Как да узнаем със сигурност, че това, което изпитваме е именно любов?

За да избегнем объркване и двусмислени тълкувания, нека се спрем, още в самото начало, на максимално общото определение на любовта: това е едно от приятните субективни преживявания, през които хората може да преминат.

Още трябва да се съгласим и с факта, че абсолютно всяко наше преживяване или състояние намира отглас и проява в нашето поведение.

Затова ще опиша онези предимно външни знаци, които свидетелстват, че вътрешното ни преживяване можем смело и честно да опишем с думата ЛЮБОВ. Ще щрихирам и какво не е, тъй като много хора се ласкаят с илюзията, че точно това им се е случило, когато това въобще не е вярно. И с това не само се самозалъгват, но и подвеждат (лъжат) всички онези хора с малък житейски опит, които ги слушат.

И така, любовта е наше лично състояние и преживяване. По тази причина изразът „обяснявам се в любов“ е много неточен, дори абсурден. И това веднага става ясно, когато обърнем внимание, че не се обясняваме на други хора в омраза, в тъга или в меланхолия.

Вярно е, че повечето от нас, са изпитали състоянието на любов за първи път, във връзка с друг човек. Това ни е създало илюзията, че без този човек, ние не сме в състояние да преживяваме любов. Но истината е друга! Ние сме СПОСОБНИ да изпитваме любов, точно както можем да се разсмеем със или без причина! Да, някой човек е катализирал, ускорил и насочил усещанията ни така, че да избликне любовта у нас. Но това, което де факто изпитаме към другия човек е дълбока благодарност, а не любов! Това е нашият шанс, когато общуваме с други хора да узнаем широката палитра на нашите възможности за най-разнообразни преживявания. Но без да държим тях отговорни за този резултат.

 

И сега да преминем към своеобразното изследване на това състояние: Възможно ли е, след като любовта е наше собствено преживяване, тя да е повече за другите, а за нас да не достига? Не, нали?

Любовта е чудно състояние – въздигащо ни, вдъхновяващо ни, даващо ни крила. Това означава разгръщане и свобода.

Любовта е както нашето разгръщане, така и трепетна подкрепа на разгръщането на човека до нас. А ако сме заедно в това шеметно разцъфтяване, любовта и щастието ни просто ще се взаимозасилят и умножават.

Любовта се превръща в емпатично съчувствие, когато нашият приятел страда и в сърадост, когато той се радва и е щастлив. Поради което всякаква проява на ревност е неуместна.

Ревността е отровният двойник на любовта.

Любовта е променяща се като самите нас и самото живеене. Любовта може да бъде спокойна, нежна, страстна, разбираща, трепетна, възвисяваща, творческа, вълнуваща, опияняваща, насладителна, оргазмична, просветляваща, облагородяваща, отваряща очите за красотата, ощастливяваща, лекуваща, освобождаваща, освежаваща, възраждаща, ….

И никога Любовта не е болезнена, не носи страдание и мъка, освен за тези, чиито изкорубени от мъка или вкоравени от злоба сърца не могат да понесат. Любовта е нежен феномен и не може да влиза с взлом в заключени души и барикадирани сърца!

Любовта се захранва от радостта, положителните емоции, удоволствието и насладата. Затова в секса е нейният корен. Когато си доставяме взаимни удоволствия, ние сме по-близо до положителните емоции, щастието и любовта, отколкото когато се мразим и бием. Не е ли очевидно, че пътят към любовта минава през удоволствието? И ето защо, когато изпитваме любов ние искаме да изразим това доставяйки удоволствие на другите!

Една от учителките ми по тантра кратко и ясно посочи разликата между секса и любовта: “ Секс е когато енергията ви свързва през гениталиите, а когато енергията минава през сърцето е любов“. А енергията може да се раздвижи по цялото тяло на човека чрез нежни докосвания и дланополагания. (Виж тао лечебно докосване и тантра масаж!)

Любовта ни носи онази благост, която ни помага да не бързаме да съдим, обвиняваме и интерпретираме поведението на другите според първата хрумнала ни нелицеприятна хипотеза. Вместо това проявяваме разбиране и приятелско тълкуване на думите и постъпките на другите хора. Любовта ни отдалечава от реагирането и ни приближава до разбирането, което ни помага да видим дълбоките положителни мотиви, отвъд двусмисленото понякога, поведение на партньора.

Любовта ни отдалечава от дребнавостта, тесногръдието и желанието да налагаме правотата си. Истината за любовта ни изпълва с любов към истината!

Преди да стигнем до безусловната любов, често ни е необходимо съдействие, което откриваме във вълнуващото присъствие на други хора. Но веднъж вече осъзнали своята велика способност да изпитваме любов, веднъж щом получим екзистенциалния отговор на въпроса що е любовта, ние може да се връщаме сами към това състояние винаги и навсякъде. Ще познаем, че това се е случило, когато с лекота и естественост се движим между няколкото нагласи и състояния, които са в роднинска връзка с нея – съзерцание, спокойствие, разбиране, сътрудничество, добро настроение, веселост, творчество, хумор…

И когато осъзнаем, че ние може да бъдем в любовта когато си поискаме, че това зависи само и единствено от нас, спираме да обвиняваме другите че “са ни накарали да изпитваме“ ревност, тъга, огорчение, гняв….

Не се налага да засвидетелстваме на другите Любовта си, защото е напълно достатъчно ние да знаем, че я преживяваме. Любовта не ни прави обвързани и задължени към когото и да било. И от никъде не следва, че трябва да извършваме следва някакви геройски саможертви, за да доказваме каквото и да е.

Любовта не е търговска сделка, която е възможна САМО АКО и към нас изпитват любов. Любовта е прекрасно състояние, което не намалява от това, че някой друг не ни обича!

Любовта не е и не може да бъде емоционално изнудване и налудничави прояви започващи с твърдението „Ако ме обичаш ти ще….

…ми четеш мислите“!

…ми предугаждаш желанията“!

…изпълняваш прищевките и капризите ми“!

…приемаш винаги правотата ми, без да ми възразяваш“!

…ще се променяш, за да не се променям аз“!

Ние сме в любовта, заради нейната мистична и магическа сила, а не за да я употребяваме като разменна монета.

Любовта става безусловна, когато разберем, че е приятна сама по себе си!

Любовта е нещо изключително лесно за преживяване, защото всеки ден сме с човека, когото може да обичаме – самите ние! Във всеки от нас има извор на любов, който може все по-силно да забълбука, когато той започне да обича себе си, заради своята чудесна уникалност и без никакви други причини! Никак не е необходимо някой друг да ни заобича, че чак след това и ние да започнем да се обичаме! Така са ни дресирали, но е време да се излезе от тази порочна схема.

И щом това се случи, ще разберем, че винаги и навсякъде може да изпитваме това прелестно чувство – когато се разхождаме в планината, плуваме в морето, съзерцаваме картина, слушаме музика, тичаме в парка, четем книга, играем, фантазираме или се прегръщаме…!

Любовта е апогея, най-върховното изражение на самия живот в нас. Когато сме в любовта сме по-живи от всякога. В другия край се намират самоубийците. Следователно любовта, която понякога наричам съзидателна нежност е пътят към безсмъртието!

И сега, когато вече знаем всичко това, ни остава само да се обясняваме в любов на самия живот всеки ден

Димитър Кръстев

Share →