложени на практика за повишаване качеството на неговото живеене.

В: – Системата ти не е ли просто една умела компилация между източни учения, системата на Петър Дънов и западни философи?

О: – Не. Системата ми е напълно уникална, но прилича на изредените от вас системи, тъй като се гради върху основни природни закони. И доколкото Петър Дънов, западните философи и източните мъдреци говорят за обективни закони и истини, дотолкова ще откриваме и прилики между различните системи и изказвания. Системи, които са ориентирани към повишаване качеството на живеене на човека е редно да си приличат. Но представете си сега една пчела, която взима цветен прашец от различни места и го превръща в мед. Този мед може да има дъхавостта на лавандула или акация, в зависимост от това къде е жужала тази пчела. Но медът си е специфичния мед на тази пчела от този кошер. Или когато гледаме едно цвете, то е такова каквото е и е доста различно от хранителните съставки, които е използвало за своето израстване и разцъфтяване. Ние не можем да кажем, че цветето представлява компилация от отпадъците, с които са го торили. Имало е семе, което е използвало тора, преработвало го, трансформирало го е и е израснало като цвете. Това направих и аз с книгите. Всъщност преработвах много информация, която подредих в моята книга като система за качествено живеене. Всичко ценно е премислено, анализирано, почувствано и приложено на практика.

Забелязвам, че сравнително често се правят разни оприличавания. Това е така поради желанието ни час по-скоро да вкараме новото, с което се срещаме в добре познатата ни схема, която вече имаме. Новостта и уникалността на Дуоника е фактор, който кара хората да търсят прилики с други системи просто, за да я прикачат към нещо познато, за да я систематизират по-бързо в умовете си. Неизбежно ние правим и ще правим асоциации и оприличавания, но трябва да си даваме сметка за това, за да можем да видим новото и различното и да го осъзнаем като такова. Тук се намесва и страхът, че нещо може да се вреже в досегашната ни представа за света, да я разруши или да наложи драстичното й коригиране. А ние дълги години все с нея сме си служили, така че това няма да ни е все едно. За да възстановим психологическата си сигурност започваме да оприличаваме. Нима НЛО са наистина летящи чинии?

Освен това все по тези причини на нас ни е трудно да различаваме нюансите. Нюансът на синьото е от синьото семейство, но е и нещо различно. Същото е и с Дуоника – тя прилича на това и онова, но е нещо уникално и различно. Тя е явление сама по себе си. Научете се да забелязвате нюансите и така светът, който ви заобикаля ще стане шарен, многоцветен, пъстър и много по-богат!

Ако бях създал нещо, което се различава напълно от всичко познато досега, то никой нямаше да му обърне внимание, нямаше да го забележи дори, а ако това случайно станеше щеше да прилича на пълна утопия и фантасмагория. В книгата казвам, че доста често истината се намира съвсем близо до неистината или заблудата, а не на 180 градуса от нея. Така че няма нищо чудно, че някои от съставните елементи на моята система са ви познати. Чувството за познатост идва от истинността, от съвпадането на. Вярно е, че съм прочел доста книги с подобна тематика и тук-там съм цитирал по нещо, но моята система е оригинална и в никакъв случай не е компилация. Към законите съм включил единствено закона на Положителното мислене, който не съм формулирал аз, тъй като добре се връзва с останалите и има пряко отношение към оптимизма и повишаване качеството на живеенето. Но в края на краищата всички ние използваме думи и изрази, които не сме открили сами, нали? Например азбуката и т.н.

Всички ние като хора доста си приличаме – имаме по две ръце и по два крака, една глава, лице, две уши и т.н. но сме и толкова различни! Така е и със системите – приличат си по нещо – може би по това че всяка система е описана с думи, съдържа някаква теоретична разработка и описания, както и указания за някакви ритуали и действия за постигането на определена цел. Оттам нататък системите се различават. Целта е една, пътищата са много.

В: – Защо да не оставим еволюцията да свърши каквото трябва? Защо да правим усилия да променяме нещата?

О: – Дуоника е плод на еволюцията в мисленето. Не става дума за никакви усилия. А точно обратното! Сега правим усилия, за да държим и носим излишен багаж, правим усилия като се борим един с друг, като бягаме от отговорността за своя живот, като се катерим или свличаме по йерархията, изпълнени с ужас, като затъваме до гуша в разни драми и бавно агонизираме в тях. В това е усилието! А Дуоника предлага танц, разбиране и лекота! Тук се движим не вертикално, а в равнина и общуваме равнопоставено. Когато си сътрудничиш с някой ти правиш това с излишъците от енергия, а не с последни сили и стискане на зъби. Дуоника доказва, че еволюцията е възможна и чрез удоволствие! Така че когато се занимаваме с Дуоника ние не прави усилия, а по възможно най-приятен начин подобряваме живота си.

В: – Всички упражнения ли ти си измислил? И колко са на брой?

О: – Не всички, но доста! Използвал съм известни вече упражнения по двойки от пантомимата, от книгите на Кирил Аладжов и Константин Костов…Много измислях или заимствах от упражнения с уреди, например, които след това претворявах като упражнение с партньор. Идеи получавах и от масажите, танците, бойните изкуства или просто ми хрумваше нещо, което веднага опитвах с моята партньорка и в повечето случаи се получаваше ново упражнение. Веднъж даже ми дойде идея докато наблюдавах една скулптурна композиция на група играещи деца в парка. Така полека-лека се натрупаха повече от 500 упражнения. След това благодарение на ценната професионална помощ на проф. д-р Явор Въжаров, завеждащ клиниката по травматология и рехабилитация в Горна баня, който се съгласи да ми стане консултант, ги подредих в стройна система, дадох име на всяко упражнение и съставих списъка от правилата за безопасно практикуване…

В: – При Дуоника има ли упражнения, които представляват противопоставяне на партньорите?

Двамата партньори си помагат взаимно да изпълнят дадено упражнение, тоест имаме налице взаимопомощ и сътрудничество. Вместо да използват уреди, те взаимно тренират телата си по един приятен начин. Няма противопоставяне, нападение или отбрана. Няма дебнене, търсене на слабите места и стремеж към надмощие и победа! Всичко е като една чудесна игра, която създава доверие, в която и двамата са отворени един към друг и това взаимно ги обогатява. Имаме усилие и отпускане, но не и противопоставяне. И всеки в двойката, докато помага на своя партньор, получава полза и за себе си. И това става едновременно – тук никой не се жертва заради другия.

В: – Упражненията, при които има стягане на мускулите няма ли да доблокират хора с комплекси?

О: – Така наречените стягащи упражнения веднага са последвани от отпускане. Мелодията, на която се изпълняват е бавна и приятна и допълнително предразполага към отпускане. На няколко места има техники за взаимен масаж и отпускане и накрая целия комплекс завършва с масаж на лицето и обща релаксация, придружавана от благотворни текстове. Всичко това води до отпускане на тялото и психиката. Освен това, след като хората в продължение на един час са правили най-различни упражнения, много по-лесно могат да отпуснат накрая всичките си мускули. Чрез тези занимания хората дават и едно много позитивно послание към телата си – че ги ценят, слушат и обичат. А с повишаване степента на себеценене, започват да отпадат всякакви комплекси.

В: – Не е ли еротична тази гимнастика по двойки?

О: – Не е толкова еротична, колкото да речем една Ламбада! Дуоника просто е красива и това доста често се възприема като еротично. Кажете кой красив човек не припалва еротични искрички в съзнанието на противоположния пък дори и на собствения си пол?

Да, аз засягам едно табу – докосването до друго човешко тяло! Както и рисково навлизане в личното пространство. Прекалено дълго на докосването се е гледало строго и осъдително и неизбежно се е свързвало със секса и еротиката. Но в края на краищата мозъкът определя кое е еротично. Знаете, че никак не е трудно да се открие еротика почти във всичко.

(Когато за първи път чух такава забележка се замислих и създадох комплекс от упражнения за влюбени или съпрузи, който наистина е еротичен, за да могат хората да правят разлика с комплекса за начинаещи, който досега им се е струвал еротичен.)

Ами какво лошо има в еротиката? Ако е така наистина, то аз го разглеждам като неин допълнителен чар.

Ако Дуоника е еротична, то тя не е по-еротична от балета да речем, а той дори не е измежду забранените от папската институция неща, каквото е било тангото, например!

И още нещо важно: Всеки, който каже, че Дуоника му изглежда еротична казва за себе си, че е бил само зрител, че има нереализирана сексуална енергия и никога не е правил тези упражнения. Когато играеш Дуоника усещанията са съвсем различни – много по-богати и възвисяващи от само еротичните!

В: – Дълги години си работил като говорител в радиото, дублирал си над 1000 филма, много реклами…Не е ли необичайно един говорител да прави такова откритие и да се занимава с дейности от този род?

О: – Не е странно. Напротив има нещо общо между факта, че създадох Дуоника и последната ми професия и това е творчеството. Всеки ден като говорител аз съм изправен пред един творчески акт – трябва да пресъздам даден текст по определен начин чрез гласа си. Сякаш съм на представление на най-необятната сцена – ефира, както сполучливо веднъж се изрази проф. Веселин Димитров. Освен това заниманията ми не дават пълна представа за личността ми, за моите скрити и явни интереси, знания и способности. Всички ние сме създадени от творческата мощ на една съзидателна сила, така че способността за творчество ни е генетично присъща!

В: – От колко време разработваш идеята за Дуоника и ПСЖ?

О: – В заключителната фаза навлязох към края на 1994 г., когато всичко вече се беше избистрило и подредило в главата ми. Но много повече време ми е трябвало да стигна до там, защото през последните 10 – 15 години от живота си аз създавах парче по парче тази мозайка от принципи под формата на разсъждения и заключения, които за щастие старателно си записвах. И от натрупаните мисли полека-лека се синтезира това, което може да се види сега. След 94-та година започнах да пиша първата си книга, която излезе от печат през 1996 г. Но до ден днешен продължавам да откривам нови следствия на установените от мен причини, идват ми нови и нови идеи за упражнения и фигури и още по-добри формулировки и обяснения.

В: – Как мислиш да привлечеш хора за твоята система?

О: – Засега се води “моя”, но всъщност това знание е за всички хора. През годините установих че наистина ще се налага да обяснявам подробно и вдъхновяващо, за да привлека хората. Ще трябва да говоря за нея, да правя демонстрации, да давам личен пример. А също и да разобличавам режисьора на драмата и пристрастеността към драма, която повечето хора проявяват. Защото само силната пристрастеност към драма и упорит Режисьор на Драмата могат да попречат на хората да използват това ценно знание.

Ползите от Дуоника са очевидни, многобройни и необходими на повечето хора. Тя ще се приеме радушно в целия свят и хората ще научат, че е създадена от българи, но е за всички тях. Когато няколко души започнат редовно да се занимават с упражненията и да прилагат принципите, те определено ще повишат качеството на своето живеене. А това няма да остане незабелязано от останалите. Постепенно ще се насъбере критичната маса хора. Те ще показват на останалите как да постигнат същото и в своя живот и по този начин Дуоника ще се разпространи из целия свят.

В: – На какво все пак разчиташ, за да привлечеш хора? Ще направиш ли силна рекламна кампания, за да добие популярност твоята система?

О: – Ще се погрижа само да уведомя хората, без някаква специална реклама. Разчитам на интелигентността им и на тяхната способност бързо да схващат кое е полезно за тях. Тази система и гимнастиката ни доставят удоволствие на нас самите, поддържат формата ни, обогатява отношенията ни. Ние се забавляваме чудесно докато правим упражненията. Показваме ги на наши приятели, те ги харесаха и останаха възхитени, тъй като Дуоника неизменно оказва и естетическо въздействие върху наблюдателите, защото е прекрасна. Тя е едно бижу изтъкано от човешки движения. Двама души заедно правят в продължение на един час преливащи една в друга живи скулптури със своите две тела. Това винаги въздейства много силно. Постепенно все повече хора ще започнат да се интересуват и да практикуват просто защото бързо ще осъзнават ползите за себе си. Това ще направи излишна рекламата.

В: – Как би поканил с няколко изречения хората да посетят твоите занимания?

О: – Бъдете благословени и добре дошли! В добро настроение, чрез Дуоника вие ще откриете нови светове: света на вашето тяло, света на прекрасното общуване, на разбирателството и сътрудничеството! С помощта на ПСЖ вие ще навлезете в безкрайните полета на творчеството и личната трансформация. Случи ли се това ще разберете, че друго не ви трябва – вие ще притежавате ключа за вратата на мечтания от вас свят!

В: – Към какви хора, на каква възраст, е ориентирана Дуоника?

О: – Дуоника е за всички хора, независимо от възрастта. Могат да я изпълняват и деца в детската градина и пенсионери. А хора основно от коя възраст ще започнат да я предпочитат ще покаже бъдещето. Хубавото при нея е, че упражненията могат да се дозират в широки граници, както и това, че може след загрявката да се работи върху проблемни зони на тялото. Така че възрастта няма никакво значение. И това също я прави още по-лесно разпространима!

В: – За кого все пак е Дуоника?

О: – За всеки, който не само иска да оцелее, но и да се радва на живота си на тази земя, който иска да осъществи най-красивите си мечти. Дуоника е за търсачите, за смелите и дръзките, за недоволните от положението, в което се намират, за желаещите да излязат от драмата и да видят мечтите си реализирани.

Животът ни може да се получи лош, добър, такъв, инакъв или всякакъв. Тук става дума за хубавия живот и как да се постигне по най-бързия и приятен начин, тук и сега.

Ще добавя и факта на многобройните ефекти, които предизвиква и оттук огромната полза и във физически и в духовен план за тези, които я практикуват. Също възможността да прекараш приятно времето си за някой и друг час със своя приятел. И накрая – съвсем лесноосъществимите изисквания за изпълнението й – обличаш някакъв анцуг, хващаш приятеля си за ръката и започвате да играете Дуоника в хола, в някоя спортна зала, на горската поляна, на плажа и т.н., дори на спирката докато чакате автобуса в студена зимна вечер.

Очевидно Дуоника е за всички, но е ясно че не всеки ще дойде при нея.

В: – Как точно се провеждат заниманията по Дуоника и ПСЖ?

О: – Това са два вида занимания. Усвояването на законите и теорията на системата става под формата на семинари и лекции, а упражненията може да се преподават в някоя спортна зала или на открито, сред природата. Ако са в зала всяка двойка разполага своята постелка, всички изслушват по-важните указания как да се изпълняват упражненията и на фона на приятна музика започват да ги правят. Инструкторите показват всяко упражнение и следят да няма неточности и пресилвания. В края на заниманието единият партньор прави лек масаж на лицето на другия, след което всички лягат на пода в някоя от позите за релаксиране по двойки, затварят очи и като дишат коремно се отпускат. Едновременно с това инструкторът прочита кратък благотворен текст. Тези текстове имат за цел да заредят хората с ведрина, спокойствие и оптимизъм. Преди да се разотидат хората получават като премия по още едно упражнение, което могат да правят в къщи или докато пътуват. Доста често упражнението е умствено, но пак се изпълнява с партньор. Така постепенно хората започват да осъзнават, че зоните за сътрудничество са огромен брой и ако следват тази линия на поведение – да ги търсят и използват, просто винаги ще се движат през света сякаш в един светъл, защитен коридор, който ще ги извежда точно там, където най-много искат да бъдат. Те ще започнат да се наслаждават на живота все по-пълноценно, ще започнат да усещат и намират неговите богатства.

В: – Гимнастиката по двойки не крие ли рискове от травми?

О: – По принцип всичко може да крие риск от травма, включително такива безобидни неща като собствената ни спалня или развързаната връзка на обувката. Дуоника може само да допринесе за по-добрата кондиция на тези, които я практикуват, а оттам и за намаляване на всички рискове от травми във всекидневието. А самото занимание се извършва в партньорска атмосфера с бавно темпо и с осъзнаване на всяко движение. Непрекъснато се обяснява точно какви трябва да бъдат действията и при кое упражнение какъв да бъде натиска или опъна. Критерият за правилно изпълнение е да се изживява мускулна радост и удоволствие от движенията, затова всичко се прави бавно и всеки внимателно дозира своите действия над партньора си, като поддържа непрекъсната обратна връзка с него. Освен това предварително хората се запознават с Режисьора на драмата и неговите номера, за да повишат бдителността си към собствения си автосаботьор.

С течение на времето и навлизането в тънкостите на практиката всеки добива все по-верен усет за всичко, което се случва с и около него. Всички участници още в самото начало се запознават със система за сигнализация, която да използват със своя партньор.

Упражнения са проверени от специалист и са поставени в максимално удачна последователност. През цялото време инструкторите наблюдават играещите и при нужда напомнят или коригират. Така че просто не остава място, където може да се скрие риск или опасност от травми!

В: – Не е ли прекалено оптимистично да се твърди, че Дуоника ще спаси света?

О: – Оптимистично да, но не прекалено! Вече имаме всички необходими познания за спасяването на света. Съвсем трезво и реалистично преценявам нещата. Дуоника притежава целия необходим потенциал да спаси света – в смисъл да трансформира хората и да ги насочи по пътя на равнопоставеното сътрудничество и любовта! А дали това ще стане зависи от една критична маса хора.( Дуоника е само едната половина. Тя е такава, че не е възможно с революционен плам да поведе масите. При нея трябва да се дойде. Тя трябва да се подеме. Затова някъде я сравнявам с нежна фея.)

Дуоника притежава и проповядва всички необходими знания, принципи и насоки, които са достатъчни за спасяването на човечеството.

Дуоника, наред с благотворното влияние върху физиката и психиката се явява и един уникален инструмент за решаването наведнъж на много “текущи” проблеми, такива, които в по-малка или по-голяма степен досадно и трайно присъстват в живота на доста хора, независима в коя държава живеят. Веднага мога да изброя някои от тях: трудности при общуването, невъзможност да се преодолее срамежливостта или ниското самочувствие, страх, притеснения, неудовлетворена жажда за нежност и за докосване до друг човек. Още от съвсем малки ние сме изградили траен положителен рефлекс към прегръдката, който почти през целия ни живот след това остава недостатъчно стимулиран. А всички знаем, че основният двигател на еволюцията е нежността и любовта.

Доказано е, че невербалното общуване има много по-голям процент участие в комуникационните процеси между хората, отколкото словото. Полето, в което днес хората общуват е болезнено стеснено и това ги прави подозрителни, несигурни, създава предпоставки за недоразумения и жестоко ги ощетява. Повечето хора се движат предпазливо, очаквайки удар, а не приятелски протегната ръка. Това ги кара да се затворят в себе си и да не смеят и те да протегнат своята. Никой никога не ни е учил, че основната мъдрост в този живот е да се търсят само зоните на сътрудничество и стремежа да се остава само в тях.

Казано накратко Дуоника е полезна и потребна. Тя е създадена да събира хората в един свят, където нещата които ги разделят като че ли са повече. Тя е като слънчев остров сред морето на отчуждението. Дуоника е идеалното съчетание между полезното и приятното. Дуоника е идеалната пресечна точка между личното, социалното и духовното. Дуоника е необходима, за да запълни една огромна празнина в живота на хората. Затова тя ще се приеме много добре в целия свят! Нейното време отдавна е дошло!

В: – Какви са проблемите пред Дуоника?

О: – Съществуват много чудесни системи за здраве, добро състояние и повишаване на осъзнаването, които имат обидно малко последователи. Може би тези системи са позагубили своята актуалност или са малко или много откъснати от начина на мислене на съвременния човек. Прекъснато е някое междинно звено, липсва необходимата постепенност и последователност. Необходимо е следователно да се създаде такава система, която с единия си край да подхване и увлече максимален брой хора, да ги преведе леко и неусетно през лабиринтите на погрешните информационни схеми, да повиши увереността и себецененето им и в другия си край да ги подаде на други чудесни системи, от които те чувстват че имат нужда, за да продължат своето уникално развитие. Такива системи като Паневритмия, тай чи чуан, айкидо, тантра, йога, и др.

Дуоника – ПСЖ може да се разглежда и като система-посредник!

Единственото, което трябва обаче сега да се направи е да се разпространи, да стане максимално популярна, да се заиграят Дуоника и Чаткалина масово. Главните спънки се оформят от няколко места:

1. Съвременна система, нововъзникнала. Няма зад гърба си хилядолетно развитие.

2. Името й не говори нищо на хората.

3. Не се поднася на хората от безспорен за тях авторитет или известна личност.

4. Съставил я е обикновен българин, който не е известен с нищо друго и очевидно не е пророк в собствената си страна.

5. Изисква се някаква интелигентност, добронамереност и отделено време, за да се вникне в основните тези, логика и перспективи.

6. Налага се дадения човек да поеме отговорност за собствения си живот, което не винаги е желано от заинтересованите.

Въпреки това аз ще правя всичко възможно да привлека критичната маса хора към нейната парадигма. Ако хората са инертни, ако не разбират, ще се старая да им го обяснявам на достъпен за тях език. Ако сънародниците ми не се впечатляват от българското, ще се наложи да прескоча първо до чужбина, да получа признание най-напред там и след това ще се върна отново тук. Може би прекият път за родната ми и близка България минава най-напред през далечната чужбина? Ще го приема като един от парадоксите на човешката психика и еволюция.

Не можем да обвиняваме хората, че са тъпи и не разбират. Можем само да търсим начините да ги убедим и да им представим нещата достъпно и съблазнително. Тези начини очевидно съществуват, трябва само да се открият и приложат в днешната сложна българска действителност. Това е. Системата е чудесна, Дуоника и Чаткалина са достойни културни продукти, с огромен потенциал за градивни промени и тези факти трябва да бъдат разбрани от възможно повече хора. Това сега е моята задача и проблема който трябва да реша. Създадох ги, но сега трябва и да ги менажирам. Надявах се друг да свърши това, но досега не се появи човек с такава проницателност и възможности.

И още нещо – върша всичко това с ясното съзнание, че ако Дуоника и Чаткалина се подкрепят от повече българи, това ще увеличи шансовете повече млади хора да останат тук, занимавайки се и развивайки тези системи. Те ще се превръщат в инструктори и демонстратори, които ще обучават идващите в България чужденци.

В: – Какви са недостатъците на Дуоника?

О: – това е млада система, не разполага с векове развитие зад гърба си.

Самият й създател е млад човек, а не старец белобрад или гуру от Тибет, не е дори холивудска знаменитост. Изисква се поне средна интелигентност, известна добронамереност и малко търпение, необходимо е човек да й отдели поне малко време, за да се запознае с нея. Принципите не действат, ако не се прилагат на практика. Може да бъде болезнена за някого, защото разрушава илюзии, здраво враснали се в умовете и сърцата. Или както обичам да казвам – истината е горчива за всеки, който дълго време е бил на диета от сладки лъжи.

В: – Как се отнасяш към тези, които не харесват Дуоника?

О: – С разбиране. Ако той е щастлив и води напълно удовлетворяващ го живот няма никакъв проблем. Но ако е нещастен и отказва протегната за помощ ръка, това означава само, че този човек силно е пристрастен към драмата си. Никого не карам насила, да се занимава с Дуоника. Има толкова много спортове и индивидуални занимания, че човек просто може да избере тях, без да се налага да обяснява какво не харесва и защо. Който иска да разбере за какво става дума и да опита, ще дойде при Дуоника. Ако човекът не е добре мотивиран да се занимава с нещо, то никой не е в състояние да го накара да го прави. Ако собственото му нещастие и драми не са в състояние да го накарат да търси начините да се измъкне, аз какво повече да направя?

Тези, които не харесват Дуоника ми дават добра обратна връзка. Те ми помагат да разбера защо и как да представя нещата по приемлив за максимален брой хора начин.

В: – Не се ли опасяваш от изопачаване на тази чудесна идея, от подигравките и осмиването на някой недобронамерен критикар?

О: – Не. По принцип всичко може да бъде осмяно или изопачено, ако се тълкува тенденциозно или от причудлива гледна точка. Теоретично може да се допусне, че ще се намерят и такива хора. И сега някои на шега ми подхвърлят: “Вече така ли му казвате?”, правейки сексуални асоциации или питат защо е Дуоника, а не Трионика. Но това са нормални неща. Хората се шегуват с всичко. Спомням си един подобен виц, който се отнасяше за балета. Никога преди това не бях предполагал, че балета може да бъде интерпретиран по този груб и лишен от въображение начин, но този виц е факт. Очевидно не съществуват граници и бариери за всякакви интерпретации. Вярвам обаче, че тези, на които ще хареса Дуоника ще бъдат повече. Вече имам много приятели, които от близо и далеч ме подкрепят със симпатия, хубави мисли и окуражителни думи. Някои от тях дори си купуват по няколко книги, за да подаряват на други свои приятели.

Второ не налагам насила на никой да идва на нашите занимания и не изнудвам никой, като казвам, че ще стане грозен, болен и нещастен, ако не се занимава с Дуоника, както намекват някои реклами например. За радост на всички, вече съществуват много и разнообразни форми на движения и спорт и всеки спокойно може да си избере с какво да се занимава без да се налага да хули нещо, което лично на него не му харесва. Неговият избор с какво да се занимава е достатъчно красноречив. Той обозначава, че му харесва това, с което се занимава и че в момента не предпочита онова, с което не се занимава. Защо трябва да се осмива непредпочетеното занимание? Защо изобщо да си правим този труд?

И друго: имам следната нагласа – всеки който ме критикува ми помага да се усъвършенствам, тъй като ми посочва дефекти, които може би не съм забелязал. Ако го прави злонамерено, това е само в негова вреда, тъй като губи един приятел в мое лице, а ако го прави добронамерено печелим и двамата, защото всеки се сдобива с един приятел.

В книгата съм подредил бисери от мъдрост в една прекрасна огърлица. Съществуват обективни критерии, по които това може да се прецени. Например, ако колата ви е повредена и аз ви препоръчам едно ръководство за поправяне на автомобили вие веднага след като го прочетете можете да проверите дали то наистина съдържа технология, конкретно ръководство за поправяне на автомобили или не. Същото е и с моята система. Тя е един пътеводител в живеенето, ръководство и технология за повишаване качеството на живеенето. Следователно този, който се отнесе с пренебрежение или осмиване само може да ми напомни за известната поговорка за пилеенето на бисерите пред неподходящи субекти, но пък аз няма да се почувствам зле, защото със сигурност ще има хора, на които много от моите разсъждения ще допаднат и помогнат. Моето внимание е насочено главно към тези хора, така че всичко е наред и проблем не съществува. Тук се сещам за семената, които и други преди мен са хвърляли и за риска, част от тези семена да попаднат върху скали. И ако някое сърце е твърдо като скала, как ще възприеме думите за любов и нежност?

Освен това нали аз се чувствам все по-добре, следвайки собствените си препоръки и качеството на моя живот се повишава. Какъв е проблемът тогава?

В: – Какво ще кажеш на т. нар. трудни слушатели, готови само да прекъсват и спорят?

О: – Ще кажа следното: вие в момента не говорите за Стратемата. Вие изразявате само за вашите страхове, притеснения или суеверия, като използвате темата ПСЖ като повод. Вие не можете, просто не сте в състояние да говорите за нещо, което не познавате. А частичните представи могат само да предизвикат у вас асоциации, но не и правилно отношение. Бедата се състои в това, че от парчетата познание могат да се правят най-различни комбинации. И понеже не знаят правилата, хората често правят такива комбинации от парчетата информация, че се получават като резултат призраци и чудовища, които им изкарват акъла.

Ще дам два примера.

Представете си, че за пръв път в живота си виждате плувен басейн и в него хора, учещи се да плуват. Преди още да разберете какво е това “плуване” вие ще си помислите, че това е много опасно, че хората се намират в ситуация на предудавяне и т.н. Може също така да кажете, че плуването не е за човека, защото ако беше дейност подходяща за него, той щеше да има ципи между пръстите на ръцете и краката си. И сега си представете, че от вас зависи дали хората да започнат да се учат да плуват. Естествено ще кажете “не”. А защо? Защото и без да можете да плувате си живеете много добре. Но човекът е изследователско същество. Неговата жажда за знания и придобиването на нови опитности е по-силна от всякакви “съображения”, породени от страх и невежество.

Вторият пример: Авторът на една малка книжка за джудото споделяше, че когато за първи път посетил залата за тренировки и видял как хората се хвърлят и падат на гърбовете си, се хванал за главата и с възгласа:”Тези са луди, ще си увредят бъбреците!” изскочил навън.

Е, питам дали този човек, в този момент има вярна представа за джудото? И какво би казал той на някой, който му поиска съвет в този момент дали да се запише да тренира джудо?

Когато бързаме да отхвърлим нещо или дори да го характеризираме според досегашния си опит, ние всъщност си пречим да го разберем и по-добре да вникнем в логиката и принципите му. А частичното знание означава невежество, което понякога е пагубно!

В: – Не може ли да се злоупотреби с тази система?

О: – Давам си сметка, че съм подредил бисери в тази книга. Къде ще отидат, къде ще се изтъркалят тези бисери, в чии ръце ще попаднат, около какъв врат ще се подредят няма никакво значение. Местоположението им по никакъв начин няма да промени качеството им на превъзходни бисери! Някой може да се накичи с тях и суетно да се показва, тоест да ги цитира, друг може да ги сложи в прашката си и с тях да замеря минаващите покрай него. На трети някой бисер може да му влезе в кривото гърло и да му създаде проблеми. Не бисерите са отговорни и виновни за това, а неправилното им използване. Аз винаги бих се радвал на тези бисери, дори и да ги виждам да се търкалят в краката на свине.

Всеки, който честно възприеме системата може да я използва единствено за своя и обща полза и за нищо друго! Но освен това, със знанието което дава ПСЖ не може да се злоупотреби, защото с него няма как да бъдеш комплексиран, високомерен, алчен, невеж или нещастен поради неадекватни желания.

В: – Какъв беше твоят личен мотив да се занимаваш с Дуоника?

О: – Мотивът ми не е само един, но като отговор ще цитирам няколко реда от книгата на Емил Куе “Съзнателното самовнушение”:

“Щом съществува известно велико благо, което е предназначено за всички, но уви – известно на малцина, нима не е голям и неминуем дълг за посветените да запознаят с него повече хора?”

Искам да допълня, че ще се чувствам много щастлив, ако повече хора прегърнат тази идея! Но дори това да не стане, за мен няма друг път освен да следвам тези успешни, универсални принципи, да правя упражненията и да се радвам на живота си. Аз съм убеден в ценността на описаните от мен принципи и закони и ги използвам независимо какво става и кой друг се интересува от тях. Винаги ще намирам хора, с които да играя Дуоника. Така че аз вече имам една голяма печалба, която никой не може да ми отнеме.

В: – А не правиш ли всичко това само, за да спечелиш пари?

О: – На 25 декември 1993 г. в предаването “Панорама” по БНТ покойният вече проф. Тончо Жечев каза: “Интелектуалците страдат от границите, страдат от това, което разделя хората”. Ето, аз съм създал тази система с цел да събирам хората, да им помогна да бъдат заедно и да са доволни от това. Целя да им покажа, че могат да преодолеят успешно всичко онова, което ги разделя, а нима това не е ценност, за която си струва да се заплати? Да аз искам да спечеля и пари! Това е друг мой мотив! Със спечелените пари искам да осъществя следващите си идеи. Освен това досега аз съм вложил немалко пари в разпространението на Дуоника и е съвсем естествено да искам поне да си ги възвърна. Но Дуоника е едно ценно произведение, което си струва парите и въпреки това всеки ще получи повече отколкото ще плати. Това е сигурно!

Винаги съм мечтал да печеля пари с честен и творчески труд. В ума ми винаги стоят като пример за подражание Ерньо Рубик и Едуард Де Боно. Човек благодарение на творческото си мислене може да стане богат и при това да спи спокойно и с чиста съвест.

Но дори и да не спечеля пари, никога няма да се разкайвам че съм вложил усилията, времето и сърцето си в създаването на тази прекрасна система!

В: – Не е ли скъп твоя семинар, пък и книгата?

О: – Не, и книгата и семинарът са твърде евтини!

Когато се преценява цената на един продукт се изхожда от някакви ясни критерии. Нека направим едно сравнение. За 10 лева какво можете да си купи човек? Кашкавал или месо или сирене и около 5 – 6 хляба и една бира. Сами можете да прецените за колко време ще ви стигнат тези покупки, къде ще отидат само след няколко дни и колко бързо ще ги забравите. А книгата ще ви остане за цял живот, винаги ще можете да направите справка или да си припомните някой закон от нея. Тя може да ви бъде утешител, водач и психотерапевт, а и ще остане за вашите деца. Тя съдържа ценна ръководна информация, която има и своите материални измерения – тоест, чрез знанието получено на семинарите или в книгата, човек може да привлече необходимата му енергия и да създаде в материален вид това, за което мечтае. А осъществената му мечта може многократно да надхвърли “инвестираното” в книгата или семинара.

И накрая ако приемем, че наистина нямате никакви пари или по някакви причини не желаете да ги вложите в тази книга, то ви съобщавам, че няколко бройки от книгата има в Народната библиотека и съвсем без пари можете да я прочетете и след това да прецените дали да си я купите.

Когато някой ми каже за книгата, че е много скъпа аз веднага го питам дали знае какво съдържа тази книга. Досега нито един човек, който я е прочел не е дошъл да ми каже, че е прекалено скъпа! Затова, този който я намира за скъпа без дори да е погледнал съдържанието прави това просто от любов към спора и пазарлъка! Очевидно такива хора не разбират каква точно е ситуацията. Отпечатването на тази книга за мен не е печалба от тотото, за да ме карат да черпя и да я подарявам. Тази книга е плод на тригодишни интензивни усилия, време и пари и на още десетгодишни разсъждения и четене на книги.

Тази книга и семинарът ще стават все по-скъпи.

Когато някой казва, че няма пари за тази книга означава само че не знае какво съдържа тя. Иначе би взел пари на заем, за да я има!

Представете си че пред вас се намира едно джудже, което е в състояние да ви изпълни желанията, но иска в замяна да направите нещо за него. Например да върнете в пункта празни бутилки или амбалажна хартия и така да спечелите малко пари. И когато направите това малко усилие, джуджето ще ви подари един вълшебен пакет, който съдържа цялата необходима ви информация за изпълнението на всяко ваше желание. Как ще постъпите? Изгодна ли ще е сделката?

Смея да твърдя, че тази книга е един такъв вълшебен пакет! Той съдържа доста ценна информация, която можете да превърнете в допълнителен и решаващ фактор за повишаване качеството на вашия живот.

В: – Названията на упражненията в Дуоника от китайското бойно изкуство У ШУ ли са взети?

О: – Не, названията на упражненията измислих сам, но трябва да призная – по подобие на тези в У ШУ. Намирам, че това е красива практика, която облекчава изучаването и запомнянето им.

В: – Има ли връзка между Дуоника и хомосексуализма?

О: – Няма връзка. И в бойните изкуства и в пантомимата съществуват групи от упражнения за постигане на различни качества и умения, които се правят по двойки и там няма изискване те да се правят само и единствено от разнополови партньори. Всяко едно действие между хората може да придобие всякакъв нюанс в зависимост от техните нагласи и цели. Целта на упражненията в Дуоника е да се събуди духа на сътрудничеството и в това няма нищо страшно и противоестествено, независимо как след това ще се развият отношенията между двамата партньори. Дуоника е за толерантност и разбиране на различните неща. Тя е за това колкото може повече различни неща да се приемат за нормални! Тогава светът ще стане наистина по-добро място за живеене.

В: – Защо наричаш Дуоника нежна фея?

О: – Защото тя деликатно присъства в нашия живот и ако не й обърнем внимание тя нищо не може да направи за нас. Силата и вълшебната й мощ са огромни, но тя не е нахална, натрапчива, досадна и агресивна. Дуоника е като нежна фея, която не може да изплаши, манипулира и да задължи никого. При нея може да се отиде само с разбиране и да се остане поради любов! Тя помага, но в кошара насила не вкарва!

В: – Какво се иска от човека, за да се запознае и усвои Дуоника и нейните принципи, за да ги прилага в живота си?

О: – Добре е да се изкара основен семинар. За целта не се налага да бъдеш вегетарианец, непушач или да имаш някакъв предварителен опит в духовното развитие. Освен това не се изисква да правиш само нещата, които ще научиш на семинара. Напротив, занимавай се с твоята предпочитана дейност и прилагай наученото от ПСЖ в своите любими занимания. Не се налага да спреш дихателните и другите си практики. Дуоника чудесно се съчетава със заниманията по бойни изкуства, медитации, рисуване, бродиране, фигурно пързаляне, спортни танци, йога, плуване и подпомага всякакви други дейности.

Когато се усвоят основите на ПСЖ, няма да ти трябва и специален учител, тъй като ще можеш да превръщаш всичко в учител за теб. Учебният процес ще ти доставя удоволствие, защото ти ще го управляваш. Ако все пак ти потрябва Учител, то без проблеми ще го откриеш. Или пък той ще те намери.

Аз мога да обещая, че след завършването на основния семинар по ПСЖ ще те насоча към подходящи за теб по-нататъшни практики и системи. Разбира се, който иска може да остане и при Дуоника, защото тя е различна, но лично аз не задължавам никого. Просто нека кажем така: Дуоника нека е с теб във твоя път, тя ще те следва тихо и ненатрапчиво, като нежна фея и когато загубиш кураж и упование, когато си уморен и демотивиран, тя ще е там, за да те подкрепи, за да върне вярата ти в собствените ти сили, а малко след това – и самите сили. Дуоника не е ревнива и няма да те отхвърли, ако междувременно се занимаваш и с нещо друго!

В: – Какво биха загубили хората, ако не се запознаят с Дуоника?

О: – Биха изпуснали един чудесен шанс да се запознаят с една цялостна българска система, която ще им спести много време и страдания и която ще направи живота им успешен и радостен тук и сега, а не някога и някъде другаде. Ще се разминат с една вълшебна система, която може да превърне драмата им в приключение или избрано от тях чудно пътешествие. Ще пропусне възможността да стане инструктор или водещ на семинарите. Ще пропусне чудни преживявания и красиви контакти с хора.

Когато човек не знае какво губи, той не е и мотивиран. Обаче вероятността след време да разбере, когато види успехите на тези, които са се занимавали, е голяма. И тогава ще дойде осъзнаването на загубата и пропуснатите възможности…

В: – Каква диагноза поставя Дуоника на човечеството и естествено, как можем да излезем от положението?

О: – Диагнозата е: сериозно разболяващо се човечество! Например думите в ужасяващите вестникарски заглавия създават една нова реалност. Когато се пише за дадено събитие то се превръща в реалност за огромен брой хора, а всъщност събитието се е случило само между двама души. Така че пресата не отразява живота такъв какъвто е, а го моделира и създава нови реалности, често пъти фалшиви и драматични. Когато в един вестник се публикуват само скандали, престъпления и сензации, то човекът който го чете си създава и съответната представа за действителността.

Има една такава мисъл – че книгата е прозорец към света. И още една – че прозорецът към света може да бъде затулен и с вестник.

В моята книга съм описал около 33 заблуди, които упорито се тиражират от Масовата култура. Под “масова култура” нямам пред вид само това, което се пише по вестниците, а и филми, театрални постановки, книги и т.н. Така че думата може да направи дупка, в която човек да си изкълчи крака, да хлътне до кръста или целия да пропадне и да потъне в мрак. Думите всъщност представляват информация, а информацията създава реалността. В първата ми книга, в главата “Двете реалности”, описвам и обяснявам подробно каква е разликата между субективната реалност, която притежава всеки човек и Реалността за общо ползване, в която се намираме всички и която винаги е по-голяма и разнообразна от нашите субективни представи. Така че дадена информация може да създаде за нас не само дупка, ами цяла бездна, която да погълне човека и в която той буквално да изгуби щастието си. Стотици хиляди думи, предавани през вековете са се забивали в човешките глави тихо, методично и постепенно и ако използваме горното образно сравнение – са изкопавали твърде големи дупки. И днес разумът виси, хванал се с два пръста за ръба и още малко му остава да полети в бездната на лудостта. А отгоре като лешояди продължават стръвно да налитат нови, плашещи гирлянди от думи и нелепи твърдения.

Една от целите, които си поставих с тази книга е да помогна на разума да излезе от бездната на една фалшива реалност, която не представлява истинския живот. Тя е изкуствено създадена. Човекът започва все повече да се превръща в биоробот с вградени схеми за реакции и поведение. Ето, например идва при мен една позната и се оплаква от живота. Разговаряме, анализираме ситуацията и аз обстойно й разкривам скритата за нея реалност. Тя стои в своята реалност, която е населена с призраци и страхотии и първоначално не е в състояние да повярва, че страховете й са илюзорни.

Та лечението се състои от две части – най-напред осъзнаваме заблудите, които дълги години сме носили в умовете си и едновременно с това усвояваме и се учим да прилагаме основните закони, разгледани подробно в ПСЖ. Както съществува хранителна диета, така трябва да има и информационна диета. Човек трябва да си налага да чете определени четива и да избягва други. В книгата съм дал подробна методика, която е своеобразна автопсихотерапия. Самата книга е един добър и мъдър съветник.

В: – Какво ще кажеш на хората, които не могат да отидат да играят Дуоника, защото вярват на хороскопите си?

О: – Сега става дума за непознаване и неправилна интерпретация на Глобалния причинно-следствен закон, а също и за непознаване на Закона на Информационната Достатъчност. Първият гласи, че всичко, ама абсолютно всичко е предопределено да се случи точно така, както се случва. Със самото си осъществяване то доказва това. И никой не може да промени бъдещето. Той може само да го създаде! Вторият закон – ЗИД твърди, че човекът може да превърне информацията, която получава в действен фактор, участващ тук и сега в осъществяване на желаното бъдеще. И ако някой гадател или хороскоп ни казват нещо, то те всъщност ни дават информация, която ние можем да използваме за своите желания и цели. Хороскопът или гадателят не ни спускат директиви и нареждания. Ако приемем, че са достатъчно точни и ясни, те само ни дават ценна информация, която в този момент достига своя праг на достатъчност в нашите умове и се превръща в допълнителен фактор, който можем да употребим в наша полза. Така ние можем да предопределим сбъдването на всяко свое желание. Някой казва, че ако не бил срещнал своя гадател нямало да разбере какво щяло да се случи и нямало да може да го избегне. Така той бил променил съдбата си. Това е една безсмислица, която се получава от разделянето на съдбата на две части – добра и лоша и от възприемането й като нещо външно за нас. Съдбата си е съдба и тя е всичко онова, което се случва с нас, включително и срещата ни с гадателя. И включва и това, което той ще ни каже. Всичко, което се случва с нас е наша съдба и формира бъдещата ни съдба. Но това в никакъв случай не означава обреченост. Често хората казват “Така било писано”. В тази мисъл има нещо вярно, но само когато се отнася за миналото! Никой не стои да пише на кого какво да му се случи. Съдбата на всеки човек е сложен сбор от многобройни фактори, които се диплят в причинно-следствена връзка далеч в миналото. Когато човек не осъзнава това, когато не познава ГПСЗ и ЗИД, той наистина е жертва на слепите вселенски и обществени сили, които предопределят неговата съдба и житейски случки и те го подмятат като грахово зрънце. В момента обаче, когато човекът осъзнае, че неговият собствен ум и желания могат да се превърнат в допълнителен и решаващ фактор, участващ наравно с другите знайни и незнайни фактори, определящи съдбата му, то точно тогава животът му ще започне да се променя към по-добро. Това е магическият момент – осъзнаването. Най-напред на заблудите, а след това на законите, които работят за нас и нашия просперитет. Всеки човек може благодарение на този магически момент да се превърне от социално обусловен биоробот в съзнателно действащо съзидателно същество, което се радва на живота си.

В: – Търсейки взаимност между хората Дуоника се обръща и към музиката, така ли е?

О: – Музиката по време на изпълнение на упражненията в Дуоника е бавна, инструментална или наподобява природни звуци – ромолене на поточе, океански вълни, дневен шум в тропическа джунгла…Атмосферата е такава, че душата да се почувства потопена в сироп от щастие. Всичко това – музиката и специалните упражнения по двама, целят да се събуди духа на сътрудничеството, да се създаде една съзидателна умствена нагласа. Основното твърдение в моята система е, че светът представлява единство и сътрудничество на различности, а не борба на противоположности. Където има сътрудничество, там има разцвет, успех и хармония! Когато човек не се бори със света, не се противопоставя с гняв на събитията той може да се учи от тях. Ако ние се борим с болката не научаваме какво тя иска да ни каже. Ние й затваряме устата с хапчета и си въобразяваме, че всичко е наред. Ако сме със събуден дух на сътрудничество ние ще се обърнем с лице към нея, ще я осъзнаем дълбоко, ще я прегърнем дори. Така болката ще ни предаде цялата информация, която носи. Използвайки тази информация ние ще се освободим от болката.

Затова аз наричам гимнастиката по двойки Дуоника – ритуал за събуждане и развиване духа на сътрудничеството. Накрая той завършва с релаксация, (отпускане) и като противоотрова срещу “поразяващите ума” информации идващи отвън, или собствено производство, се произнасят благотворни словесни формулировки, които целят да се възвърне нормалното, истинското самочувствие на човека и неговото спокойствие, което го прави разбиращ, обичащ и мъдър.

В: – Дуоника не е ли за избраници и за хора, които ще има повече в бъдеще време?

О: – Дуоника се явява сега, за да има наистина повече хора в бъдеще, които ще са настроени позитивно и съзидателно. Но всеки ще може да се почувства добре, тук и сега, в същата секунда в която прочете и разбере информацията събрана в тази книга. Въпросът ви дали тази книга е за избраници, дали всеки може да я прочете и разбере е уместен. Мисля, че реално погледнато не е за всеки и не всеки ще може да я прочете. Най-малкото поради две причини. Едната е, че тиражът е ограничен. А втората е, че много хора просто няма да са в състояние да се задълбочат и вникнат в материята. От психологията знаем, също така че някои хора по изкусен начин се съпротивляват на истината, когато усетят че тя ще разбие удобните оправдания, които си колекционират от години и с които “обясняват” тежкото си положение. В книгата се посочва нееднократно, че трябва да се работи “в собствения двор”, за да постигнем каквото и да било. Да, хората, които ни заобикалят може да са лоши, недобронамерени, да ни пречат съзнателно или не, но такъв е светът. Как можем да го направим друг? Като му се сърдим? Като го упрекваме? Очевидно така нищо не можем да направим. Но и ние сме част от света. И тази част, която представляваме е на наше разположение по 24 часа в денонощието и с нея можем да си правим каквото си искаме, включително и чудеса. Това е “собствения ни двор”. Там ние сме господарите!

Абсолютно съм убеден, че написаното в книгата ще помогне на всеки който го прочете, но и с неговото активно по-нататъшно участие. Книгата е едната половина, а той с неговите правилни мисли и действия – другата. Как да накарам максимален брой хора да прочетат книгата? Има само два начина. Човешкото същество се задвижва от два стимула – отрицателен и положителен. Или както аз ги наричам “злото куче” и “благородния елен”. На тези които са свикнали да се задвижват и да стават активни само като ги подгони злото куче, ще кажа ако не прочетат книгата ще продължават да имат “неразрешими проблеми”, да страдат и да бъдат жертви на слепи сили. На тези, при които действа положителния стимул ще кажа, че печелившата стратема ще ги дари с най-чудесния живот за живеене. И повече нищо не мога да направя. Дори и да накарам някой да прочете книгата, няма друга сила на земята освен собствената му мотивация, която да го накара да приложи наученото на практика, за да промени живота си. Надявам се ние с това предаване да допринесем за създаването на една такава здрава мотивация. Убедено твърдя, че светът би станал по-добро място за живеене, ако всеки започне да се ръководи от принципите, приложени в печелившата стратема за живеене – Дуоника.

Но си давам сметка, че всички сме различни, всеки е на различно ниво на интелектуално и духовно развитие и по тази причина една книга никога не може да бъде еднакво достъпна за всички. Постарал съм се да я направя четивна и такава, че да допринесе полза на по-голям брой хора. В този смисъл всеки, който бъде подпомогнат от нея може да се нарече избраник на съдбата.

Дуоника е създадена да подкрепя. Тя е като мощна птица, която се опитва да изтегли разума от бездната на лудостта, на чийто ръб той сега виси. Дуоника разкрепостява ума от феодалните ограничения и събужда съзнанието. Събуденото съзнание означава и състояние на тотално сътрудничество.

В: – Как се съчетават положителното мислене с “отрицателното материално битие”. Мисълта не може да замести хляба. Та кои думи са положителни, а има ли и отрицателни?

О: – Битието е такова, каквото е! То има всички предпоставки да е такова, каквото го виждаме сега. Да го виним, да му се сърдим и т.н. не ни върши работа и това не са печеливши действия. Човекът с положително мислене вярва в себе си, обича себе си. Той е точно толкова далеч от комплекса за малоценност, колкото и от високомерието. Той очаква, че именно с него ще се случат хубави неща. Ясно е, че сега, когато някой научава за силата на положителното мислене, той все още има в себе си тежко Наследство от противоречиви мисли и заблуди, както и здраво вкорененият навик да мисли отрицателно. Положителното мислене също може да се разглежда като своеобразен навик и следователно за неговото изграждане е необходимо време и търпение. Въпросът е дали човекът е склонен да схване, че причината да се намира в това неприятно битие или поне една от причините е в неговият начин на мислене.

Когато нямаме какво да ядем, трябва ли на всичко отгоре да си късаме нервите, да хабим излишна енергия, хулейки някого или още по-зле – хулейки Битието? Това би било много неразумно поведение. Най-напред можем да се научим да запазваме спокойствие. Това е в наша власт. Изцяло! Има много начини. Единият от тях е дишането. Когато човек гледа спокойно на нещата, той може да види по-ясно механизма довел до даден неприятен случай. И след това може да промени действията си и да се намеси в този механизъм. Даже може да създаде нов механизъм – по-сполучлив. Твърденията, че светът представлява борба на противоположности и че битието определя съзнанието, са нанесли много щети на хората, вкарвайки ги в неподходящи модели на поведение. Верният път е стремеж към сътрудничество и положително мислене.

Ние често използваме думи и изрази, които издават отрицателното ни мислене. Такива като: “скъсаха ми се нервите”, “запалила ми се е главата”, “пукнах се от яд”, “този ме разби” и много други такива. От една страна тези думи и изрази сигнализират, че нещо не е наред, но от друга създават една невярна, преувеличена и плашеща реалност. А от трета страна се явяват своеобразни автовнушения, които неусетно потъват в подсъзнанието и невидимо започват да работят срещу нас. И затова, когато някой ми каже: “Бях еди къде си и там ми разгониха фамилията!”, аз го питам: “Ами ти защо водиш фамилията си там?”

Първото, което можем да направим е да започнем да забелязваме кога произнасяме такива думи и изрази, да се спираме, да осъзнаваме кое ги е породило и да ги заместваме с положителни думи и изрази. Като тези: “Роден съм за да успея!”, “Искам и мога”, “Всичко зависи от мен!”, “Аз съм решаващият фактор.”, “Чувствам се все по-добре!”, “Всичко което се случва в моя живот ми носи подарък във вид на познания за мен самия, за другите хора и за света, в който живея и това ме прави силен, все по-мъдър и успяващ!”

Всеки може да си състави колкото пожелае такива положителни изрази. Принципът е те да са в сегашно време и да се направят чрез положително изречение – не “не искам да съм болен!”, а “Чувствам се здрав!” Тези думи носят информация, която отива в подсъзнанието и го инструктира как да работи за нас.

Всичко, което е сътворил човекът, някога е било само една мисъл. Самолетът, пишещата машина, компютърът, някога са били само една идея в нечия глава. Мисълта не може да замести хляба, но положителното мислене може да ни помогне да генерираме идеи как да си доставим хляб. И още нещо. През цялото време ще запазваме доброто си настроение. Грешката която се допуска е, че ако сме сърдити и гневни някой ще вземе да ни нахрани. Да, едно време е било така, когато сме били бебета – разревавали сме се и точно заради това е идвал някой да ни нахрани. Но вече сме големи хора, зрели. Можем, запазвайки спокойствието и доброто си настроение да открием начини как да си доставим хляб. Но нека допуснем, че въпреки това не сме постигнали целта си. Е, какво от това? Кой може да ни отнеме доброто настроение и факта, че сме се радвали на живота до последния момент? Никой не може да ни ги отнеме! А какво би станало, ако се ядосваме и в края на краищата всичко се оправи? Кой тогава ще ни върне мъчително изнизалите се от живота ни часове, за да ги изживеем отново в добро настроение? Отново никой няма да ни ги върне!

Заблудата идва от векове. През цялата човешка история се е наслагвало убеждението, че ако не сме ядосани или уплашени, няма да вземем мерки и няма да станем активни, за да променим нещата, които не ни харесват. Това е заблуда. Но тя много яко се подхранва. Вижте филмите, така наречените екшъни. Като достойни представители на Масовата култура, всеки такъв филм набива в главите ни убеждението, че докато на главния герой не убият брат му, докато не разчекнат приятелката му или не избият цялото му семейство, той няма да направи нищо съществено на “лошия”. Ето така се набиват заблудите. Не е необходимо за едни разумни същества, за да извършат нещо правилно, да се мотивират от отрицателни емоции. Когато някой ни кара да извършим нещо нередно, няма защо да му се сърдим, да го критикуваме или да го мразим – просто не го извършваме и запазваме своето спокойствие и добро настроение.

В: – Защо изключваш запознанствата с цел брак, секс, религия и политика.?

О: – Често хората ми казват: “Да, системата ти е чудесна, но откъде да си намеря партньор, за да играя упражненията?” От една страна това показва огромните размери на отчуждението, щом вече ни е трудно да намерим партньор, с когото да направим заедно нещо като танц за взаимна радост и полза. Но така или иначе това е факт и аз се опитах да реша и този проблем. В края на книгата давам допълнителна информация за един клуб, който основахме няколко човека съмишленици, с цел да решаваме бързо и проблема с намиране на партньор за Дуоника. Постепенно идеята се разшири дотам, че обхвана и други групи интереси. Така ние решихме да започнем да свързваме хората според техните хобита и предпочитания. Това всъщност са обявените от тях Зони за сътрудничество, които те са готови да осъществят с други хора. Например обажда се някой и търси партньор за игра на шах или човек, с когото да отиде на риба или на планина в неделния ден. Ние преглеждаме базата данни, с която разполагаме и му казваме, че имаме такъв човек. След което разменяме телефоните или адресите им. По този начин хората могат да се срещат без всякакви други ангажименти и обвързаности и спокойно да контактуват в Зоните на сътрудничество, които са си направили и вече съществуват.

Изключихме темите брак, секс, религия и политика по няколко причини. Първо защото с тяхното наличие цялата идея на Дуоника може да се изопачи. Второ, защото по тези теми хората се карат, а не си сътрудничат и трето, защото вече има създадени структури, които удовлетворяват търсенията на хората в тези посоки. Вече съществуват агенции за запознанства с цел брак, агенции за компаньонки, секти, църкви, политически клубове и партии.

Това е новото в ПСЖ. Насочвам вниманието на хората към техните силни страни, към техните качества и към възможните зони на сътрудничество, които те могат да осъществят със заобикалящия ги свят или с хората, с които контактуват. Затова ги съветвам, когато срещнат някой, първо да забелязват всичко онова в него, благодарение на което биха могли да си сътрудничат. Защото това е смисълът на човешкото общуване. От една зона на сътрудничество може да се отвори друга, и трета и т.н. А когато започнем с омраза и противопоставяне, ще зачеркнем на бърза ръка и малкото иначе потенциално възможни зони на сътрудничество.

В: – Какво конкретно имаш пред вид под работа във вътрешен план?

О: – Системата ни помага да разглеждаме неблагоприятните събития в живота ни като симптоми на несвършена работа във вътрешен план. Ако осъзнаваме редовно своята уникалност и последователно медитираме, постепенно и във външен план нещата ще започнат да се променят в по-добра посока. Животът ще започне да става все по-пълен, по-шарен и многозвучен. Хората, които ще срещате ще бъдат все по-интересни и приятни. Когато забелязвам това в моя живот сърцето ми се изпълва с благодарност към Съществуването, към Вселената, към Битието.

Това е вътрешната работа – медитации, визуализации, положитеулни чувства и представи, чувство за благодарност….Започвам да разбирам, че страданието, неудовлетворението и оплакванията са форма на светотатство, на богохулство и разбира се – на невежество!

В: – Но някои хора твърдят, че страданието облагородява…Ти не си ли на същото мнение?

О: – Какво искаме да кажем на Вселената, когато страдаме и се оплакваме? Че не се е погрижила добре за нас ли? А това не е ли едно арогантно невежество – да подценяваме творческата и съзидателна мощ, на същата тази Вселена, която ни е създала и на която се молим като капризни и разглезени деца? Или като се покажем страдалци и мъченици си мислим, че по този начин ще омилостивим коравото сърце на Бог? И откъде накъде начинът за облагородяване трябва да е толкова труден и безрадостен?

Фактите категорично и ясно показват, че Вселената се е погрижила чудесно за любимите си създания. Дала ни е вълшебни способности – да мислим и преценяваме, да избираме (тоест свободна воля), да творим, да си сътрудничим, да съзерцаваме, да обичаме, да се радваме, дала ни е чувство за хумор и на разположение имаме една вечна и неуморима съзидателна сила. Е, какво повече! Защо не се обърнем към самите себе си и не развиваме дарбите, които имаме, вместо да чакаме някаква абстрактна помощ отвън?

Удоволствието, насладата, вдъхновението и творчеството, любовта и щастието, са категорично по-силните еволюционни фактори от страданието и мъката! Някой невежа, който не е знаел как да се забавлява се е опитал да канонизира мъката, страданието, борбата и прекомерния труд, за да се самоубеди че е прав, а не че е глупак и жертва на невежество.

Забележете каква върховна глупост – канонизирането на светците става само ако се докаже тяхното мъченичество! Защо не се канонизират хората, които са съумели именно в този суров и непредвидим свят да се наслаждават на живота си и да бъдат щастливи? Не е ли това по-върховното умение, което си заслужава да се зачете и поощри?

В: – Все пак в живота има и много неблагополучия и болка.

О: – Да, така е. Някои уроци ни струват доста пари, нерви и време, но нали имаме великата способност да се учим от всичко? Ами ако я нямахме? Нека се съсредоточим върху способностите и възможностите, които имаме. Само така ще можем да излизаме от която и да е неблагоприятна ситуация обогатени. Неблагополучията и болката издават най-напред едно невежество. То се изразява в две посоки. Човекът не е знаел как да предотврати това, което му е донесло страдание, както не е знаел и как да излезе от неблагоприятното положение, когато то вече се е случило. Това невежество може да бъде премахнато, ако същият този човек се опита вместо да реагира и да дава емоционални квалификации на случилото се, да се опита да разбере кое защо е станало. Това директно ще го извади от състоянието на невежество по този въпрос и в бъдеще, той хем ще знае как да избягва подобни неблагоприятни ситуации, хем ще може да научи и други хора на същото и да ги предпази, преди да им се е случило. Всъщност точно на това умение да се учим и усъвършенстваме в движение се дължи целият прогрес на човечеството!

В: – Как твоята система разглежда въпроса за смъртта?

О: – Наскоро си мислех, че ако се случи да умра утре и съм наясно с това, за нищо на света няма да упреквам когото и да било. Защото добре знам, че това, което е станало е имало всички предпоставки да стане и то точно в този вид, в който се е случило. Така става очевидно, че всякакви страхове са някакви ирационални състояния. Всъщност страхът от смъртта е страх от неизвестното. Обяснимо е за човек с комплекс за малоценност да се страхува от неизвестното. Но ние вече знаем тайната, нали? От друга страна съм имал такива прекрасни преживявания и проникновения, че чувството ми за благодарност няма да ме напусне никога, включително и в момента на смъртта. Как може смъртта да ми отнеме нещо хубаво, което е здраво запечатано в сърцето ми чрез преживяване? Е, оттук нататък не остава нищо друго освен да очаквам всеки ден като интересно приключение по време на което ще срещна интересни хора, ще се случат незабравими неща и аз ще се наслаждавам на случващото се. Ако имам доверие във Вселената, в Битието и съм си спомнил че съм ЛДВ, защо трябва да се страхувам от смъртта? Откъде накъде трябва да очаквам нещо лошо, вместо нещо различно, но прекрасно?

Системата на ПСЖ надеждно ме ръководи чрез шепа разумни принципи и закони. Тезата е, че за всяко нещо си има определени начини как да се направи или постигне. А начините, които не познаваме, можем да открием или научим ето как:

1. От собствен опит.

2. Чрез размисъл и след това – проверка в живота.

3. От чужд опит.

Каква е целта? Най-общо казано – щастлив живот тук и сега. Но веднага възникват три нови въпроса:

1. Вярваме ли, че това въобще е възможно – щастлив живот тук и сега?

2. Вярваме ли, че това е възможно за нас самите?

3. Знаем ли как се постига тази цел?

Ако на първите два въпроса отговорим с НЕ, няма никакъв смисъл да търсим отговора на третия, нали? Затова приемаме, че на първите два въпроса сме отговорили с твърдо ДА. Сега по третия въпрос. Най-отговорно заявявам, че съм открил точно защо повечето хора са нещастни и кой е единствения най-сигурен начин да бъдат щастливи.

В: – Добре, как се постига целта да бъдем щастливи тук и сега?

О: – Абсолютно всеки ден се медитира минимум веднъж по 15 минути. Абсолютно всеки ден се прекарват 10 минути в състояние на благодарност (към каквото се сетиш). Абсолютно всеки ден се вниква във факта, че си уникално, единствено и неповторимо и следователно ценно само по себе си същество! За да са автентични нещата, това трябва веднага да е съпроводено с усмивка. Това е първопричината на всички прекрасни неща, които може да се случат в живота ни.

В: – Но как да разберем, че сме осъзнали своята уникалност?

О: – Ако наистина започнеш да долавяш своята уникалност ще се случат следните ясни указания за това:

n ще започнеш лесно да долавяш и уникалността на другите хора. А оттук ще бъдеш в състояние да ги стимулираш да проявяват силните си страни, таланти и т.н.

n ще влезеш в уникалния си път на живеене

n ще правиш подходящите и уникални неща за себе си

n ще имаш уникални и красиви отношения

n ще започнеш спонтанно и естествено да правиш полезни и приятни за тялото и душата си неща – масажи, танци, секс и т.н.

n ще придобиеш естествено спокойствие, произлизащо от дълбокото разбиране, че си надарен и протежиран от Вселената, поради своята уникалност и ценност.

n ще станеш естествено търпелив. Търпението не се изгражда. То е следствие от правилното разбиране и усещане, че ти си ценно и уникално същество и следователно и твоят житейски път ще е уникален – ще става каквото и когато трябва – няма нужда да се бърза. Спокойно ще изчакваш случването на нещата в твоя живот.

Накратко: всеки ден усмивка, доверие във Вселената, че всичко става по единствено възможния начин и че ти притежаваш цялата съзидателна мощ да интерпретираш ситуацията по подкрепящ те начин. Всеки ден – медитиране и обяснение в любов на себе си. Независимо какво се случва във външен план. Дори насред бурята можеш да се усмихнеш и да кажеш нещо хубаво и утешително на светлата си личност! Никой не може да ти попречи да съзерцаваш, да запазваш спокойствие, да разбираш, да си сътрудничиш ( с хората около теб или със ситуацията), да твориш или да обичаш най-напред себе си. Ето, това е формулата на живота – когато нещо го закъсаш тя те измъква на секундата.

В: – Всичко е ясно и разбираемо, но защо, според теб, хората не изпълняват тези лесни и мъдри препоръки?

О: – Защото имат Режисьор на драмата, също така са пристрастени към Драматични модели и най-вероятно имат някакво Оправдателна философия. Кой и кога няма да последва моите съвети?

n човек със силно изразен комплекс за малоценност.

n Човек, който се съмнява, че тези съвети могат да му помогнат

n Човек с явна и силна пристрастеност към Драма.

n Човек, изповядващ погрешни убеждения, като например че животът е труден, че именно ТОЙ винаги се е справял трудно, че така трябва (по неизвестни за него причини), че има лошо Карма, че заслужава наказание и изкупление и т.н.

n Човек със стройна Оправдателна философия.

В: – Какво ще препоръчаш на хората, които не могат или не искат да приложат на практика тези работещи принципи?

О: – Мога само да помоля хората от цялото си сърце, да направят експеримент като в продължение на 21 дена извършват това, което ги съветвам. Ако не се получат никакви видими и осезаеми резултати, да се откажат и да ме порицаят! Няма и не може да има никакви вредни странични ефекти. Няма и не може да си загубят времето напразно, защото ще го прекарват в любуване на себе си, усмихване и осъзнаване на собствената уникалност! Това ще бъде възможно най-добре прекараното време!

Другият начин е да давам личен пример и по този начин хората сами да се поинтересуват как биха могли да направят живота си красив и щастлив.

В: – Но ако и това, което ти съветваш не помогне на хората, тогава какво остава?

О: – Да, правилно. Това, което ги съветвам да направят няма алтернатива! Това е истинското и окончателно измъкване от цялата човешка драма. Няма какво друго да се направи. Въпросът е искат ли хората искрено да се измъкнат един път завинаги от нея? Да, това може да стане за период от 21, 40 или 90 дена – различни автори дават различни срокове, но след първите 3 седмици, получените резултати ще те домотивират да продължиш нататък по същия начин. Така че аз съветвам – поне в продължение на 21 дена стриктно изпълнявайте указанията! И започнете днес! Това е генералното решение и можеш да го вземеш точно сега! Вземи го! Не отлагай! Отлагането е най-коварния трик на Режисьора на Драмата. Той малко ще ти отпусне въжето, ти ще си помислиш, че всичко се е оправило и после пак ще те изненада с нещо и ще те върне в изходно положение. Затова точно сега се свържи с центъра си, и започни съзнателно да следваш кратките и ясни препоръки – обичане на себе си, осъзнаване на своята уникалност, усмихване, медитиране…

В: – Как могат хората да ти помогнат в твоята мисия?

О: – Това е много лесно! Ако тези, които искат да помогнат тази прекрасна система да се разпространи по света се превърнат в необратимо щастливи, радостни, изпълнени с любов и богати хора, използвайки принципите, които проповядвам, то те ще станат вдъхновяващи примери за все повече хора около тях. И когато ги попитат как са постигнали това ще бъде достатъчно само да посочат Системата. Не мен, а шепата разумни принципи, които могат да помогнат на всеки. Това постепенно ще създаде една съзидателна общност от хора, които ще се срещат равнопоставено и еволюцията ще продължи по възходяща спирала. Само по този начин тази система рано или късно ще стане достояние на огромно число хора за тяхна взаимна радост и полза.

В: – Защо си толкова сигурен, че тази система ще се разпространи по целия свят?

О: – Защото е универсална. Защото нейният успех минава най-напред и задължително през успеха и благоденствието на тези, които ще я приложат. По-честна сделка и то от типа “печеля – печелиш” аз не знам!

Защото всички успешни системи в конкретни области като приятелството, бизнеса, любовта, осъществяване на желанията и т.н. стъпват върху описаните от мен фундаментални принципи и закони. Това рано или късно ще се разбере и осъзнае.

В: – Но как да научим хората да обичат себе си?

О: – И това никак не е трудно. Ето, какво открих съвсем наскоро. Преди няколко дни се прибирам и както винаги ме посрещат любимите ми котки. Започвам да ги галя и да им говоря с много любов. И тогава се погледнах отстрани и се запитах: а отнасям ли се така любовно и към самия себе си? Говоря ли си ласкаво? Подкрепям ли се по време на стрес и допускане на грешки? Погалвам ли тялото си от време на време? От внимателния анализ се оказа, че наистина си казвам по някоя и друга добра дума, но не се държа към себе си така както към любимите си котки. Веднага се заех да поправя това. Направих си една приятна тренировка и погалвах онези части от тялото си, които се напрягаха или онези сухожилия които се опъваха повече, като буквално ги хвалех за силата и гъвкавостта, която проявяват. Ето така може всеки да се научи да обича себе си. Може да си правим редовно масажи на цялото тяло, може да се усмихваме и да говорим ласкаво и поощрително на образа си в огледалото.

Трябва да се научим да обичаме себе си по очевидни и ясни начини! Можем да взимаме пример и от любовта си към домашните любимци, деца и други хора и по същия модел, със същата сила и отдаденост, да обичаме и себе си. Това е златният ключ към качествения живот!

В: – А какво да правим, когато все пак допускаме грешки?

О: – ДА си даваме сметка за простия факт, че ние сме погрешими същества, които влизат в живота невежи, но това не ни прави грешни! В паметта си имаме празно пространство, което трябва да запълним с работещи информации, които ще ни помагат не само да оцеляваме, но и да живеем все по-добре. Ние се учим в движение от това, което ни заобикаля и което се случва. Колкото повече осъзнаваш уникалността си и чудесната си човешка същност, толкова по-добре ще разбираш, че не грешиш, а се учиш в движение. Следователно не съществуват грешки, а само информационни моменти. Чувството за вина и себеупрекването ни пречат да се учим от грешките си. Ето, сега приемаме, че станалото е станало и нека си стои кротко в миналото. Ние добре разбираме, че тогава толкова сме знаели и можели и затова така се е получило. Но сега, благодарение точно на това знание, ние вече сме различни, по-мъдри, по-опитни и по-правилно действащи. Следователно откриването на грешката е повод за радост, защото самият акт на осъзнаването й вече ни е трансформирал в по-опитни хора! Хората могат да се учат главно от три посоки:

1. От собствените си грешки
2. От грешките на другите
3. Чрез размисъл

Но също така може да се учат и от успехите на другите или собствените. Няма да е пресилено ако обобщим, че от всичко може да се учим!

В: – Каква е връзката между Дуоника и Тай Чи Чуан?

О: – Тай чи е система за здраве и добро състояние, средство за поддържане на физическата форма, за съзнателно овладяване на енергията и бойно изкуство. В някои аспекти може да се разглежда и като система за контакт със съзидателната сила. До голяма степен принципите и целите на Дуоника и тай чи съвпадат. Но има и съществени различия.

На една тренировка по тай чи случайно дочух какво обяснява моят учител на двама нови. Той им каза, че за да идват на заниманията трябва да имат мотивация, тъй като упражненията не са интересни сами по себе си, а в същото време са и трудни, така че ако липсва мотивация, просто нищо няма да се получи. Той каза още:

“Има едно единствено условие за напредъка в тай чи, това е постоянството. Нищо друго. Когато човек се занимава всеки ден, с течение на времето резултатите се получават. Моят първи учител (Уилиям Чен – бел. авт.) даваше пример с чаените листа. Когато сложите чаените листа в чашата с гореща вода, колкото и да ги натискате надолу те няма да потънат. Но само ако ги оставите и изчакате известно време те ще се напоят с водата и сами ще потънат.”

Така е при тай чи – не можеш да форсираш нещата. Но занимавайки се редовно, всеки ден, малко по малко, с търпение и постоянство, ще се получи каквото трябва. Резултатите идват бавно след процес на невидимо натрупване. За тази цел обаче трябва да имаш добра мотивация и тя да трае поне докато всекидневните ти занимания се превърнат в траен навик. И не е необходимо никакво съревнование. Всичко ще стане с твоята индивидуална скорост. Важното за теб е това, че след време ти ще бъдеш различен от себе си в миналото.

Всичко това важи и за заниманията с Дуоника и ПСЖ, но тук има едно сериозно облекчение. Още в самото начало заниманията са приятни и разнообразни и това прави мотивацията лесна. И така при тай чи редът е следния:

1. Отлична мотивация

2. Редовни занимания.

3. Постигане на желаните резултати.

Когато изучаваме тай чи, имайки пред вид дългото и продължително повтаряне на едни и същи упражнения и необходимостта от добра стимулация, но сме запознати и с Дуоника можем да приложим ЗДП. Най-напред правим списък от позитивни твърдения свързани с тай чи и с нашите възможности, които се разширяват, благодарение на заниманията ни с тай чи.

И така тай чи е:

1. Система за здраве и дълголетие

2. Средство за поддържане на здравето и физическата форма.

3. Облекчава усвояването на енергията, овладяването й, разбирането й, хармонизирането й.

4. Чрез тай чи също може да се направи контакт със съзидателната сила. То ни учи съзидателно да използваме и работим с енергията.

5. Когато овладееш тай чи можеш да изкарваш пари, чрез преподаване, водене на курсове, провеждане на семинари.

6. Принципите и законите на тай чи могат да се прилагат, с лека модификация или направо, в ПСЖ, тао масажа, решаването на проблеми, шаха и много други игри и занимания.

7. Можеш да пишеш статии и книги и да разработваш някои отделни аспекти на тай чи от съвременна гледна точка.

8. От други системи може да се дообогатяват заниманията или системата например тай чи и нинджуцу.

9. Написване на книга в забавен стил за тай чи, нов поглед към древните системи и т.н.

Ако този, който владее тай чи е в състояние да направи демонстрация или поне да преподава по забавен начин, може да събере ученици и да ги задържи. Дуоника отговаря на всички споменати по-горе печалби.

В: – Каква е връзката между Дуоника и йога или паневритмия?

О: – Връзката е, че тези системи са предназначени за човека, за неговото добруване и развитие. Наскоро се питах как системата йога е стигнала до хората, когато е възниквала преди хиляди години. Каква ли реклама е била необходима? Как ли хората са гледали на нея? Дали е имало психолози и физиолози, които тогава детайлно да обяснят нейните положителни ефекти?

Когато Учителят Дънов дава на хората своето учение и Паневритмията, нима лекари, психолози и философи дават “научни” доказателства за нея? Разбира се, че не. И това става почти в средата на 20-ти век.

Дуоника се роди в края на века и посрещна новия. Това е нашият шанс да поемем в идния век достойно, с любов и упование. Дуоника е една съвременна система, за която времето дойде. Тя дава ключ на хората, възможност за избор и поглед към различните пътища, по които те след това могат успешно да продължат в зависимост от индивидуалните си потребности – йога, паневритмия, танци, медитации…

В: – А какво казва твоята система за парите? Наистина ли те са причина за човешките проблеми?

О: – Ето каква е истината за парите. Те са едно от най-великите човешки изобретения! Защото заместват необходимостта да си разменяме предмети. Ако нямаше пари, щеше да се налага да носим една овца на зъболекаря или да даваме по кило картофи на кондуктора в автобуса. Парите представляват материален символ на енергия и възможности. Чрез пари, един мъдър и добър човек може да направи чудеса! Може да помогне на своите бедни, но талантливи приятели да посещават уроци по рисуване, танци и какво ли не, като той ги спонсорира. Може да спаси китовете, делфините, тигрите, маймуните, слоновете и т.н. от поголовно изтребление, може да създаде екологично производство или селище, с което да даде пример и на останалите хора как може да се живее добре и без да се унищожават необратимо ресурсите на земята. Благодарение на парите той става независим от престъпните решения на което и да е правителство, превръща се в стабилен фактор, който може да направи земята по-добро място за живеене. Парите са съзидателна сила, с която може да направи чудеса. Хората, които се страхуват от парите, всъщност се страхуват от себе си. Ако имат комплекси за власт, ако тайно презират хората, те подсъзнателно усещат, че силата на парите ще катализира и усили отрицателните им страни и това може би ги ужасява. Но парите са неутрална, потенциална сила. От човека зависи накъде и за какво ще бъде насочена. Определено мисля, че е добре съзнателните и загрижените хора не само за тях самите да станат богати, но и са длъжни да го направят, за да помогнат на другите и на света да излязат от самоунищожителната спирала, която ги сърпа надолу.

Ако ние сме съзидателни същества, то нашата съзидателност ще се умножи и засили чрез парите. Нека не се подвеждаме от факта, че някои хора случайно са станали богати и сега не знаят какво да правят с парите си или пък вършат куп глупости. Те и преди това са били такива. Не парите са ги направили такива! Парите само са усилили техните особености и черти на характерите.

Нека със сълзи на очи благодарим на хората, които са измислили парите. Нека се радваме, че има богати хора, защото точно те ни показват, че това е възможно и за нас самите, както и да направим още по-хубави неща от тях. Парите и богатството са материализиран израз на изобилието във Вселената. Не можем да помогнем на бедните, ако стоим заедно с тях на дъното на кладенеца на мизерията. Но ако сме отгоре, извън дупката, много лесно можем да им подадем ръка, въже или стълба и дори да направим асансьор, за ги изтеглим при нас.

Трябва само да се освободим от всякакви предразсъдъци, догми и лъжи, които завистливото, бедно, невежо мнозинство разправя от столетия за богатите хора. Ако един умен, талантлив и щастлив човек стане богат, той неизменно би бил щедър и отзивчив към другите. Но проблемът е, че бедните хора не са и щастливи. В това е ключът! Учените са установили, че ако един нещастен човек стане богат, той ставал още по-нещастен. Но ако един щастлив човек стане богат, той ставал още по-щастлив. За да е щастлив човек трябва да цени и обича себе си! Трябва да изпитва благодарност към Вселената, че му е дала живот и да се радва на приключението, което му се случва всеки ден. И е истина, че не от парите зависи това дали ще си щастлив, но от никъде не следва, че тяхното наличие ще те направи нещастен!

Едно осъзнато Любимо Дете на Вселената, което има много пари е най-добрия посланик на Съзидателната сила, тук на земята, защото ще продължи с тях градивното й дело! Парите могат да бъдат лош господар, но са възможно най-чудесния слуга! Помисли добре – ако парите те управляват, ако си зависим от тях, ако те притесняват по някакъв начин, значи ти си жертвата и слугата! Стани господар на парите и тогава те няма как да бъдат лоши! От теб зависи!

В: – Добре, това е чудесно, което казваш, но как конкретно да привлечем богатството?

О: – И това никак не е трудно. Един от начините е да станем най-напред щастливи, да открием някой богат, но нещастен човек и да му помогнем и той да стане щастлив. А по условие знаем, че щастливият човек става щедър и ласкав. Сърцето му започва да прелива от благодарност и любов. Тогава той ще сподели парите си с теб или най-малкото с радост ще спонсорира твоите прекрасни идеи. И вие ще бъдете истински приятели!

Това, което спира потока на изобилието (парите) към нас са:

1. Предразсъдъци и неразбиране истинската природа на парите.

2. Представата, че това не е възможно, че става само в приказките и на късметлиите. Тоест – ограничителното мислене.

3. Страх от себе си и от своите собствени демони.

4. Представата и чувството, че точно ние не заслужаваме.

5. Чувство за вина и представата, че трябва да бъдем наказвани.

6. Невежество по отношение на паричните потоци и закони.

Лично аз разглеждам временния недостиг на пари в моя живот като симптом на все още несвършена работа във вътрешния ми свят. В момента, когато съм изчистил собствения си двор от непотребното Наследство от миналото и съм осъзнал 100-процентово своята уникалност и ценност като човешко същество, парите ще започнат да се изсипват в достатъчни количества, за да осъществя мечтите си.

Така че пред мен стои неизменната задача да следвам собствените си съвети. И ако всички останали могат да намират кусури, да оспорват, да отлагат и т.н., аз не мога да го направя. Просто няма с какво да се оправдавам, защото знам как стоят нещата.

Следователно точно в този момент моето богатство лети към мен като товарен влак със 100 вагона по нанадолнище и спирачките му не работят!

В: – Защо си кръстил танцовата технология “Чаткалина”?

О: – Първо – защото има частицата “чат”, идваща от глагола чаткам, описващ най-добре звука от срещащите се и удрящите се една в друга плочки, закрепени върху дланите.

Второ – има звука “л”, който винаги придава нежно звучене на името, в което присъства. Например: Нели, Поли, Мелиса, Калина, Лили, Сали, Малина, Стела, Лина, Лолита… Думата „любов“ започва с „л“!

Трето – поставих женски род в окончанието, защото от една страна танците с женски имена като че ли са по-малко, от друга – исках Дуоника да има сестра и не на последно място – пристрастията ми към този род са по-големи!

Четвърто – Чаткалина е резултат на Съзидателната сила, която се проявява през всеки творец, в случая – чрез мен. Тя също е в женски род и това е един знак на уважение и почитание към нея!

Пето – на жаргон “чаткам”, означава “досещам се” и става много интересно и двусмислено да кажем на някого : “Хайде да початкаме заедно!”

В: – Защо “танцова технология” и какво точно представлява?

О: – Когато казвам, че това е танцова технология, някои хора ме питат: “А как се танцува?” Явно те възприемат първата част от моето изказване “танцова”, но не и втората “технология”. Защото как да изтанцуваш една технология, като тя е начина за различни танци. Ето един възможен отговор: последователни движения на ръцете с цел да срещнеш своите длани с тези на партньора. За да е съвсем ясно, че тази среща на дланите се е случила, поставяме върху тях кръгли дървени плочки, наречени чаткалини. Така всеки път, когато дланите успешно се срещнат ще се чува ясен звук.

Базовите движения са повече от 50, но комбинациите, които могат да осъществят двамата партньори са безкрайни. Естеството и логиката на технологията позволяват да бъдат съставяни разнообразни хореографски композиции, върху която и да е ритмична мелодия, независимо дали темпото е бързо или бавно.

В: – Каква е основната идея?

О: – Основната идея е двама души да могат едновременно да творят, да танцуват и да преживяват висшата наслада на сътрудничеството. Да прекарват поне един час в ситуация на реално сътрудничество. Да усетят първо с телата, после с чувствата и накрая с ума си, какво означава съзидателно сътрудничество. Да имат възможност да практикуват и да общуват точно според принципите на Печелившата Стратема за Живеене. (Виж книгата “Дуоника – Печелившата Стратема за Живеене”)

В: – Значи ти използваш танцуването като метод?

О: – Да, защото танцът е движение. Светът е движение, животът е движение и промяна – всичко трепти и пулсира…а ние, хората, често сме стегнати като възли. Животът се лее, а ние се вкаменяваме. Животът е ритъм и танц и това е забелязано още от древните. В старите индийски писания поетично и метафорично се казва, че светът представлявал танцът на бог Шива. В далечното минало китайски мъдреци са формулирали закона на ритъма като една вечна игра между ин и ян. Следователно Чаткалина е и метод, чрез който можем да създадем танцуване и така естествено да се влеем в неспирния Поток на живота.

В: – Плочките, с които изпълнявате Чаткалина напомнят на кастанети. Има ли някаква връзка тази танцова технология със степа или с фламенкото?

О: – Приликата е частична и само дотолкова, доколкото движенията създават звук. Вярно е, че създадените чрез Чаткалина танци могат да наподобяват нещо познато, но това става само, защото човешкият ум е свикнал да свързва и описва новото, което среща, с добре познати му неща от миналото. Нима НЛО действително са летящи чинии или пури?

Разликата е, че при Чаткалина двама души, без значение мъже, жени, мъж и жена, деца или младежи, са в състояние на чудесен синхрон, координация, взаимоусещане и сътрудничество и именно това поражда ритъма, звука и красотата. Чаткалина е нещо ново и уникално! Всеки, който иска да дообогати своя живот, ще възприеме тази система именно като нещо ново и различно от всичко срещано досега.

Ако все пак държите на сравнения, ще ви дам две: Чаткалина е нещо като степ на четири ръце или фламенко с длани, но истината е, че Чаткалина е нещо като нищо друго на света! Това е ритмичния звук от срещащи се в пространството длани. Това са нови хоризонти за телата и умовете, за вдъхновено партньорство и сътрудничество, за творене на музика и ритъм. Ще ви кажа един виц за танца степ. Попитали радио “Ереван”

– Къде е възникнал степът?

– Той е възникнал в семейството на работника Саржесян, който имал 13 деца и само едно нощно гърне.

В: – Ако има връзка със състезателните танци каква е тя?

О: – Има връзка. Всеки, създаден чрез тази технология, танц отговаря на необходимите изискванията, за да влезе достойно в семейството на състезателните танци – защото притежава основни, характерни позиции на ръцете и тялото и задължителен набор от базови движения. Чаткалина дава и богати възможности за волни съчетания, като се спазва основния принцип – ритмични, редуващи се контакти между дланите на двамата танцуващи. Освен това всеки танц, създаден чрез нея, е красив и по този начин са спазени и естетическите критерии. Според мен чрез Чаткалина в близко бъдеще ще се провеждат самостоятелни фестивали по подобие на тези по състезателни танци и фигурно пързаляне, не по-малко разнообразни и вълнуващи.

В: – А каква е разликата с танците?

О: – При танците хората се срещат, за да танцуват. Естествено, за да се получи танцът, те трябва да си сътрудничат, т.е. всеки да изпълнява точно своите стъпки и движения в синхрон с тези на партньора. При Чаткалина ние се срещаме, за да си сътрудничим и като резултат се получават разнообразните танци, на които се наслаждаваме. Тук сътрудничеството е първопричина и осъзнат метод, а получилия се танц е следствието.

В: – Има ли връзка между Дуоника и Чаткалина?

О: – Определено има връзка и приемственост! Чаткалина е по-малката, но по-палава и атрактивна сестра на Дуоника! Чаткалина е създадена да събужда радостта и да отвори още една врата към красотата на живота. Чаткалина и Дуоника могат да бъдат разглеждани и като мощни ритуали за събуждане духа на сътрудничеството, който гарантира най-успешното живеене. Всеки, който ги опита ще усети това! Чаткалина, заедно с Дуоника, е апотеоз на сътрудничеството във всичките му форми! Това е срещата на две пространства, които се взаимопроникват, взаимозавихрят и взаимопресътворяват!

В: – С какво ще бъде полезна тази нова танцова технология?

О: – Известно е, че темпераментните танци, съчетани с подходяща музика, са най-естествената форма за задоволяване физиологичната потребност на организма от физическо натоварване и изразяване на енергията по красив начин.

Следователно, танцовата технология Чаткалина би била една най-естествената гимнастика, която мобилизира физическите и духовните сили, освобождава от излишното нервно напрежение, премахва изцяло натрупаните страхове и стрес, укрепва и балансира психиката, подобрява връзката между двете мозъчни полукълба, повишава самочувствието, подпомага активизирането на сърцето, тъй като то засилва ритъма си в една радостна дейност, подобрява кръвообращението, подпомага потоотделянето и така очиства организма от токсини…

Чаткалина е подходяща за млади и възрастни, за мъже и жени, за здрави и болни…Може да се използва за раздвижване на обездвижени крайници, за физиотерапия, за провеждане на красиви карнавали по подобие на тези в Бразилия…Но най-голямата полза е, че събужда духа на сътрудничеството, тъй като двамата партньори през цялото време се намират в реална ситуация на сътрудничество.

Така че, моят съвет е: танцувайте, играйте Чаткалина и творете чрез нея! В телата ви е скрита чудесна енергия, която може да се изрази в прекрасните форми на танцуването.

В: – Има ли нещо общо между Чаткалина и медитацията?

О: – Сътворените от Чаткалина танци могат да се разглеждат и като вид динамична медитация, тъй като докато човек ги играе, мисленето е спряло, съзнанието е чисто и опиянено, двамата партньори са се установили тук и сега, чувстват магическото единство между звуците и движенията на телата си, шеметно понесени, възторжени, летящи и истински живеещи! А когато съзнанието е свободно от мисли, то е като чисто синьо небе без облаци. Тогава човек се е слял с потока на жизнената сила и това се нарича медитативно състояние.

В: – Как те осени идеята за Чаткалина?

О: – Беше нещо като божествено послание. Появи се като мисъл, като идея, последвана от чувството, че това е нещо велико. Дойде от невидимия свят на идеите – и директно се намести в моята глава. После чух глас, че съм упълномощен лично от Вселенския разум и Съвета на Великите Старейшини, отговарящ по-специално за България, да опиша танцовата технология подробно и да я дам на българите. Каза ми се, че това е система, която точно сега трябва да се внедри в общественото съзнание, за да се измъкнат българите от кризата, за прослава на България и за спасяването на човечеството…После сънувах името – Чаткалина – отворих очи, записах го и пак заспах. Отново по време на сън се появи и решението за плочките. Сънувах, че се намирам пред една река, която искам да прекося. Изведнъж усещам и после виждам, че държа във всяка длан крайче хляб. Разперих ръце и прелетях над реката. Като се събудих вече знаех каква ще е формата на плочките.

Не, всъщност всичко си измислих сам! Чаткалина се роди от сложната комбинация между Дуоника и заниманията ми с бойни изкуства! Просто се изкушавам да кажа, че съм получил тази идея от някакъв висш, божествен или вселенски източник, заради хората, които робуват на заблудата „Авторитет вместо истина“. Защото като се докаже и стане очевидно, че системата, която представям е нещо велико, ще е трудно да се приеме, че го е измислил обикновен човек. Значи той или е гений или е боговдъхновен. И понеже ни е трудно да приемем, че някой, особено пък сънародник, може да е чак такъв гений, някак по-приемливо е да го наречем проводник на божията воля – така хем имаме по-добро алиби за заниманията си, хем няма нужда да се комплексираме от великия си съгражданин.

Всъщност, верни са и двете твърдения! Какво съм измислил аз? А какви фактори и сили стоят зад това „измисляне“? Каква е гаранцията, че това не съм го уловил от някъде, че някой не ми го е предал по някакъв начин – в случая чрез мисли? Твърде вероятно е Вселената да контактува с нас, чрез образи, звуци (гласове), мисли и идеи. Може ли някой със сигурност да каже откъде му е дошла в главата дадена идея или как точно се е родила? Все ще има още и още въпроси без отговор. Така че, нека приемем Чаткалина като красив дар от Вселената за българите и България и оттук – за целия свят. Не е толкова важно откъде е дошла, а за какво може да ни послужи в нашия живот!

В: – Как, всъщност, стигна до идеята за Чаткалина?

О: – Съществува един зен-будистки коан, който гласи приблизително така: ”Всеки знае какъв е звукът от плясъка на двете ръце, но какъв е звукът от плясъка на едната ръка?” От време на време се сещах за този коан и един ден обърнах въпроса и си казах, а какво би се получило от всички възможни срещи на двете длани с други две длани? Вече бях създал Дуоника и следвайки линията на всякакво възможно сътрудничество между хората, стигнах до идеята за тази интересна и, както разбрах по-късно, неизчерпаема на комбинации и възможности танцова технология. Освен това, някои от упражненията в Дуоника сякаш бяха първите предвестници на Чаткалина, например „Вентилатор“ и „Среща на дланите горе“. Накратко: в миг на просветление ме осени идеята за Чаткалина! След това много се чудих как не съм се сетил по-рано и как така не е хрумнала на някой друг. Толкова е логична, красива и лесна за изпълнение! Но като преосмислих живота си и си спомних, че съм играл спортна гимнастика, състезателни танци, пантомима, тренирал съм плуване, бойни изкуства (самбо, джудо, вин чунг, айкидо и тай чи чуан), занимавал съм се с масажи и лечебни гимнастики, създадох Дуоника, както и психологическите и философските ми занимания, разсъждения, рационализации и открития, ми стана ясно, че през всичките тези години съм вървял неотклонно към идеята за Чаткалина или съм се подготвял за нея. Тя се явява синтез и пресечна точка на физическите, емоционалните, интелектуалните и духовните ми стремежи и трансформации.

В: – За колко време и как я доведе до завършен вид?

О: – В продължение на две години систематизирах всички възможни движения на ръцете и срещи на дланите, измислих система за кратко записване и използвах някои от стойките и траекториите на движенията в бойните изкуства. В процеса на работата видях, че разположенията на дланите естествено се подреждат в пространството, така че се получават цели “фрази” от логични последователни засрещания на ръцете без накъсване на ритъма. Така стигнах до идеята за модулите – поредица от движения, които започват и завършват по един и същи начин, но с разменящи се роли и позиции на партньорите. Такъв модул се явява нещо като безконечен винт и изпълнява чудесно ролята на методическа единица за бързо научаване на определени движения. А след това свързването между няколко вече научени модула, съчетано с подходяща музика или дори без, дава като резултат безкрайни възможности за танцуване или синхронизирани движения!

В: – Какво си използвал от бойните изкуства?

О: – Някои стойки, траектории на движенията, техники за нападение и отбрана, нивата – горно, средно и долно, някои стъпки за придвижване. Бойните изкуства са и богат извор на идеи за фигури, стъпки и движения. Спомних си за Морихей Уешиба, който при създаването на отбранителното изкуство айкидо, използва траекториите и движенията на самурайския меч и открих, че при Чаткалина траекториите са близки до тези на много от ударите и защитите с ръце в бойните изкуства, но за разлика от тях се получава не сблъсък и болка, а звук, ритъм и танц! С други думи “стълкновението” между двамата е изнесено в посока на партньорството, изкуството и красотата, а не на боя и болката. Колкото и странно да звучи, Чаткалина има здрави роднински връзки с бойните изкуства. Тя помага и за изграждането на всички основни качества и умения, необходими на човек, занимаващ се с бойни изкуства.

Ако стъпим на твърдението, че истинският майстор по бойни изкуства е този, който може да владее себе си, то Чаткалина е именно такова изкуство. Който го усвои, ще владее себе си до такава степен, че ще може да направи чудесен танц с друго човешко тяло, без да го наранява. Тук няма нужда от победи! Пак са необходими бързина, точност на движенията, гъвкавост, съобразяване с партньора, координация, усет за дистанция, отлично действащ вестибуларен апарат…, но всичко това се използва за съвсем друга, много по-хуманна цел – щастливо танцуване с друго човешко същество.

В: – Може ли Чаткалина да се разглежда и като бойно изкуство?

О: – И да, и не. Чаткалина може да се определи и като най-върховното бойно изкуство по следната причина. Известен майстор по бойни изкуства казва, че най-добър боец е този, който съумее да превърне врага в приятел. Според този критерий Чаткалина е най-върховното бойно изкуство! При нея юмрукът се отваря и дланта, свободна от оръжие, даряващо се поднася към човека срещу теб с покана за танц!

Ейбрахам Линкълн някога е казал: “Нима не унищожавам враговете си като ги правя свои приятели?”

Но Чаткалина от самото начало заявява, че иска да събира хората за взаимна радост и полза – тогава ще я класифицираме като система за сътрудничество, а не като бойно изкуство. Тя не търси победи и унищожение, а се стреми да създава, да изгражда и да твори.

Нека разширим малко представата си за бойните изкуства. Какво представлява воинът? Какво представлява битката? От една страна имаме противник, който се стреми да постигне някакви свои цели, без да се интересува от нашите. Той използва сила, знания и умения, за да ни принуди, да извършим това, което той иска. Той действа от позиция на силата, а не от позиция на взаимния интерес!

Всъщност, така се “държи” и природата с тази разлика, че липсва умисъл. Нещо се случва, без да го е грижа, без да е съгласувано с нашите намерения, желания, интереси и цели. Рано или късно ние разбираме, че естеството на природата си е такова и се учим да действаме адекватно, не борейки се с нея, а изучавайки и съобразявайки се със закономерностите и даденостите пред нас. Следователно, ако си представим, че хората, които срещаме и тяхното разнообразно поведение също са елементи от заобикалящата ни природа, ние ще насочим вниманието си към конструктивни действия, така че едновременно с това да съхраним живота, здравето и други, приети от нас ценности. Това е умение, което може да се култивира. А всичко става най-лесно, ако по някакъв начин сме събудили в себе си духа на сътрудничеството. Тогава съзидателните действия ще се превърнат в силен несъзнателен навик, който пък ще ни гарантира успех във всякаква ситуация.

В: – Да предпочетем ли Чаткалина и Дуоника пред бойните изкуства?

О: – Съществува дълга традиция в бойните изкуства. Това е исторически обосновано, тъй като нуждите на оцеляването са изисквали доброто владеене на средства за отбрана и нападение, които после са се обособили като бойни изкуства. Но ескалирането на бойните умения с цел победа над някого, в крайна сметка води до самоунищожение. И така, на този етап се явява нужда от нова система за оцеляване, която да съхранява живота и здравето, но без враждебни намерения и действия към останалите. Такива системи, не една, а вече две, са Дуоника и Чаткалина! Това съвсем не означава, че трябва да загърбим бойните изкуства. Но заниманията ни с бойни изкуства в контекста на сътрудничеството е вече нещо съвсем друго!

В: – Но все пак бойните изкуства не ни ли помагат да се предпазваме от хора, които искат да ни нападнат и навредят?

О: – Тук има няколко парадокса, които трябва да бъдат осъзнати:

1. Всеки от нас има много повече приятели, отколкото врагове и въпреки това цял живот се учи как да се бие с враговете си, вместо как да общува пълноценно с приятелите си! Излиза, че той мисли повече за враговете си, отколкото за приятелите си. Какво се получава? В един момент той става добър боец, но това не значи добър приятел. Тогава добрият боец се насочва към такъв вид общуване, което съответства на неговите вече изградени умения. Той става заинтересован да превърне част от хората, които среща във врагове, за да се “справя” с тях по начина, на който се е обучавал досега. Или казано с други думи: ако ти усвояваш и се въплъщаваш в ролята на войник, ще ти трябва и сценарий за военна пиеса!

2. Втори парадокс: точно хората, които тренират бойни изкуства, неистово се нуждаят именно от партньор и приятел по време на тренировките, а не от враг, за да усвоят добре бойното изкуство. Усвояването на което и да е бойно изкуство просто е невъзможно без да се премине през период на сътрудничество с учител или партньор. Парадоксът се състои в това, че те първо овладяват партньорството и се нуждаят от него, за да изработят не-партньорски умения – техники за отбрана и нападение. Следователно, те най-напред минават през партньорството и сътрудничеството, за да се върнат след това към драмата на боя, надмогването и побеждаването от позиция на силата!

3. Трети парадокс: преди да усвои дадено бойно изкуство, на човека пак му се налага да живее в същия този свят, със същите рискове за неговото здраве и живот. Тогава как се справя без бойното изкуство? Как без да владее бойно изкуство е оцелял докато го е овладявал?

4. Четвърти парадокс: нека приемем, че си станал сравнително добър майстор по бойни изкуства. Съществуват ли гаранции, че твоят вероятен бъдещ нападател няма да е по-добър майстор от теб? Какво ще стане тогава с годините, прекарани в тренировки и надежди, че овладяването на бойното изкуство те предпазва от лоши хора. Ами, ако дори не е майстор по бойни изкуства, а просто извади пистолет и стреля, преди да си го доближил, за да му нанесеш перфектният си удар?

Ще кажете, че това може да се случи и на човек, владеещ принципите на Чаткалина? Много по-слабо вероятно е, защото каквито очаквания и нагласи имаш в главата си, такива тенденции има за случващото се в твоя живот. Очакваш ли нападение, ти го визуализираш, ти го подсещаш, ти му създаваш пространство за осъществяване, ти го подхранваш с енергията на емоциите си – на страха или на желанието. Очакваш ли драма, страхуваш ли се, ти съдействаш за нейното реализиране. Това е доказана закономерност. Нарича се самоосъществяващо се пророчество.

5. При заниманията с бойни изкуства има и може да има доста вредни странични ефекти – сериозни травми по време на тренировките, както и създаване на побойници. При нашето, наподобяващо бой танцуване, няма и не може да има никакви вредни странични ефекти. Не може да се превърнеш в побойник като непрекъснато се учиш на хармония и сътрудничество!

С Дуоника и Чаткалина поставяме нещата в правилния им ред – използваме прилаганите от бойните изкуства позиции и движения, но с цел да постигнем сътрудничество с човека срещу нас. Резултатът е прекрасно и полезно танцуване! Е, сега всеки може да прецени кое е по-великото изкуство – да се научиш да се биеш или да си сътрудничиш?

Освен всичко това, Дуоника и Чаткалина са изкуствата на сътрудничеството, чрез което можеш да станеш майстор, в която и да е област на живота! Или с други думи – изкуството на сътрудничеството е най-върховното, най-всеобхватното изкуство. Владееш ли него, не бери грижа за останалите!

В: – Няма ли и при Чаткалина противопоставяне?

О: – Да, понякога има противопоставяне, но при нас то е дотолкова, че да обезпечи един желан синтез. Ето какво казва Ошо (Бхагаван Шри Ражнеш) в една от своите книги по този въпрос:

“Нека ви разкажа една суфи-история. Разговор между един суфи и някой, който му задава въпроси: “Ако твърденията на двама суфии си противоречат, кое от тях трябва да избере човек?”

“Те си противоречат само, ако се гледат поотделно. Ако плеснеш с ръце и наблюдаваш само тяхното движение, ще изглежда, че те си противостоят. Ти не си видял какво се случва. Целта на противопоставянето на дланите е била разбира се, да се произведе плясък. Ако плесна с ръце, те ще си противостоят, но ще има един синтез във вид на звук, противопоставянето създава синтез.”

В: – Тогава каква точно е разликата с бойните изкуства?

О: – Там, където свършват бойните изкуства, започват Дуоника и Чаткалина.

За някои хора може би е добре да преминат през мъчителни, трудни, продължителни и понякога болезнени тренировки, за да стигнат до мъдрия извод, че способността за сътрудничество е много по-добра и всеобхватна от бойните умения. Разбира се някои от качествата на боеца ще бъдат много полезни за следващата еволюционна фаза – тази на съзидателите. Едно от тези качества е смелостта. Смелостта да се изправиш срещу собствените си демони и да ги “победиш” чрез разбиране и осъзнаване. Смелостта да поемеш отговорност за живота си. Смелостта да си честен и да гледаш истината в очите. Смелостта да обявиш, че си любимо дете на Вселената и да отстояваш това твърдение дори да живееш в „скапана“ държава и да нямаш пари. Смелостта и търпението да се съсредоточиш да правиш само това, което зависи от теб и да посрещаш случващото се с усмивка, разбиране и добро настроение. Смелостта да правиш всичко творчески, съзидателно и с любов!

В: – Не се ли опитваш да създадеш нова религия или секта?

О: – За да се превърне дадено учение или система в секта или религия са необходими и задължителни следните три условия:

• да изисква вяра,
• да притежава догма,
• да се налага от авторитет. А последното предполага йерархична структура. Нека сега разгледаме философската база на двете ми системи.

n Не се изисква вяра като предварително условие. Твърденията й могат да се проверят чрез логиката и в практиката.

n Няма догма – има разумни, проверяеми в живота принципи. Всеки влиза и остава според преценките на собствения си разум и сърце.

n Няма авторитети и йерархия! Говорим за равнопоставено сътрудничество и търсим всички начини за това.

Така че няма нито една прилика със секта!

Между нас казано, много бих се радвал, ако философските ми прозрения се възприемат като религия, защото това ще означава край на всякакви противопоставяния и разделяния между хората! Тъй като това ще бъде религията на сътрудничеството, творчеството и любовта.

В: – Тези танци само с длани ли се играят и защо точно с длани?

О: – Тези танци се играят предимно с длани. Това са главните части от нашето тяло, чрез които изпълняваме Чаткалина. Това я характеризира. Хората изразяват своето одобрение, чрез ритмична среща на дланите си и това се нарича ръкопляскане. Когато двама спортисти или приятели се срещнат, те се поздравяват като вдигат нагоре едната си ръка и плясват дланите си. Наблюдавал съм една игра на малките момиченца – те застават една срещу друга и си пеят нещо, като пляскат в ритъм с дланите на ръцете си. Съществува още един аналог на подобно движение и звук – случаите, когато хората вдигат пълни чаши и се чукат с тях за здраве.

Тези танци се играят с отворени длани. С отворена длан се удря шамар, прави се знак за стоп, но също така се маха за довиждане или се прави поздрав с ръка, свободна от оръжие. С отворена длан можем да направим много повече и по-хубави неща, отколкото с юмрук. С отворена длан можем да погалим и успокоим, да масажираме, да се здрависваме, да поздравяваме, да потупаме окуражително някого по рамото. С отворена длан можем да дадем и да получим. А с две отворени длани можем да ръкопляскаме и да творим ритмичен звук с друг човек, можем да играем Чаткалина!…Е, аз доразработих темата “отворена длан” и резултатът беше – безкрайни възможности за сътрудничество и синхронни движения…

В: – Защо, след като говориш за философия, наблягаш на заниманията с тялото?

О: – Тръгваме от тялото и работим с него, защото:

• на ниво тяло стават видими взаимодействията между нашите органи.
• на ниво тяло стават видими нашите емоции, навици и начин на мислене.
• имаме по-голям контрол върху движенията на тялото си.
• чрез тялото и целенасочените занимания с него можем да повлияем благотворно върху цялото си същество.
• най-лесно можем да поставим тялото в ситуация на сътрудничество с друго тяло. И това постепенно ще се отрази върху цялостната личност на човека и върху всички сфери на неговата дейност.
• Чаткалина е един от ритуалите за контакт с основната вселенска същност. Ако човек прекарва достатъчно дълго време в състояние на сътрудничество и творчество, в един момент ще преживее съзидателната сила, ще получи екзистенциален отговор на съкровените си въпроси, който никога няма да забрави!

В: – Какво точно разбираш под “съзидателна сила”?

О: – Понятието “съзидателна сила” е абстрактно и затова ние не сме в състояние да го разберем само с помощта на представите и въображението. Следователно са ни необходими ясни и конкретни опори. Това са съзерцанието, спокойствието, разбирането, сътрудничеството, творчеството и любовта. Всичките, с изключение на любовта, са ясни и конкретни. Опирайки се на тях, ние постепенно осъзнаваме съзидателната сила. Идва ден, когато я разбираме напълно и й позволяваме да се изразява изцяло и пълно във и през нас. А най-общо казано това е силата, която твори света и всичко в него, включително и нас, хората! Другото име, с което можем да наречем съзидателната сила, без да сбъркаме особено е любов!

В: – След като научим основните позиции, какво да правим?

О: – Ами започвате да творите. Основните позиции са азбуката. Ще научите и някои модули от свързани с движения основни позиции. Тоест от азбуката съставяте думи, а от тях – изречения. След това можете да творите на езика на Чаткалина. И ще дойде ден, когато танцуването ви ще е спонтанно – вие ще пуснете любима мелодия, ще посегнете с длан към вашия партньор и там ще ви очаква неговата длан. Тогава няма повече да мислите, да се прицелвате и да се притеснявате дали ще срещнете дланите си! А ще танцувате в магически синхрон, понесени шеметно по звучащата в момента мелодия! Вие ще бъдете безмълвни, медитативни, изпълнени с дух на сътрудничество, като две квантови частици, творящи нови светове от красиви форми, звук и ритъм!

В: – Какво е бъдещето на Чаткалина?

О: – Чаткалина, заедно с Дуоника, са системите на 21-ви век! Бъдещето е тяхно. Защото бъдещето е невъзможно без сътрудничеството между хората! И същевременно те могат много да допринесат за това бъдеще!

Нека поразсъждаваме заедно върху някои интересни факти. Всяко бойно изкуство, доведено до съвършенство, възпитава човека да бъде внимателен, буден, преценяващ вярно ситуацията и, в края на краищата, действащ в съзвучие с нея. На 25 октомври 1999 г., след шестдневен семинар по практична самоотбрана и запознаване с основите на някои филипински бойни изкуства, майстор Кай Вестерзунд от Финландия каза точно това: първите качества на майстора по бойни изкуства са осъзнатост (будност) и способност за предотвратяване на случаите, при които може да се случи битка. Всяка военна доктрина, на върха на своето развитие стига до идеята за паритета и сътрудничеството. Най-великият майстор по бойни изкуства е този, който винаги съумява да съхрани здравето и живота си, без да се бие! Следователно, той става достатъчно мъдър и проницателен, за да може своевременно да предвиди и предотврати. Дуоника и Чаткалина създават точно това умение. Следователно, ако си истински майстор по бойни изкуства, ще съумееш да избегнеш боя. Ако си майстор по Дуоника и Чаткалина, дори няма да ти се налага да избягваш боя, защото постоянно ще бъдеш в състояние да пресътворяваш ситуацията, да я трансформираш от враждебна и опасна – в такава за взаимна радост и полза. Вместо врагове, ще създаваш приятели и партньори в голямата игра на живота. Следователно от воин ще се превърнеш в магьосник!

В: – Защо мислиш, че Чаткалина ще донесе голяма полза за България?

О: – Защото е един уникален културен продукт, който за разлика от аеробика, каланетика и други гимнастики, които внесохме от чужбина, има своя дълбока философска концепция. А разнообразните движения по двойки, освен че са красиви, полезни и доставят удоволствие, преследват и точно определена цел – да събуждат духа на сътрудничеството.

Във всички съществуващи изкуства и системи вече е трудно да се достигнат върховете или да се изпреварят най-добрите. А хората, които ще се захванат с Дуоника и Чаткалина ще са първи и най-добри, защото те ще определят стандарта, те ще прокарват пътя. Освен това, тук няма да има по-добри и най-добри, а само уникални изпълнения! Ако двамата партньори се забавляват чудесно докато се занимават с Чаткалина, какво значение ще има дали някоя друга двойка са по-добри от тях? Тяхната наслада от танцуването въобще няма да зависи от това дали има по-добри от тях!

Чаткалина е чудесно изобретение за градивно трансформиране на психо-физиката на човека. Ние с чиста съвест можем да предложим това изобретение на останалия свят. Така може да отправим още едно културно послание към останалите хора.

Ако нашите народни танци и песни са миналото на България, то Дуоника и Чаткалина са бъдещето й!

В: – Какво би било бъдещето на България с Дуоника и Чаткалина?

О: – Да, нека сега се пренесем за малко в това бъдеще на крилата на въображението… Нека си представим, че в България масово се играят Дуоника и Чаткалина. Много хора са запознати с основните философски принципи и все по-често ги спазват в собствения си живот. Системите са се доказали и с всеки изминат ден събират още и още съмишленици и последователи. Отделни двойки демонстрират все по-красиви съчетания и то на разнообразни мелодии. Всяка година се провеждат семинари и фестивали, на които партньорските двойки представят сътворените от тях танци, като използват логиката и основните движения на Чаткалина. До края на неколкодневния фестивал, през свободното си време желаещи участници репетират и подготвят едно общо представление, съчетаващо най-интересното от представените разнообразни хореографии. Фестивалът завършва с това представление. Естествено проявяват интерес и от чужбина. Започва да се говори за “българския феномен”. Появяват се все повече и повече желаещи да се запознаят с двете системи и да ги разпространяват в своите страни. С голяма трупа участваме на световен конгрес на есперантистите, където правим силно въздействащи демонстрации. Системите бързо стават популярни в целия свят. Започва масово производство на учебни видеокасети за различни нива на опитност. Скоро след това се организират международни фестивали. И тогава хората от различни краища на света показват уникални танци с чаткалини на фона на техни характерни национални мелодии. Междувременно вече се е обособила и мрежа от Клубове за сътрудничество, които постепенно се трансформират в Клубове на съзидателите. По целия свят се обособяват Клубове на съзидателите, които често работят в мрежа, съзидателно решават всеки възникнал проблем и бързо прилагат решението на практика за подобряване на живота на местната общност. И тогава човешката цивилизация уверено и необратимо ще прескочи критичната Енергийна епоха и ще навлезе в Съзидателната за всеобща радост и полза!

В: – А тези, които не обичат да танцуват или се срамуват?

О: – Хубавото на системата е и това, че не е задължително човек да има някаква предварителна спортна подготовка или танцови умения. И още нещо – системата предлага разнообразен ритъм и такива комбинации от движения, които са лесни и достъпни за изпълнение от абсолютно всеки. Така че, ако някой не обича да танцува, той може просто да се движи в определена последователност в синхрон със своя партньор. Невъзможно е да се говори за обичане и необичане преди човек да е опитал. Всички обичат да се движат, но някои не обичат да губят или да се занимават с неща, които не им се удават веднага. Нека пак припомним – тук ние се събираме, за да се учим на сътрудничество, танцът се получава после.

А ако някой се срамува да дойде, ние какво можем да направим? Как да открием този човек, за да му помогнем?

В: – Защо обичате да играете Чаткалина?

О: – Ние я играем, защото ни доставя удоволствие! Това е първото условие. Според мен удоволствието, радостта и насладата са по-силни еволюционни инструменти от болката и страданието! Чаткалина, също като Дуоника, може да се разглежда като своеобразен ритуал за събуждане духа на сътрудничеството. А когато този дух се събуди, чак тогава човек може да разбере, да преживее феномена на любовта! Чаткалина съчетава опиянението от танца, тръпката на бойните изкуства и необяснимия с думи полет на духа в необлитаемото небе на творчеството и сътрудничеството!

В: – Кои са предимствата на Дуоника и Чаткалина?

О: – Поставят хората в ситуация на реално сътрудничество, което е приятно и от взаимна полза. Това се явява стабилна предпоставка за създаване на съответния начин на мислене и поведение в бъдеще.

• Слагат край на самотните тренировки.
  • Дават на хората избор на стабилна и хуманна ценностна система, добър пример за здравословно поведение, поставят основата на един удовлетворителен и качествен живот.
  • Полезни са за всички занимаващи се с танци, фигурно пързаляне, акробатика и всякакви контактни спортове.
  • Неусетно, без прилагане на воля, насилие и сурова дисциплина, по един благ начин се развиват основните физически качества, подобрява се и се поддържа здравето, гъвкавостта и силата на мускулите, подвижността на ставите и гръбнака, усъвършенства се координацията на движенията и равновесието, изгражда се точно чувство за дистанция и усет за партньора.
  • Лесни са за изпълнение и не изискват нищо специално – за Дуоника – свободни дрехи и един приятел. Може да се играе по чорапи в хола, в спортна зала с инструктор, на горска поляна или на плажа. За Чаткалина важи същото плюс чифт чаткалини на дланите.
  • И двете практики са могъщо средство срещу прекомерния стрес поради разширяване способностите за разбиране и себеценене и честите поводи за радост и удовлетворение.
  • Помагат на занимаващите се да станат много по-сетивни към себе си и към околните, да проявяват много по-гъвкаво и удачно мислене и поведение в разнообразни и непредвидени ситуации.
  • Доставят естетическа наслада и на страничните наблюдатели, поради което могат да се използват и за различни представления.
  • Не се противопоставят на другите занимания на хората, а само ги дообогатяват!

В: – Кои са специфичните предимства на Дуоника?

О: – Бавните движения и прекия физическият контакт с друг човек са приятни. Това задоволява скритата у всеки човек потребност от докосване с доверие до друго човешко същество!

• • Замества огромен брой помощни уреди – щанги, пружини и ластици, гладиатори, шведски стени – цял фитнес-център.
• • Двамата партньори са в постоянен контакт и непрекъснато си помагат и сътрудничат чрез телата си.

В: – Какви са предимствата на Чаткалина в сравнение с Дуоника?

О: – За предимства може да се говори само от гледна точка на възможностите за популяризиране. Действително в това отношение Чаткалина взима всичко хубаво и ценно от Дуоника, но притежава и някои предимства:

• Подобрява връзката между двете полукълба на мозъка с всички положителни следствия от това заради несиметричните движения.
• Подобрява изключително много координацията на движенията.
• Запазва всички положителни следствия на съществуващите вече танци – емоция, динамика, радост, красота, но дава и нещо повече…
• Не се изисква постелка за заниманията или специално облекло.
• Звукът между дланите на партньорите се чува само когато са извършили съгласувани движения и се е получило сътрудничество.
• Може да се играе бавно, но за разлика от Дуоника – бързо и темпераментно.
  • Може да се играе на различни мелодии, на колаж от мелодии, на съставена само за определен танц мелодия, но може да се играе и без всякаква музика.
  • Двамата партньори много бързо се научават сами да създават хореографски композиции върху избрани от тях мелодии.
  • Може да се играе и без всякаква музика, тъй като чаткалините при докосване издават ясен звук.
    • Забелязал съм, че Дуоника предпочитат да играят вече установени партньорски двойки, докато Чаткалина могат да я играят и напълно непознати.

В: – С какво конкретно Чаткалина може да помогне на човека да живее по-добре?

О: – Георгий Гурджиев е казвал, че човек има три центъра, които са несинхронизирани: умствен, сърдечен и телесен и това води до нещастен живот. Когато тези центрове застанат на една линия или в една посока, или хармонично се свържат, човекът осъзнава своята истинска същност и идентичност и започва да живее и действа като единно, интегрирано същество. Заниманията с Дуоника и Чаткалина поставят в една линия тези три центъра. Ето как: тялото се намира в ситуация на сътрудничество с друго тяло. Емоциите са изключително приятни, изпитва се удоволствие, така че и сърцето ни се чувства добре по време на заниманията. Умът ни е приел логиката на сътрудничеството, защото тя му е вътрешно присъща! Освен това му се дава възможност и за неограничено творчество. При такова масирано благотворно въздействие над трите центъра ефектът не може да е друг, освен тотално синхронизиране и то в положителна посока! А такъв човек, където и да го пуснеш в този свят, ще се чувства добре и ще върши полезни неща. Така че, Чаткалина помага на човека и да намери себе си, да постигне личностна интеграция! А така гарантирано се живее по-добре и по-качествено!

В: – Какво всъщност е Чаткалина – гимнастика, наречена танц, ритуал, технология, философия, социално движение?

Отговор:

• Чаткалина е нещо като вълшебен танц,
• чудно оживяло видение от красиви движения,
• инструмент за изграждане на полезни качества,
• гимнастика по двойки,
• тренажор за постигане на: усет за партньор, равновесие, координация, чувство за ритъм и чувство за дистанция,
• динамична медитация,
• средство за повишаване коефициента на интелигентност
• средство за повишаване коефициента на човечност,
• ритуал за събуждане духа на сътрудничеството,
• генератор на разнообразни и атрактивни танци,
• уникална и красива система за по-добро живеене,
• по-малката и палава сестра на Дуоника, (също като нея е красива, но е темпераментна, атрактивна и увличаща),
• писта за излитане към безкрайните творчески простори,
• засега висшия пилотаж на сътрудничеството,
• място където бойното изкуство се превръща в танц,
• разнообразни движения с партньор, пораждащи естетическа наслада и екстаз, а не болка!
• алхимична технология за трансформиране на агресивността в творчество и любов,
• явление, което показва предимствата на изкуството на сътрудничество пред бойните изкуства.
• почва, върху която израстват едновременно красотата и сътрудничеството и техните плодове – разбирателството и любовта.
  • магическа среща на двама души за взаимна радост и полза!
  • ярка демонстрация на това какви красиви неща могат да се постигнат, ако човек се стреми към сътрудничество.
  • Тя е логична по съдържание и емоционална по форма.
• Чудесна илюстрация на Закона на Съзидателното Мислене и Действие!
• Може да се играе както по двойки, така и от няколко души едновременно.
• Може да се направи ансамбъл по Чаткалина, където десетина двойки едновременно и ритмично ще правят еднакви фигури.
• Може да влезе през парадния вход в семейството на състезателните танци, тъй като има своя уникална структура, достатъчно позиции и движения за задължителна програма и безкрайни възможности за волни съчетания и красиви импровизации.
• Лесна е за изпълнение и може да се играе практически навсякъде, със или без музика.
• Лесно могат да бъдат обучени преподаватели, които да отварят клубове и школи.
• Изгражда основни психо-физически качества, които са необходими на всеки човек за по-успешното му живеене в този динамичен свят.
• Има голяма дълбочина – може да се развива и усъвършенства безкрайно, както тай чи и всички други изкуства, например.
• Чрез нея могат да се създават хореографски композиции върху характерната за дадена географска област музика и в този смисъл Чаткалина се превръща в още един интернационален инструмент за сближаване на хората, като езика Есперанто!
• Това е една все още нереализирана възможност за сътрудничество без национални, езикови, расови, родови и други ограничения. Ние, като българи, имаме шанса да направим тази възможност реална и да я подарим на човечеството.
• При Чаткалина виждаме идеалното съчетание между благородна, хуманна, велика цел и красиво, приятно и полезно средство за нейното постигане! Тук не се налага целта да оправдава средствата! Вече притежаваме едно красиво и полезно средство за постигане на красива и благородна цел – равнопоставеното общуване между хората.

Сетете се за каквото и да е позитивно и градивно определение – то ще важи и за Чаткалина!

В: – Да обобщим – с какво Дуоника и Чаткалина ще са полезни за хората?

Отговор: –

1. Възпитават в хуманност – повишават коефициента на човечност.

2. Изграждат нагласата за равнопоставено общуване – най-печелившето общуване за всички участници.

3. Събуждат духа на сътрудничеството.

4. Шанс за младите – алтернатива на упадъчните моди (алкохол, наркотици и др.)

5. Възможност за трансформиране на младежката агресия в съзидателна посока.

6. Възможност за творчество – създаване на разнообразни танци.

7. Подходящи са и за хора в неравностойно социално положение – не зрящи, не чуващи и др.

8. Отварят допълнителни красиви зони на сътрудничество.

9. За възрастни хора – за поддържане подвижността на ставите и гръбнака и координацията на движенията – основата за профилактиката и поддържането на добро здраве и подмладяването.

10. За всички възрасти – раздвижване и възвръщане на настроението както сутрин, така и по време на работна почивка или след всекидневно стресово натоварване.

11. Могат да се играят както в клуб, така и в къщи, с някой приятел или роднина без особена подготовка.

12. Отваряне на работни места – инструктори, организатори, преподаватели, демонстратори, танцьори, хореографи…

13. Сформиране на ансамбли по Чаткалина

14. Организиране на фестивали по Чаткалина в страната и чужбина.

15. Създаване на школи в България, в които ще идват да се обучават и чужденци.

16. За спортисти – допълнително средство за изграждане на основни физически качества, но по приятни начини.

17. За самотни хора и такива с проблеми в общуването.

18. За осъществяване на мечти.

19. Това са две ценни произведения, които лесно и бързо могат да се превърнат в два български културни продукта, които достойно да изнасяме в чужбина. (Погледнете как другите страни правят елегантна културна инвазия чрез традиционните си ценности – айкидо, тай чи чуан, йога, баскетбол и футбол, кино и литература, изобретения, “швейцарска точност”, “шведска стомана” и т.н.)

20. Ползите са във всички посоки – физическа, психологическа, интелектуална, социална, духовна.

В: – Един последен въпрос и тест за пригодност: какво би станало ако всички започнат да се занимават с Дуоника и Чаткалина и да следват описаните от теб принципи за успешно живеене?

О: – Все повече хора ще се превръщат в осъзнали своята уникалност индивиди, които си сътрудничат за взаимна радост и полза. По всички точки на земята ще се обособяват Клубове на съзидателите, които творчески ще решават възникващите проблеми. Светът определено и необратимо би станал много по-добро, по-красиво и по-приятно място за живеене!

Няколко прекрасни и вдъхновяващи цитата:

“Вие трябва да имате пред вид, че истинската наука започва с умението на човека да владее движенията си, да бъде господар на своето тяло.”

Петър Дънов

“Ръцете са най-външната част на мозъка. Те са едно, умът и ръцете, главата е свързана с ръцете. Вашата глава има две полукълба: дясното полукълбо е свързано с лявата ръка, а лявото полукълбо е свързано с дясната ръка. Вашите ръце са простирането на ума в света и достигането на ума до материята – защото умът също е неуловима материя.”

Ошо (Бхагаван Шри Ражнеш)

“Танцът се почита в бойното изкуство сам чон като висше изкуство, което хармонично съчетава в себе си физическото начало с духовното.”

академик М. С. Норбеков

“Ние трябва да приспособим целия си мозък към един цялостен свят”

Мерилин Фъргюсън – “Съзаклятието Водолей”

“Да танцуваш, значи да пълниш празното.”

Рилке – 1925 г.

“Ако не танцуваш, пропускаш най-големия експеримент в живота си”

девизът на Фред Астер

“Пляскането с ръце може да бъде летене”

Робърт К. Хол

“Дръж верния си приятел с две ръце”

нигерийска поговорка

“Не е възможно да се здрависваш със стиснати юмруци”

Голда Мейер